site.btaЩастието не е приказка, а е възможно за всеки от нас, казва художничката Ангелика Радева

EZ 10:24:02 09-12-2021
AK1019EZ.006
Култура - изкуство - проект - Ангелика Радева

Щастието не е приказка, а е възможно за всеки от нас, казва художничката Ангелика Радева

София, 9 декември /Мария Маринова, БТА/
Галерия "Структура" представя изложбата "Щастието не е приказка" на Ангелика Радева. "Произведенията са цветни, блестящи и динамични. Те подлагат на ултимативен тест възможностите на възприятията, като ги провокират с предизвикателен цвят и смела форма. Художничката не се съобразява с установените правила - творбите й могат да бъдат определени и като скулптури, и като живопис", разказват от галерията.

Ангелика Радева завършва живопис в Националната художествена академия (НХА), в София, при проф. Андрей Даниел през 2014 г. Продължава обучението си в University of Hertfordshire във Великобритания. През 2011 г. печели конкурса London`s top Contemporary Fine Art students и прави изложба в лондонската галерия 3Bedfordbury. В България има няколко самостоятелни изложби от 2009 г. насам.

Пред БТА Ангелика Радева разказва за себе си, за творчеството си и начина, по който работи.

- Как бихте се представила на на хората, които не Ви познават?

Ангелика Радева: Казвам се Ангелика Радева. Завършила съм специалност живопис в НХА. На 8 декември открих изложбата "Щастието не е приказка".
Заглавието дойде вследствие на доста обсъждания и коментари с куратора Мария Василева. "Щастието не е приказка", защото е реално и възможно за всеки един от нас - това е моят надслов, моето тълкуване. И бих се радвала, ако всеки един почувства малко щастие в тези особени времена, идвайки на изложбата.

- Как започвате една композиция?

А. Радева: Композицията, изследвайки във времето, е начин на живот във всеки един човек и за всеки един човек. Смятам, че всеки един от нас композира живота си и му дава цвят. И на базата на това, което самият той чувства и вижда, живее. Композицията при мен всеки път е следствие на наблюдение - най-често на старите майстори, техните композиции, дори импресионистите. Следвам определени критерии и собствените си импулси.

- Какви материали използвате за композициите си?

А. Радева: Това са материали, които се използват в класическата скулптура - глина, гипс, различни видове полимери, дърво, боя. Класически материали, които поставям в едно по-необичайно разположение.

- Как бихте определила стила си?

А. Радева: Картините ми могат да бъдат определени и като скулптури, и като живопис - това са едни обемни, пространствени картини. Те сякаш навлизат в пространството и го променят. Единственият цвят използва силата си, за да отразява светлината. Всяка работа се променя в зависимост от ъгъла на осветление. При смяна на светлинния източник обемът изчезва. Остава само цветът, ограничен от размерите на рамката. Видимото става невидимото и обратното.

Зрителят е подложен на непрекъсната провокация - във всеки един момент той е изкушен да проследява промените, които движението на светлината "нанася" върху повърхността. Релефните картини са живи и динамични отражения на движещото се време. Моето творчество е вид съвременно изкуство. /ДД/

/АКМ/