site.btaС паметна плоча в българо-гагаузкото село Кубей беше отбелязана 200-годишнината от освещаването на местната църква "Успение на Пресвета Богородица"

EZ 18:03:31 26-11-2021
GI1800EZ.002
паметна плоча - Кубей - "Успение на Пресвета Богородица"

С паметна плоча в българо-гагаузкото село Кубей беше отбелязана 200-годишнината от освещаването на
местната църква "Успение на Пресвета Богородица"


София, 26 ноември /Мартина Ганчева, БТА/
Паметна плоча по случай 200-годишнината от освещаването църквата "Успение на Пресвета Богородица" беше открита в българо-гагаузкото село Кубей, Болградски район. Тя е поставена на сградата на Двореца на културата, където първоначално през XIX век е била построена църквата, съобщава за БТА Светлана Драгнева, главен редактор на вестник "Българите: вчера, днес, утре".
Местният свещеник отец Виталий отслужи панихида и, съвместно с директора на селския музей Михаил Сакали, преряза лентата при откриването на плочата. Тя е поставена с цел да напомня на жителите и гостите на Кубей за историята и духовното възраждане на региона.
Църквата е построена само за три години - от 1818 до 1821. Първоначално било планирано да е от дърво, върху каменна основа, но по-късно е решено да бъде изцяло каменна. След земетресение през 1940 г. на сградата са нанесени значителни щети, но църквата не спира да работи. Едва през 1954 г., с решение на местния изпълнителен комитет, сградата е обявена за аварийна и е предадена на кметството за демонтаж на строителните материали за изграждане на селски клуб.
На мястото на храма през 1967 г. е построен Дворец на културата. През 1994 г. енориашите в Кубей се обръщат към местната власт с искане за откриване на енория. След получено разрешение, започват подготвителни строителни работи в сградата, която първоначално е била селска плевня, по-късно училище, а след това шивашка работилница. В продължение на 10 години сградата се преустройва. Откриването на новата църква става на 28 август 2004 г.
Село Кубей е основано от преселници от България през 1809 г. Основните групи са българи и гагаузи, които според исторически данни идват от селата Дърмуш Кьой (дн. Лозево, Шуменско), Ени Махале (дн. Ново Село, Сливенско), Косовча (съвременно Косово, Шуменско) и гр. Шумен. Като административна единица село Кубей е отбелязано на картата през 1814 г. През 1859 г. в Кубей е роден бележитият български езиковед и литературовед, академик, първи ректор на Софийския университет Александър Стоянов Теодоров-Балан.
Според последното преброяване от 2001 г. в селото живеят 6213 души.
/ГИ/