site.btaНе останах в чужбина, защото съм роден в квартал „Коньовица“, казва тенорът Никола Николов, от чието рождение се навършват 100 години

Не останах да живея в чужбина, защото съм роден в квартал „Коньовица“. Обичам да съм близо до хората, да бъда естествен, без превземки. Това казва тенорът Никола Николов, от чието рождение днес се навършват 100 години, в книгата на певицата Галя Йончева „Оперни пътеки“ (изд. „Сиби“, 2006 г.).

Никола Николов се радва на бляскава международна кариера. Пее в „Ковънт гардън“, Виенската Щатсопера, „Ла Скала“ и на много други места по света, като една от най-знаковите му роли е Манрико от „Трубадур“ на Верди.  

ПЕЕ ОТ ДЕТЕ, КАТО ИМИТИРА БЕНИАМИНО ДЖИЛИ

Никола Николов е роден в София на 23 март 1925 г. Баща му държи малка бръснарница, с която изхранва семейството си.

„Бръснарничката на баща ми беше на „Пиротска“ и „Брегалница“. С двамата ми братя работехме там. Все си казвах, че за певеца е хубаво да има занаят, защото гласът е до време“, разказва Николов в интервю за в. „Стандарт“ през 2005 г.

Като ученик всяка събота ходи на кино и гледа много музикални филми с Тито Скипа и Бениамино Джили. Тогава една от най-популярните песни е “Мама” на Бениамино Джили и Никола я научава по слух. Изпълнява я по време на вечеринки и така започва всичко. Записва се в училищния хор, а на 14-годишна възраст за първи път отива на опера и е много впечатлен от видяното.

УЧИ ПРИ ПРОФ. СЪБЧО СЪБЕВ

След завършване на гимназията Никола Николов решава да учи в частното студио на проф. Събчо Събев. Тръгва към дома му и още на улицата чува пеене. Остава навън над час, преди да събере кураж и да се качи при преподавателя.

„След разпяването Събев ми каза „Много приятен глас, лежерно тенорче, но при школовка гласът ще се увеличи и развие“, спомня си Николов пред Галя Йончева. Започва да взима уроци, като всеки месец качва по половин тон и така стига, по собствените му думи, „до един много здрав си бемол“.

Често остава в студиото, за да слуша и другите ученици на Събев, а професорът им казва „Този, малкият, дето сега стои в ъгъла, той ще ви надмине всичките”, споделя Николов в интервю пред Грета Маринова във в. „Новинар“.

След казармата Николов продължава обучението си при проф. Събев и участва в продукция на неговите възпитаници. Отзивите за младия тенор са много добри, някои смятат, че се е родил наследникът на Тодор Мазаров и Петър Райчев.

През 1946 г. Николов се явява на прослушване пред директора на Софийската опера Любомир Пипков, който го назначава на работа. Младият певец обаче решава, че е добре, паралелно с работата, да завърши Консерваторията и се явява на изпити.

В комисията е прочутият тенор Петър Райчев, който го съветва „Момче, така хубаво пееш, защо ти е Консерватория. Сега основаваме Варненската опера, ела да пееш там“.

ЕДИН ОТ ПИОНЕРИТЕ НА ВАРНЕНСКАТА ОПЕРА

Така през 1947 г. Николов заминава за Варна, където пее в „Продадена невеста“ на Сметана, „Мадам Бътерфлай“ на Пучини, „Палячи“ на Леонкавало и „Селска чест“ на Маскани. Постановчик е Петър Райчев, а диригент – синът му Руслан Райчев.

Николов участва и в „Травиата“, като споделя, че пианисимите са му трудни и затова ги пее във фалцет. На един от уроците при Събев професорът му казва „Да не си посмял да си стискаш така гласа, нюансите ще си дойдат от само себе си“.

По това време Николов се запознава със сопраното Лиляна Василева. Двамата се женят във Варна и през годините често пеят заедно в различни спектакли. „Лиляна е алтруист, винаги ме е слагала на първо място“, признава тенорът.

ТРЕТИЯТ БЪЛГАРИН В МИЛАНСКАТА „ЛА СКАЛА“

През 1953 г. Николов е изпратен на специализация в Москва, където получава шанс да пее в Болшой театър. След завръщането си в България става един от водещите солисти на Софийската опера. През 1957 г. той печели конкурса „Виоти“ в италианския град Верчели, който му отваря вратите за международна кариера.

Никола Николов става третият българин, след Тодор Мазаров и Борис Христов, който пее в Миланската „Ла Скала“. Прочутият театър търси спешно заместник на Джузепе ди Стефано за “Продадена невеста” и Николов печели прослушването сред 21 кандидати. В гримьорната се просълзява, защото е достигнал до сцената, на която е пял кумирът от детството му Бениамино Джили. 

В „Ковънт гардън“ българинът пробива с ролята на Радамес от „Аида“ на Верди. „Този Радамес го пях четири сезона, всички други ги смениха – мене не“, разказва тенорът пред „Новинар“.

САМО ДВА СПЕКТАКЪЛА В МЕТРОПОЛИТЪН ОПЕРА

Николов постига огромен успех в цяла Европа. Във Виенската опера има цели 37 роли, като е одобрен да започне лично от Караян, макар че през годините така и не успяват да работят заедно.

Единствено в нюйоркската Метрополитън опера нещата не се получават, като според разказите на Николов директорът Рудолф Бинг му е предлагал постоянен договор за цял сезон, докато тенорът е искал да остане на свободна практика и да пътува между Европа и САЩ. Така българинът остава в Мет само с два спектакъла на „Кармен“ през ноември 1960 г.

В своята дълголетна кариера Никола Николов има над 1500 представления и концерти. На 23 март 1995 г., когато навършва 70 години, на сцената на Софийската опера той е в ролята на дон Хосе в „Кармен“. Горд е, че по случай своята 75-годишнина изпява цял спектакъл на „Трубадур“ в София, като изразява единствено съжаление, че той не е записан нито от радиото, нито от телевизията.

„Хубав е животът! Ето, сега е пекнало слънцето, небето синьо, хората бързат покрай теб и ти се включваш в ритъма на ежедневието. Как да умреш?“, казва талантливият певец в книгата „Оперни пътеки“.

Никола Николов, носител на орден „Стара планина“ – първа степен (2000), си отива от този свят на 7 юли 2007 г.

/БС/МВ/отдел „Справочна“
Използвани източници: Енциклопедия България, т. 4, с. 599; в. „Отечествен фронт“, 26.10.1956 и 13.4.1960; в. „Студентска трибуна“, 28.3.1961; в. „Труд“, 1.2.1968; сп. „Славяни“, бр. 4, 1968; в. „Земеделско знаме“, 23.3.1975; в. „Нова Светлина“, 8.6.1976; в. „Работническо дело“, 13.7.1981; в. „Софийска правда“, 31.7.1981; в. „Литературен форум“, 14.6.1995; в. „Стандарт“, 25.3.2005; в. „Дума“, 30.6.2005; https://www.operasofia.bg/news/spomen-za-tenora-nikola-nikolov

https://council.sofia.bg/honorary-citizen-of-sofia