site.btaПромените в Закона за защита на конкуренцията основно са свързани с изпълнението на препоръки, отправени от ОИСР, каза депутатът Александър Иванов

Комисията по икономическа политика и иновации разгледа на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, № 51-554-01-156, внесен от Александър Иванов (ГЕРБ-СДС) и група народни представители на 12 септември 2025 г.

Александър Иванов от ПГ "ГЕРБ-СДС" представи законопроекта, чиито мотиви се простират в 20 страници, като открои основните изменения, предлагани с него, и ги обособи в няколко тематични групи.

На първо място законопроектът предвижда законодателни промени, основно свързани с изпълнението на препоръки, отправени от Комитета по конкуренция на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в рамките на преговорния процес по присъединяване на България към организацията. Препоръките на ОИСР и предлаганите изменения на 3акона за защита на конкуренцията предвиждат конкретизиране на някои от правомощията на КЗК, повишаване на прозрачността в нейната работа, създаване на предпоставки за бързина и процесуална икономия в някои от процедурите и за намаляване на административната тежест върху засегнатите стопански субекти и като цяло създават допълнителни гаранции за ефективността ѝ като регулатор на обществените отношения в сферата на икономиката, се отбелязва в мотивите към законопроекта.  

Законопроектът предвижда възможност за председателя на КЗК да създава експертни консултативни звена (съвети) по въпросите на защитата на конкуренцията и подобряване на условията за осъществяване на стопанска дейност, както и работни групи за изпълнение на конкретни задачи в кръга на дейността на Комисията. Предвидени са уточняващи разпоредби по отношение на формирането на бюджета на КЗК.

На следващо място Иванов постави концентрациите между предприятия. Те са търговски сделки между независими предприятия, които водят до трайна промяна в контрола върху цели предприятия или части от тях. Концентрациите подлежат на задължително предварително нотифициране пред КЗК, ако сумата от общите обороти на всички предприятия-участници в концентрацията на територията на България през предходната финансова година надхвърля 25 млн. лева., и кумулативно е налице едно от следните условия: общият оборот на всяко едно от поне две от предприятията участници в концентрацията на територията на България през предходната финансова година, надхвърля 3 млн. лв., или общият оборот на предприятието - обект на придобиване на територията на България през предходната финансова година, надхвърля 3 млн. лв.

Настоящият законопроект предлага и у нас да бъдат въведени две допълнителни възможности за уведомяване на КЗК: доброволно уведомяване от участващите предприятия по тяхна преценка за предстояща концентрация, когато не са изпълнени условията за задължително предварително уведомяване; последващо уведомяване от участващите предприятия по искане на КЗК.

Александър Иванов продължи с това, че в законопроекта се предлага създаването на обща забрана за нелоялни търговски практики в отношенията между купувачите и доставчиците във веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти, което е подобно на общата забрана за нелоялна конкуренция в Закона за защита на конкуренцията. Целта е да бъдат обхванати максимален брой случаи на практики, които не са изрично изброени в закона, но които водят до дисбаланс в отношенията между доставчиците и купувачите на селскостопански и хранителни продукти.

Чрез законодателните промени се детайлизират правомощията на КЗК по упражняване на последващ контрол и на последваща оценка на въздействието на изпълнение на постановените от нея решения (така наречения ех рost контрол, препоръчван и от ОИСР).

Със законопроекта се урежда възможността председателят на КЗК с разпореждане да може да публикува заключенията от предварителното проучване по получените искания и сигнали и по други въпроси от своята компетентност, за да запознае обществеността и съответните компетентни органи за резултатите от проучването. Предвижда се също възможност в хода на проучванията, извършвани от КЗК, да бъдат включени в работния екип външни специалисти, притежаващи професионален опит съобразно обхвата и предмета на производството.

Вносителят посочи, че има направени предложения за по-детайлно залагане в закона на споразумение за намаляване на санкциите (Settlement) и да се дадат такива възможности на проверяваните - за сключване на споразумения, които намаляват и административната тежест, санкционните режими и разходите по такива производства. Със споразумението Комисията ще може да наложи ефективни и навременни санкции, които да имат възпиращ ефект за поведението на предприятията.

Едно от предлаганите законови изменения е възможността КЗК да извършва проверки на място и в рамките на производства по секторни анализи, подобно на извършваните проверки на място в санкционните производства. С цел повишаване прозрачността и публичността на дейността на Комисията се създава възможност в хода на извършване на секторен анализ да се публикуват междинни доклади, в които да се представят събраните до момента факти и обстоятелства и в които Комисията да изложи своите предварителни изводи за състоянието на конкурентната среда в анализирания сектор. Допълнително се създава възможност за всички заинтересовани страни да предоставят становища по междинните доклади.

Със законопроекта се предлага засилване на ролята на препоръките на КЗК, заложени в решението за секторен анализ, като се въвежда задължение за компетентните държавни органи, органите на изпълнителната власт и на местното самоуправление, които са информирани с решението на Комисията за необходимостта от предприемане на мерки за подобряване на конкурентната среда в сектора, да уведомят КЗК какви действия ще предприемат по тях, както и в какви срокове ще ги реализират.

Александър Иванов посочи още, че законопроектът предвижда промяна по отношение имуществените санкции, които може да налага КЗК и по-специално при установени забранени практики при доставките на селскостопански продукти, като в тези случаи Комисията ще може да наложи на купувач на селскостопански и хранителни продукти имуществена санкция в размер до 10 на сто от общия оборот за предходната финансова година. Фиксираната досега в закона горна граница на санкцията в размер на до 300 000 лева е в дисонанс с общия санкционен принцип и създава привилегировано положение на конкретната група стопански субекти спрямо всички останали. Определянето на санкции като процент от оборота на предприятието, а не чрез фиксиране на сума при долна и горна граница, е обосновано пропорционално и е в унисон с цялостната концепция за налагане на имуществени санкции по този закон, каза вносителят.

В Преходните и заключителни разпоредби към законопроекта се предвижда изменение на Закона за електронните съобщения, като се създава възможност при необходимост да бъдат получени от КЗК данни от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги за нуждите и целите на производствата по Закона за защита на конкуренцията. От особена важност за Комисията е събирането на достатъчно данни за наличието на координирани действия от страна на кандидатите, имащи за цел или резултат манипулирането на обществените поръчки, подчерта Иванов. Той заяви, че разрешението за получаване на такива данни от КЗК се издава от съда.