site.btaОрганизаторите на бойкота срещу търговските вериги изразиха подкрепа за законопроекта за агрохранителната верига, изготвен от МЗХ

Организаторите на бойкота срещу търговските вериги изразиха пълна подкрепа за законопроекта за агрохранителната верига, изготвен от Министерството на земеделието и храните (МЗХ). Това стана известно по време на кръгла маса на тема "Надценките на хранителните вериги - проблеми и решения", която се проведе в Националния пресклуб на БТА в София.

Изготвянето на този законопроект е успех на бойкота и на всички български граждани, които проявиха гражданска активност и поискаха най-накрая държавата да се намеси в регулирането на цените на основни хранителни продукти, посочи Мая Манолова, бивш омбудсман на България.

БТА припомня, че бойкотите на големите търговски вериги започнаха на 13 февруари, продължавайки във всеки следващ четвъртък. Месец по-късно обществените организации, които стоят зад организацията на бойкота, обявиха, че той продължава, докато не бъдат предприети реални и ефективни мерки за намаляване на високите цени на хранителните стоки.

По думите на Манолова законопроектът получава пълната им подкрепа по четири причини. 

Първата е тази, че в неговата основа е залегнал проектозаконът за пределни надценки на основни хранителни продукти, който са внесли в началото на активните бойкотиращи действия.

Като втора причина Манолова изтъкна, че по мнението на екипа на земеделското министерство и представителите на най-големите асоциации на производителите на храни, цените на основни хранителни продукти ще бъдат намалени с поне 20 процента.

Третата причина е, че държавата най-сетне ще се намеси в регулирането на основни хранителни продукти и ще лимитира надценките по цялата хранителна верига.

На четвърто място Манолова постави факта, че това е успех за дългогодишната битка на производителите на храни за равнопоставени условия с търговските вериги, които имат господстващо пазарно положение. Освен това законопроектът разпределя добавената стойност по цялата хранителна верига и преустановява практиката на издаване на тъй наречените "обратни фактури".

Очакванията за граждански натиск не свършват дотук, трябва да продължим, докато не бъде приет законопроектът, заяви Манолова.

Тя отбеляза още, че има неща в законопроекта, с които тя и нейните съмишленици не могат да се съгласят напълно, защото смятат, че част от предложенията в техния законопроект са по-добри и в по-голяма степен защитават потребителите и производителите. Манолова припомни, че предлагат в търговската мрежа допустимата пределна надценка на основни хранителни продукти да е 10 процента, списъкът от хранителни продукти да се определя от Министерския съвет (МС), първоначалната идея е той да съдържа 70 продукта. "Предлагаме драконовски санкции за веригите в случаи, в които нарушават правилата. Да, и министърът (министърът на земеделието и храните Георги Тахов, бел. реп.) предлага по 20 000 лева имуществена санкция, при повторност тя се увеличава три пъти, но припомням, че за икономически субект, който има тримилиарден оборот 60 000 лева са пренебрежимо малко, така че ние ще си настояваме за нашето предложение – процент от оборота на икономически субект, до 3 процента", посочи Манолова. Тя допълни, че такава е и европейската практика.

Друго предложение е изискването в търговските вериги 50 процента от предлаганите продукти да бъдат българско производството.

Манолова отбеляза, че имат и едно "екзотично предложение" – при етикетирането на основни хранителни продукти да бъде обявена и цената нето, за да може всеки да види каква е надценката.

Велизар Енчев, бивш посланик в Република Хърватия, изрази мнение, че законопроектът трябва да е хибрид между законопроекта на Мая Манолова и този на Министерството на земеделието и храните. По думите му бойкотът във всеки момент може да се поднови, ако Народното събрание не приеме законопроекта за агрохранителната верига.

Симеон Караколев, съпредседател на Българската аграрна камара (БАК) и на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА), посочи, че подкрепят този законопроект от самото начало, защото искат справедливо и достойно разпределение във всички звена на веригата – производители, преработватели, потребители. Той изрази подкрепа и към всеки нормативен акт, който цели да даде по-голяма прозрачност за пътя на храната от фермата до трапезата.

Караколев припомни, че към момента има две становища към законопроекта – на Българската стопанска камара (БСК) и на БАК. Едното предложение в становището на БАК е да има срок за изкупуване на първична продукция без значение от кой сектор е. Другото е относно задължението за български продукти, а именно те да бъдат под един бранд, за да бъдат ясно разпознаваеми за потребителите.

По думите на Бойко Синапов, председател на Асоциация "Обединени български животновъди", в агрохранителната верига българският производител и потребител са най-ощетени. "Ние нямаме право да определяме първичната цена, която заслужаваме. Изнудвани сме да работим под себестойност", каза той и допълни, че българският потребител в продължение на години е бил заблуждаван с продукти, за които пише, че са български, но не са. Синапов изрази надежда с този законопроект това да се промени.

Тази борба продължава вече 13-14 години, когато бяха първите ни опити за законодателни промени, каза председателят на Асоциацията на млекопреработвателите в България Владислав Михайлов, според когото за първи път виждаме нещо, което наистина ще работи.

Той все пак подчерта, че в законопроекта има три цели и три инструмента. Ако дори един от тях не бъде конструиран правилно и не работят правилно, целият смисъл на закона отива нахалост. 

Трите основни цели на законопроекта са в най-спешен порядък намаляване на нивата на крайните потребителски цени на продукти от първа необходимост, повишаване на прозрачността как се формира цената, по-равномерно и справедливо разпределяне на целия финансов ресурс по хранителната верига.

Според Михайлов нещо, което липсва е принципът за скъсяване на веригата на доставки, за да се избегне натоварването на цената и себестойността.

По отношение на методиката има три основни инструмента – лимитиране на надценките на определени групи храни, метод за елиминиране на нелоялни търговски практики и ценовата база, на която ще се начислява надценката, който принцип не е добре разписан и ще дадем становище по него, обясни Михайлов.

Той призова министъра на земеделието и храните Георги Тахов да пусне законопроекта за обществено обсъждане за 15 дни, а не за един месец, предвид неговата спешност и обществен интерес.

Това е не само икономическа, а социална мярка, заяви Нина Димитрова (БСП-Обединена левица) и призова всички да се обединят за приемането на законопроекта в най-кратки срокове.