site.btaИзкуството на операта винаги ще живее, но с нови дрехи на мислене, заяви акад. Пламен Карталов

EZ 11:36:31 30-11-2021
RZ1134EZ.001
Русе - акад. Пламен Карталов - интервю

Изкуството на операта винаги ще живее, но с нови дрехи на мислене, заяви акад. Пламен Карталов


Русе, 30 ноември /Мартин Пенев, БТА/
Изкуството на операта винаги ще живее, но с нови дрехи на
мислене. Това каза в интервю за БТА директорът на Софийската опера и
балет акад. Пламен Карталов, който снощи представи в Русе книгата си "Моят Вагнер".
По думите му различни са ракурсите по отношение на съвременните тенденции в развитието на оперното изкуство.
"На първо място е служене на автора с вибрациите на съвремието, с пулсациите на човека днес, който носи други усещания за контакт с музиката и с театъра. От друга страна - безапелационно неглижиране на композиторската мисъл и режисьорът да бъде сам собственик на прочити, на решения, каквито може да предложи на публиката. Тук говорим за умереност, за респект към творбата. Което и заглавие да се вземе, то може да бъде осъвременявано по начин, по който да бъде и гледаемо, и разбираемо", каза акад. Карталов.
Според него тенденциите винаги могат да бъдат модерни и остарели.
"Днес те може да са модерни, а утре вече да са остарели. Всички тези ракурси и гледни точки на прочит на партитурата на една творба трябва да бъдат на първо място заложени във взаимодействието им с публиката, която ще ги гледа днес. Много са странни и различни тези посоки за решаване на задачата как операта трябва да изглежда днес", обясни академикът.

След "Моят Вагнер" идва ред на "Опера и природа"

След книгата си "Моят Вагнер" авторът съобщи, че работи върху нов проект.
"Работя по издаването на нова книга. През 1982 г. поставих първата опера на площад. Това беше началото на мисия в спектакли на открито. На хърватския адриатически остров Црес получих покана да участвам във фестивала "Островски музикални вечери". Тогава представих първата си опера на открито", обясни акад. Карталов.
Така решил всички негови постановки на открито - от 1982 г. досега, да събере в издание, за да остане като документ, като следа за немалкия натрупан опит от няколко държави.
"Заглавието ще бъде "Опера и природа", защото операта излиза на открито, сред исторически забележителности, сред прекрасни природни дадености. Една от последните авантюри беше Белоградчишките скали, а друга - на езерото Панчарево, където водата е част от спектаклите", обясни акад. Карталов.
Той даде пример с "Жената от езерото" на Росини.
"Жената от езерото идва с лодка по вода, качва се на сцената и музиката на Росини зазвучава със съвсем други вибрации на открито. Имахме постановка и в пещерата Магура, на хълма Царевец съм работил повече от 10 години с най-различни постановки.
Природната даденост, мястото, драматургията ще бъдат фокус, в който ще развия този нов труд", каза авторът.

Седемдесет спектакъла за година на открито по време на пандемия

Акад. Карталов обясни, че заради пандемията през тази година Софийската опера е представила 70 спектакъла на открито.
"В Софийската опера ние не спряхме да работим и то при абсолютно спазване на всички противоепидемични мерки", каза акад. Карталов.
Трупата ще има своите традиционни новогодишни концерти, а в началото на март идната година предстои и премиера.
"Работим усилено върху българската опера "Чичовци" - от Лазар Николов, която посвещаваме на 100 години от рождението на композитора. Това е съвременна опера, чиято премиера предстои", обясни акад. Карталов.

Операта трябва да привлича младите хора

По думите му на първо място операта трябва да привлича младите хора, защото публиката остарява, а изкуството е вечно.
"Но това изкуство ще бъде вечно, когато има постоянна публика. По тази причина в Софийска опера и балет разработваме програма за най-младата публика. С нашите "Концерти за бебоци" се разиграват театрализирани песни, игри и диалози, като най-младата публика сама се включва в действието. Така децата растат с нашата авангардна програма. Въпреки че нищо не разбира, тази най-млада публика слуша, участва. После родителите продължават това, което ние "преподаваме" на техните малки деца. След това ги виждаме на малката сцена с нови представления, които са специално за тях. Трябва да ви кажа, че при представянето на "Рейнско злато" на Вагнер залата беше пълна със зрители на възраст от шест-седем години и нагоре, т.е. тези млади зрители вече са били отгледани", обяснява директорът на Софийската опера и балет.
Акад. Карталов коментира, че музикалното образование днес е много подценено.
"На първо място от гледна точка на интереса към него. Често пъти има преподаватели, а няма студенти. Важното тук е да се увличат кадри чрез досега им от най-млада възраст с примерите на изкуството - опера, симфоничен или камерен концерт. Когато говорим за публиката днес, ние трябва да говорим за нейното израстване от най-младата й възраст, за привличането й към изкуството. Така най-младите зрители ще се увличат, което ще ги накара да подражават на онези артисти, които за тях са като идоли", казва акад. Карталов.

Идея за музей на оперното изкуство

Директорът на Софийската опера и балет има идея за създаването на национален музей на оперното изкуство.
"Той е много важен за националното оперно творчество в България. Преди 130 години ентусиасти посяха първите кълнове за европейска опера в България. Въпросът е сложен, защото имаше свободни помещения, които бяха до сградата на Софийската опера и балет, но не получихме подкрепа от държавни служители.
В музея щеше да бъде изложена живата памет на световната българска оперна традиция, която е посявала много пъти корени и в чужбина, а и в театри, които не са имали никога мисъл, че могат да създадат изкуство. Така преди публиката да отиде на опера, можеше да мине през музея.
Не сме се отказали от тази идея и ще продължа да търся възможност да направим голям национален оперен музей", каза Карталов.
/РЗ/