През 2023 г. ЕС е инвестирал 381,4 милиарда евро в научноизследователска и развойна дейност (НИРД), което е с 6,7 на сто повече от предходната година (357,4 милиарда евро). Спрямо съответната сума през 2013 г. ръстът възлиза на 57,9 на сто. Това сочат най-новите данни на Евростат, публикувани днес на страницата на европейската статистическа агенция.
Средната интензивност на НИРД в ЕС, измерена като процент на разходите за НИРД от брутния вътрешен продукт (БВП), е била на ниво от 2,22 на сто през 2023 г. спрямо 2,21 на сто през 2022 г.
За периода между 2013 г. и 2023 г. интензивността на НИРД в ЕС се е увеличила с 0,14 процентен пункт (п.п.), показват още данните.
За същия 10-годишен период интензивността на научноизследователската и развойна дейност се е повишила в 19 страни от ЕС, като най-голямото увеличение е регистрирано в Белгия (1 п.п.), Полша (0,7 п.п.) и Гърция (0,7 п.п.).
През 2023 г. 5 страни от ЕС са регистрирали над 3 на сто от БВП, вложени в научноизследователската и развойна дейност. Най-голяма интензивност на научноизследователска и развойна дейност в ЕС е отбелязала Швеция (3,57 на сто), следвана от Белгия (3,32 на сто), Австрия (3,29 на сто ), Германия (3,11 на сто) и Финландия (3,09 на сто).
За разлика от тях, 5 страни от ЕС отчитат интензивност на НИРД под 1 на сто, а именно Румъния (0,52 на сто), Малта (0,61 на сто), Кипър (0,68 на сто), България (0,79 на сто) и Латвия (0,83 на сто).
В България интензивността на НИРД леко се е повишила през миналата година (0,79 на сто) спрямо 2022 г. (0,75 на сто). Преди пандемията от коронавирус, през 2019 г. интензивността на НИРД е достигнала 0,84 на сто, като през 2020 г. се е покачила леко - до 0,85 на сто. Връхна точка родните разходи за НИРД като процент от БВП достигат през 2015 г. (0,95 на сто), сочи справка на БТА в база данните на Евростат.
През 2013 г. България е регистрирала интензивност на НИРД от 0,63 на сто, като за период от 10 години показателят расте с 0,16 процентни пункта.
За сравнение през 2006 г., преди да влезе в ЕС, България е имала интензивност на НИРД от 0,44 на сто.
Разходите на България за научноизследователска и развойна дейност през миналата година достигат общо 1,467 млрд. лева, или с 15,9 на сто повече, отколкото година по-рано, показаха данни на НСИ, публикувани в края на октомври. За сравнение, през 2013 г. тези средства са възлизали на 521,682 милиона лева, а през 2006 г. - 237,036 милиона лева.
От инвестираните през 2023 г. 1,467 млрд. лева, 943,747 млн. лева са били вложени от частния сектор, 421,817 млн. лева от държавния сектор, 95,31 млн. лева от висшето образование и 6,617 млн. лева от неправителствени организации, по данни на Евростат.
Бизнесът е отговарял за 66 на сто от разходите за НИРД в ЕС
Частният сектор е продължил да бъде най-голям източник на средства за НИРД. През 2023 г. той е представлявал 66 на сто от разходите на ЕС за научноизследователска и развойна дейност, възлизащи на общо 253,1 милиарда евро.
На второ място по дял заделени средства за НИРД е висшето образование (81,7 милиарда евро или 21 на сто), следвано от правителствения сектор (41,0 милиарда евро или 11 на сто) и организациите с нестопанска цел (5,5 милиарда евро или 1 на сто).
/СС/
news.modal.text
