site.btaНеразказани истории за оперните фестивали събра в книга д-р Ема Жунич

EZ 10:31:01 14-12-2021
RZ1028EZ.001
Стара Загора - опера - книга

Неразказани истории за оперните фестивали събра в книга д-р Ема Жунич


Стара Загора, 14 декември /Румяна Лечева, БТА/
Неразказани истории за оперните фестивали събра в книга д-р Ема Жунич, която от години работи в Института за изследване на изкуствата при БАН и е част е от колектива на Старозагорската опера. За оперните фестивали и изследванията си върху тях разказа тя в интервю за БТА, часове преди официалното представяне на книгата си - в 14.00 часа днес в пресклуба на БТА, а в 18.00 часа - в залата на Регионалната библиотека /РБ/ "Захарий Княжески".
Д-р Ема Жунич е родена в Стара Загора, но години живее, учи и твори в Брюксел. . Днес Години работи върху историята на операта, събира пъзела на малко познати, непознати и позабравени до днес истории. Новата й книга е първото изследване, което предлага сравнителен анализ на български и чуждестранни оперни фестивали.

Следва цялото интервю:

Въпрос: Как се появи идеята за първото сериозно изследване на оперните фестивали, което излиза на български език?
Отговор: "Фестивали за музикалносценични изкуства" беше моя планова задача, възложена ми за разработка в периода 2017-2019 г. от Института за изследване на изкуствата (ИИИзк) - БАН. Фокусът беше върху старозагорския Фестивал на оперното и балетното изкуство, но в съпоставка с пловдивските "Вердиеви вечери", прераснали в "Opera open", великотърновския "Сцена на вековете" и Моцартовите празници в Правец. Естествено, нямаше как да не бъде взет под внимание и най-старият български фестивал "Варненско лято", на който са посвени няколко монографии.

Въпрос: Какво място заемат чуждестранните фестивали в труда Ви?
Отговор: Тъй като фестивал не е българска дума, а и не у нас възникват първите фестивали, съвсем логично беше най-напред да се уточни самото понятие. Един, макар и кратък, преглед на най-старите и най-известните европейски оперни фестивали - Байройтски, Залцбургски, възникнали още когато България не фигурира на Европейската политическа карта, а е само част от Османската империя, e база за съпоставки и сравнения. Фестивалът в Глайндборн, Великобритания, не толкова популярен у нас, има особено интересна история; моделите, които разработват организаторите му, биха били полезни и за нас. Всъщност с тази цел - обмен на успешни практики, работещи модели, нови идеи, трупи или отделни артисти - е създадена скоро след края на Втората световна война, в Женева през 1952 г., Европейската асоциация на фестивалите / ЕАФ/ - по инициатива на диригента Игор Маркевич и философа Денис дьо Ружмон. Основателите се ангажират със социална отговорност и качеството на петнадесетте първоначално включени фестивала. Впоследствие Асоциацията се разраства непрекъснато и оказва реална помощ и на създателите на фестивалния продукт, и на потребителите му. Днес ЕАФ обединява не само оперни, а и множество артфестивали по целия свят.

Въпрос: Кое е най-впечатляващото в изследването?
Отговор: По време на работата ми върху проекта, в социалните мрежи се постави началото на полемика около предложението на директора на Старозагорската опера г-н Огнян Драганов за построяване на сцена върху водното огледало на езерото Загорка. Точно това ме подтикна да включа фестивалите в Брегенц и Мьорбиш - те също са върху плаващи сцени, а постановките им са особено атрактивни, приобщаващи и увличащи нови почитатели на музикалносценичните жанрове. Интересен и почти неизвестен у нас факт е, че в Брегенц за първи път моцартовият "Дон Жуан" е представен от трупата на Старозагорска опера в средата на 90-те години на ХХ век.
Най-впечатляващото? Лично за мен това е фестивалният афиш на ФОБИ за досегашните му 50 издания. Преди няколко дни приключи 51-вото, но книгата излезе на бял свят преди година.

Въпрос: В монографията си пишете и за фестивали с имена на прочути композитори?
Отговор: Да. Съвсем накратко са споменати няколко фестивала, носещи имена на композитори: два фестивала "Росини", по един "Масне" и "Пучини" - също на сцена над езерни води в съседство с къщата на композитора на самия бряг в Торе дел Лаго. На мащабния фестивал "Джордже Енеску" в съседна Румъния е отделено малко повече внимание, както и на паралелите между някои от тези фестивали.

Въпрос: Каква е ролята на фестивалите в Европа?
Отговор: Оказа се, че за селища като Мьорбиш например едва ли щяхме да знаем, ако не е организираният там фестивал. Общините използват всячески природните си дадености, създават всякакви удобства за гостите и преминаващи наблизо потоци туристи, като ги заинтригуват с атрактивни програми и зрелищни постановки; превръщат съответния фестивал в традиция, но и в печеливша индустрия, подпомагаща развитието на целия регион.

Въпрос: А какви са разликите и приликите с българските фестивали?
Отговор: У нас самата дума фестивал, според изследванията на Розмари Стателова, влиза през немски език и дори в началото се използва само в множествено число. След 1944 г. понятието "фестивал" се употребява в периодичния ни печат предимно във връзка със самодейността. Чак в края на 60-те години на ХХ век започва промяна в употребата, съпътствана и с полемика - дали да е "фестивал", дали "десетдневка", или "декада", "седмица на".
Приликите? Фестивалът е празник, манифестация на определен вид изкуство. Афишът му категорично не съвпада с ежемесечния афиш на един театър или регион, а би трябвало да го надхвърля и в качествено отношение, и като концентрация на събитията.ВСяка промяна в управлението на един фестивал води до промени и в концепциите, съответно програмите, ориентациите, реализациите, дори времетраенето или периода на провеждане. И това е съвсем нормално. Всеки фестивал се стреми към уникалност, оригиналност и приобщаване на нови поклонници. Всеизвестни са напр. Вагнеровите общества, чиито членове пътуват по целия свят заради посещението на конкретни продукции; билетите са разпродадени не за месеци, а за години предварително, а търсенето многократно надхвърля предлагането.
Разликите? Те са почти толкова, колкото и действителните, вече утвърдили се фестивали. Казвам "действителните", защото не всичко, което е обявено като "фестивал", наистина е фестивал. Например лятната сцена, използвана от един-единствен театър - като "Опера на стадиона" или "Опера в парка" - не е достатъчно основание за употреба на названието "фестивал". Такива продукции дори не отговарят на дефиницията, формулирана от Европейската асоциация на фестивалите. Например Байройтският канон, съставен още преди края на XIX век от Рихард Вагнер и втората му съпруга Козима, дава предписания кога какво се поставя, в каква последователност. Не са един и два фестивалите, които се разрастват и обхващат все по-големи времеви отрязъци, превръщат се в серии от фестивални събития - пролетни, Великденски, летни или пък посветени на различни стилови, жанрови направления - напр. фестивалите в Люцерн. У нас най-близо до този модел е "Варненско лято", основан през 1926-а - годината, в която са изградени варненските морски бани, а градът започва да се превръща в черноморски курорт. Той така е и замислен, но също претърпява редица сътресения, прекъсвания и промени докато оформи собствен облик.
За прилики можем да говорим, когато са сходни и условията, в които възниква и се развива един фестивал. След 1944 г. обаче условията в България са коренно променени. Много добри начинания и вече изградени традиции са отменени, подменени, задушени, прекратени. И са необходими около две десетилетия да се разбере, че концертна зала не се пълни само с партийни постановления и директиви. Труден се оказва процесът на съграждане на "здрав музикален вкус" и "правилно естетическо възпитание на младежта и трудещите се". И започват да създават празници - "Мартенски музикални дни" в Русе, "Декемврийски музикални дни" в Стара Загора, по-късно прераснали в добре познатите ни днес фестивали, като театърът в града домакин взема частично участие в първите издания. Различен е "Вердиевият фестивал" - Пловдив, който първоначално е по-скоро лятна сцена на Пловдивска опера. Не бива да се изпуска от внимание обаче и под чие ръководство се подхваща тази идея - диригентът Борислав Иванов, който има достатъчно натрупан опит от участията си в чужбина, а и това се случва значително по-късно във времето.

Въпрос: А Старозагорският Фестивал на оперното и балетното изкуство /ФОБИ/?
Отговор: В изложението се проследяват криволиците, през които се минава, за да се оформи обликът на ФОБИ. Ако днес заговорите с някой от феновете и му кажете, че през 70-те в рамките на ФОБИ е имало естраден концерт в залата на кино "Комсомол", едва ли ще ви повярва. Това обаче е факт, отразен от местния официоз. Много от участниците в събитията през 70-те години са готови да влязат в разгорещен спор, че не може със спектакъл на Пловдивска или на Софийска опера да е било откриването на ФОБИ - по традиция домакините откриват със своя премиера. По традиция да, но традиция, създавана с много мисъл, упорит труд, усилия, крепена и утвърждавана с години. Традиция, която се спазва въпреки политическите и икономическите промени в страната след 1989 г., но се нарушава при първата смяна на ръководството на театъра домакин - откриват ФОБИ с концерт, закриват го със своя премиера.
В книгата са цитирани и коментирани предимно съобщения, статии и рецензии в периодиката, по-слабо други оцелели документи, тъй като никога никъде не е събиран отделен архив на ФОБИ или на кой да е друг български фестивал. Сред "находките" на монографията е напр. снимка на покана от края на 70-те години - бяла винетка на ясносин фон, която е символ на ФОБИ в този период, преди познатия ни днес знак. Обратно, същата винетка, но в синьо на бял фон, е върху знамена, украсяващи улиците на града в дните на ФОБИ. Знамена, пред които се спира и композиторът Дмитрий Кабалевски на път от хотел "Верея" към театъра; знамена с различна визия от всичко заобикалящо, с различна естетика и цветова комбинация, за които пише и Розалия Бикс в монографията си "Фестивалът и неговото "златно време"", но за които вече едва ли някой си спомня.

Въпрос: Кое е откритието на Вашето изследване, което определяте за значимо за българската оперна история?
Отговор: Изданието "Фестивали за музикалносценични изкуства" включва и редица приложения, сред които като особен принос може да се посочи издирването и оповестяването на точни данни и публикации в периодиката ни (които до скоро не фигурираха в описите на библиотеките и РИМ-Стара Загора) за носителките на националната награда "Христина Морфова" - Анна Томова-Синтова, Евдокия Здравкова-Хорозова, Стефка Минева, Веселина Кацарова и Гена Димитрова. Все лауреати, многократно споменавани, но без конкретни дати, без повече сведения. Тъй като в Стара Загора има учредена и Международна фондация "Певческа слава Христина Морфова", но през 1992 г., т.е. около десетилетие след първото връчване на наградата "Христина Морфова", объркването за мнозина беше естествено, логично. За удостояването на Гена Димитрова с тази награда не знаеше дори биографът й, Димитър Сотиров, известен наш журналист, доскоро пиар на Националния ни оперен театър. В разговор той заяви, че ще бъде най-щастливият човек, ако успея да докажа удостояването на Гена Димитрова и с тази престижна награда и то години след като тя вече не е между нас. Неоценима помощ за откриването на точните дати и отразяването на конкретното награждаване от медиите получих от отдел "Култура" в Община Стара Загора- г-жа Диана Атанасова. Без нейното съдействие едва ли щях да успея да подредя "пъзела" толкова точно и подробно. А така се попълниха и информационните системи на библиотеките и Музея относно тази награда.

Въпрос: Има ли мода в оперните фестивали ?
Отговор: Има, разбира се, както в коя да е друга сфера. Особено интересен от тази гледна точка е "Сцена на вековете". Първите спектакли на историческия хълм Царевец са през 1985 г. по повод отбелязването на 800-та годишнина от въстанието на Асен и Петър. Изборът е "Ивайло" на Марин Големинов. За първи път откритата сцена е действителният декор, мястото, на което някога са се разигравали историческите събития, застъпени в операта. Две години по-късно се ражда и наименованието, а оперното заглавие тогава е "Цар Калоян" от Панчо Владигеров. Отново е реализирана мащабна суперпродукция от екип, оглавен от Пламен Карталов. Но после всичко се размива, остават само името на фестивала и стремежът за разрастване, привличане на повече туристи напр. чрез възстановки на средновековни занаяти и умения, но в комбинация с произведения като "Палячи", "Тоска", балета "Дон Кихот", нямащи никакво отношение към историческия декор. За разлика от последните тенденции в Западна Европа, където дори се поръчват нови творби, свързани с конкретното място, днес служещо само за сцена на някогашните исторически събития. Така там успяват да съхранят идентичността си, да популяризират историята си, културата си, да предизвикат интереса и на подрастващите към миналото на народа им, да привлекат други посетители с нещо уникално за конкретния регион. Подобен опит, макар извън ФОБИ, имаше преди няколко години на Античния форум "Августа Траяна" и новата творба "Траян в Тракия" на Андре Катели. Обвързани с възстановки на някогашни празници, ритуали, занаяти и карнавални шествия, такива творби могат да се превърнат в своеобразен център на фестивалната програма.

Въпрос: Има ли български оперен фестивал с пълен афиш на миналите си издания?
Отговор: Няма нито един български фестивал с поне половинвековна история, който би могъл да се похвали с такава придобивка. Сред приносите на изданието е фестивалният афиш за 50-те издания на ФОБИ, макар и не абсолютно пълен. Все пак обаче настоящото издание не е посветено единствено и само на ФОБИ. Подобни празнични събития в Западна Европа предлагат рекламни материали с ретроспекция на постигнатото, с акцентите или "гвоздеите" на отделни издания през годините, видеоклипове и цели колекции от CD и DVD.
Сред приносите може да се спомене и едно особено приложение, изготвено съвместно с инж. Анжело Ангелов, съдържащо "списък на фестивали и други музикалносценични прояви с циклични издания, които приличат на или претендират да са фестивали", 57 на брой, както и статии за тях и техни прояви, събирани от около 80 електронни издания в продължение на повече от две десетилетия. Самото количество заглавия е достатъчно за ориентиране в непрекъснато нарастващия брой фестивали у нас, както и за лавинообразно увеличаващото се количество информация за тях в медиите. За едно и също събитие информация препечатват десет и повече сайта, но след време се оказва, че редица съобщения или статии вече не са достъпни. Събрани в .pdf формат, в самостоятелен архив, тези публикации сами по себе си са богатство. Проследяването само на заглавията им, отпечатани в приложението, създава представа за движението на трупи и артисти в различни фестивални издания у нас през последните години, за гастроли на световни знаменитости в България и на български артисти на престижни световни форуми; създава представа включително за поредността или продължителността на конкретни фестивални издания, брой посетители.

Въпрос: Какви са очакванията Ви от Вашите гости на премиерата, която е след броени часове?
Отговор: Очаквания? Ще бъде чудесно, че тези хора са отделили от времето си заради една от емблемите на града ни - ФОБИ и неговата история в съпоставка с други фестивали. Нямам особен опит в представянето пред публика. Надявам се аз да оправдая очакванията на гостите си и изследването ми да ги докосне. Би било още по-хубаво, ако афишът на ФОБИ бъде досъбран и издаден като самостоятелно книжно тяло, след допълването му с новооткрити документи, събития, имена, дати, факсимилета на някои афиши, програми, покани, снимки, пръснати в различни институции - ДА - Стара Загора, РИМ - Стара Загора, РБ "Захарий Княжески", Библиотека "Родина", Архив на ИИИзк - БАН, Архив на Държавна опера - Стара Загора, в лични архиви, съхраняващи паметта за минали времена, хора и събития. Градът на най-старата извънстолична опера и домакин на ФОБИ заслужава това.
/РЗ/