site.btaЩастлив съм с това, което работя, казва Александър Секулов

EZ 08:30:01 09-12-2021
RZ1922EZ.025 08:30
Пловдив - Драматичен театър - Александър Секулов

Щастлив съм с това, което работя, казва Александър Секулов


Пловдив, 9 декември /Дима Шопова, БТА/
Чувствам се щастлив с това, което работя, каза в интервю за БТА Александър Секулов, журналист, писател и драматург на Пловдивският драматичен театър "Н. О. Масалитинов". След "Народът на Вазов", постановка на Народен театър "Иван Вазов", Секулов работи върху спектакъла "Коприна", по 80-страничния роман на Алесандро Барико, с който на 11 декември Пловдивската драма ще отбележи своята 140-а годишнина.
За попадането си в театъра Секулов казва, че е "почти случайно", макар да е дете на актьор /баща - Илия Секулов/ и да има средно театрално образование /завършил е Сценични кадри, специалност "Помощник режисьор"/. Нямах път към театъра, не го търсех, моят път си беше в литературата, разказа Секулов. Докато един ден не получава обаждане от директора на театъра с думите "Искаш ли да станеш драматург на театъра". Дори не се замислих и веднага отговорих - "Искам", и така вече 11 години, разказа Секулов. "Дали съм свършил работата си като такъв - това могат да кажат само страничните наблюдатели", добави той.
За него директорът на Пловдивския театър Кръстьо Кръстев казва, че е "човек, който много всеотдайно, искрено и отговорно се отнася към тази професия и доказва това с работата си". "С него се опитваме да създадем и да изграждаме точния процес, който е необходим за всеки спектакъл, и с това Секулов е много ценен за този театър и важен човек в определяне на политиката на театъра, в търсенето на темите, в обосноваването на нашата позиция в обществото, в тази комуникация между зрител и публика", обясни Кръстев. По думите му Секулов е "находка както за театъра в Пловдив, така и за българския театър като цяло".
От три години по инициатива на Секулов и Кръстев, е създадено малко звено, на което е вменено да намери "изгубената" история на пловдивския театър - да събере фактите, документите и да направи пълен летопис. Това включва и издирването на пиеси, правени в годините. Макар работата да е трудоемка, защото театърът често е сменял местоположението, структурата, финансирането и никой не е пазил архиви за представленията и състава му, Секулов вярва, че летописната книга ще бъде готова догодина. Като първа крачка посочи издирването на архива на актьора от трупата Георги Мятов, която обхваща 40 години от историята на театъра - с много бележки и изрезки от вестници.
Като работиш в такава институция ти идва на ум да не забравяш, че за да я има, много хора са работили, идвали са млади и са си тръгвали стари, каза Секулов. По думите му на много хора целият живот е минал през театъра с химерата да радват, да разплакват, да вълнуват, и с илюзията, че времето ще им отсъди. Само, че времето много често нищо не отсъжда, а просто покрива с прах, посочи той. Затова според него е "хубаво малко да избършем праха".
Хората трябва да осъзнаят, че този театър е създаден от пловдивчани, не е подарък, наследство от някакво аристократично минало, както са например театрите във Франция, Русия, Австро-унгарската империя, каза Секулов. Не само сме го създали и опазили, но продължава да съществува, няма много такива институции в България, припомни драматургът.
Той подчерта, че първият професионален театър у нас - Пловдивският драматичен театър "Н. О. Масалитинов" е учреден от депутатите в Областното събрание през 1881 г. по искане на гражданството, а не от държавата или просветени меценати. По думите му не трябва да се забравя каква велика работа са свършили народните представители, които дори не са имали опит в управлението на държавата.
Мисля, че можем да се гордеем с няколко линии на развитие, които другите театри харесаха, последваха и започнаха да усвояват, каза Секулов. Като една от тях той посочи интереса към българската драматургия, към българската литература, които са станали емблема за Пловдивската драма.
Направиха се спектакли, които никой преди това не си мислеше, че могат да се направят, направиха се и мегаспектакли с много участници, с много сложна хореография, с музика, с визуални ефекти, допълни драматургът и като пример посочи "Одисей" и подготвяния в момента "Коприна". За първия припомни, че се е случил с подкрепата на Община Пловдив и фондация "Пловдив 2019" и е показал, че община и професионална трупа могат да работят и да планират заедно, с цел постигането на художествен резултат, далеч надхвърлящ обичайните представления.
/РЗ/