site.btaВажно е да осъзнаем, че без развитие на собствени енергийни и индустриални ресурси, страната няма да просперира, коментираха експерти

Важно е България и политиците да осъзнаят, че без развитие на собствена ресурсна база, на енергийни и на индустриални ресурси, страната няма да просперира, ще бъде зависима от външни доставки, с всички произтичащи от това рискове. Това коментира инж. Христо Казанджиев от Българския енергиен и минен форум (БЕМФ) в рамките на дискусия "Аргументи "за" и "против" добива на шистов газ в България", организирана от БЕМФ, съвместно с "Клуб Сенатор", в София.

Правната уредба на добива на шистов газ, съвременните технологии и възможностите за добив в България, потенциалните ползи са сред темите на форума.

България е крайно време да започне да работи за себе си, а не за чужди геополитически интереси, посочи още Казанджиев. Той отбеляза, че възможностите за наличие на шистов газ в България са добре оценени и припомни, че има две декларирани открития на шистов газ, за които има заявления за предоставяне на концесия, но това не се е осъществило

На 18 януари 2012 г. парламентът наложи безсрочен мораториум върху проучването и добива на шистов газ у нас по метода "хидравлично разбиване" ("фракинг") или сходни техники. С приетите текстове беше забранен добивът на шистов газ, както и теренните проучвания за добив на газ и нефт, които се извършват по тази технология.

Според Казанджиев приемането на мораториума през 2012 г. е било геополитически мотивирано като по думите му е  нямалоникакви аргументи срещу предоставяне на права за търсене и проучване на шистов газ. Той отбеляза, че и при действащия Закон за подземните богатства държавата има възможността и е в правото си по всяко време да прекрати проучвания, ако те увреждат околната среда, живота и здравето на хората. Държавата разполага с инструментариум за пълен контрол върху проучванията и той може да бъде приложен по всяко време, и не е необходим специален мораториум върху определена технология, която е масово разпространена и в България и в света, добави той.

Относно притесненията на хората, че подобни проучвания могат да нанесат вреди на околната среда, Казанджиев коментира, че проучвания за нефт и газ в България съществуват от 1950 г. и до този момент не са показали някакви "катастрофални или съществени нарушения" върху околната среда. Към настоящия момент няма данни за увреждания на подземните води, нещо от което хората се боят, посочи той и добави, че технологията "фракинг" е проучване на по-късен етап, към етапа когато формация за шистов газ бъде установена. 

Казанджиев изрази надежда мораториумът да бъде отменен, за да могат да се реализират проучвания, които не са свързани с технологията "фракинг". В момента в МОСВ от близо три години стои програма за проучване на шистов газ без прилагане на технологията "фракинг", касае се за сеизмични проучвания, за проучвания с дистанционни методи, които не въздействат върху околната среда, по начина, по който се обяснява на обществеността, обясни той.

Христо Казанджиев каза още, че основното послание на днешната дискусия е насочено към това държавата да премахне всички пречки пред търсене, проучване и оценка на природните ресурси в България от гледна точка на необходимостта на българската икономика и в съответствие с политиките на ЕС за осигуряване на стратегически ресурси за икономиката на Съюза, както и за подобряване инвестиционната среда у нас.

"От БЕМФ сме убедени въз основа на редица документи, които анализирахме, че страната ни разполага с много сериозни ресурси на природен газ, които поради редица причини, основната геополитическа - някой не иска България да бъде независима, да добива природен газ, да има собствен добив, не може да реализира", посочи Иван Хиновски, председател на организацията. По думите му този добив не може да бъде сто процента, но една голяма критична маса от добива може да бъде национален. 

Относно мораторуима за шистовия газ Хиновски коментира, че от БЕМФ са убедени, че той е неестествен, нелогичен и непазарен, за което са писали десетки пъти до парламента, Министерския съвет, но без резултат до момента. "От години ние правим опити да променим този неестествен мораториум и да има възможност при свободни пазарни условия да разберем с какво разполагаме, какви са условията за добив, какви са количествата", посочи Хиновски.

Захари Желязков, председател на "Клуб Сенатор", отбеляза, че заедно с БЕМФ имат амбиция да започнат поредица от дискусии за подземните богатства на България, по време на които да се обсъдят въпроси като добър собственик ли е държавата на тези подземни богатства, как ги стопанисва, как върви процесът на концесиониране, какви средства постъпват от концесии в бюджета. "Дошло е време да се направи баланс богати ли сме или бедни в това отношение, ако сме бедни какви са причините - дали не е в неправилното стопанисване на тези ресурси, дали не е в неудачната законова уредба или дори в самата конституционна уредба, дали е в неправилната държавна политика, тя разяснява ли се на българските граждани и те изобщо знаят ли с какви подземни богатства разполагаме", посочи Желязков.

Коментирайки как е решен въпросът относно собствеността на подземните богатства в световен план, Желязков посочи, че съществуват два принципа - подземните богатства са изключително държавна собственост, както е в Европа, Русия, или собственикът на земята обикновено е собственик и на природните ресурси, както е в Америка. По думите му ако започне дебат в обществото, собствениците на земята в един момент може да си помислят, че те също могат да имат права, ако не върху самите подземни богатства, то поне от печалбата, която се получава от добива, и това ще промени баланса, тона на дебата, който се води по въпроса.

Имаме потенциал за природни ресурси, които трябва да бъдат проучени, но тези проучвания се правят в продължителен период, необходими са доста инвестиции и специалисти, отбеляза доц. Лъчезар Георгиев, от катедра "Сондиране, добив и транспорт на нефт и газ" в Минно-геоложкия университет и добави, че висшето училище подготвя специалисти в областта на търсенето, проучването и добива на минерални и природни ресурси.  

България е независима страна, тя има своите национални стратегии и закони, и според мен трябва да се движи в тази насока, съобразявайки се със световните тенденции в областта на търсенето и проучването и добива на газ, посочи още Георгиев.