site.btaЯсно законодателство, предвидимост и активно партньорство между бизнеса и държавата са основни фактори за ускорен растеж на българската индустрия, твърдят експерти

Ясно законодателство, предвидимост и активно партньорство между бизнеса и държавата са сред основните фактори, които определят възможността за ускорен растеж на българската индустрия. До това заключение стигнаха участниците в първия панел на шестото издание на форума "Бизнесът и регионите: Ускорение". Събитието е организирано от BGlobal в партньорство с Българската стопанска камара (БСК).

Заместник-председателят на БСК Станислав Попдончев отбеляза, че тези приоритети остават непроменени повече от 20 години и продължават да бъдат сред основните теми в дневния ред на камарата.

Изпълнителният директор на "Геотехмин" Доминик Хамерс, който говори от гледна точка на минната дейност, изрази мнение, че за да се ускори растежът на стратегическа индустрия, има четири мерки. На първо място той посочи необходимостта от предвидимост и подкрепяща политика от страна на държавата, да има работеща и ефективна администрация. В момента вследствие на непостоянни и временни правителства, в България има администрация, която работи изключително бавно и ние сме зависими от това, което наричам "мълчалив отказ", каза Хемерс. По думите му това забавя много инвестиционните проекти, особено тези в екологичната сфера.

Като втора мярка изпълнителният директор на "Геотехмин" постави промяна в законодателството – той предложи да се премахне идеята на "мълчалив отказ", а да се въведе принципът на "мълчаливо съгласие". Институциите трябва да бъдат активни и инвестиционните проекти да се случват по-бързо, смята Хемерс.  Третата стъпка според него е ускоряване на разрешителните режими, особено в контекста на усилията на ЕС за суровинна независимост.

На трето място той посочи ускорението на разрешителните режими. Според него България трябва да намери начин за това. Важно е Европа да има суровинна независимост, затова времето е важно и трябва да се бърза, подчерта Хемерс.

Четвъртата мярка, посочена от Хамерс, са финансовите стимули и партньорството между държавата и индустрията. Той подчерта, че грантове, данъчни облекчения и инвестиции във възобновяеми източници и проекти за декарбонизация могат да насърчат компаниите да инвестират по-бързо и ефективно. По-специално данъчните облекчения са изключителен инструмент, за да убедят предприемачите да инвестират по-бързо и по-фокусирано, каза изпълнителният директор на "Геотехмин".

Според Николай Райков, представител на ръководството на "Аурубис", за да може да идентифицираме и да оценим възможностите за ускорен растеж на българската индустрия, е важно да разберем причината за промените на днешния динамичен свят. Той подчерта, че суровините за производство на мед и други метали стават все по-важни и са в основата на тенденциите. Живеем в период, в който има структурна промяна и структурно увеличение на търсенето на мед и други метали. В тази връзка сигурността на доставките на тези материали и суровините за тяхното производство стават все по-критични за индустриите и за компаниите, смята Райков.

Представителят на "Аурубис" заяви, че инвестициите, които компанията смята за критично важни за ускоряване на растежа в металургичния сектор, са тези, които на първо място увеличават производствения капацитет в съответствие с нарастващото търсене. При нас това е разширяването на капацитета на рафинерията в завода на "Аурубис" в Пирдоп с около 50 процента до около 340 000 тона годишно, каза Райков. В допълнение на това компанията работи по амбициозна програма за инвестиции в собствени енергийни източници. "Всички тези инициативи са част от четиригодишен план, който наричаме "Инвестиции за прогрес. България 2027", чрез който Групата инвестира около 400 млн. евро в нашата икономика и с това, смея да твърдя, че спомага за конкурентоспособността на металургията в България, а и в Европа в дългосрочен план", посочи Николай Райков.

Емрах Сазак, член на УС на "Алкомет" и изпълнителен директор на Българо-турската търговско-индустриална камара, заяви, че темата за ускоряването е навременна, защото то е факт. Сазак подчерта, че алуминият, с който се занимава тяхната компания, е много стратегически материал, той е елемент на много решения и има огромна стойност за много ключови производства – чистите и зелените технологии и напоследък в областта на отбраната.

В "Алкомет" залагат на няколко стълба за икономическо развитие. От една страна, това е постоянното инвестиране в технологии – касаещи самото производство, но и такива свързани с труда. От друга - инвестициите в хората, защото какво са технологиите без хората. Сазак отбеляза, че в много държави съществува дефицит по отношение на квалифицираната работна ръка, въпросът е как тази пречка да се трансформира във възможност. Според него това изисква сътрудничество, взаимодействие между властите, научните среди и бизнеса. България притежава този потенциал. Българските власти предоставят стимули за подобен тип програми, като например по линията на Министерството на труда и социалната политика има такива програми за повишаване на уменията, от които "Алкомет" ще се възползва, съобщи Сазак. 

Сазак открои и значението на индустриалните зони и ресурсните центрове, като подчерта, че те трябва да бъдат интегрирани с местните общности, малките и средни предприятия и големите инвеститори.

По думите му освен силните страни има и слабости. Като пример той даде Шумен - индустриализиран град, който обаче няма нито технически университет, нито професионални училища. Така отново опираме до сътрудничеството.

В заключение Сазак подчерта, че инфраструктурата – транспортна, дигитална и образователна – е решаваща за развитието на икономиката.

Боян Рашев, управляващ партньор в "ИУай денкщат" (EY denkstatt), допълни, че за да се реализират значими инвестиции, държавата и местните власти трябва да бъдат активни партньори на индустрията, а не само регулатори.