site.btaЕС е похарчил 352 милиарда евро за научноизследователска и развойна дейност през 2022 година, по данни на Евростат
През 2022 г. ЕС е похарчил 352 милиарда евро за научноизследователска и развойна дейност, което е с 6,34 на сто повече, отколкото през предходната година (331 милиарда евро) и с 48,52 на сто повече, отколкото през 2012 г. (237 милиарда евро), отчита Евростат.
Когато се разглежда интензитета на научноизследователската и развойна дейност, тоест разходите за нея като процент от брутния вътрешен продукт (БВП), данните сочат спад от 2,27 на сто през 2021 г. до 2,22 на сто през 2022 г.
Сред страните членки на ЕС четири са регистрирали интензитет на научноизследователската и развойна дейност над 3 на сто от БВП през 2022 г. Най-високият интензитет на научноизследователската и развойна дейност е отчетен в Белгия (3,44 на сто), следвана от Швеция (3,40 на сто), Австрия (3,20 на сто) и Германия (3,13 на сто).
За сметка на това в осем страни интензитетът на научноизследователската и развойна дейност е бил под 1 на сто - Румъния (0,46 на сто), Малта (0,65 на сто), Латвия (0,75 на сто), Кипър и България (с по 0,77 на сто) са регистрирали най-ниски дялове, следвани от Ирландия, Словакия и Люксембург с дялове, доближаващи се до 1 на сто.
Между 2012 и 2022 г. интензитетът на научноизследователската и развойна дейност в ЕС е нараснал с 0,14 процентни пункта. Най-голям растеж е отчетен в Белгия (1,16 процентни пункта), Гърция (0,77 процентни пункта) и Хърватия (0,69 процентни пункта).
За сметка на това интензитетът на научноизследователската и развойна дейност е намалял в осем страни. Ирландия е регистрирала спад от 0,6 процентни пункта, следвана от Финландия (-0,45 процентни пункта), Естония (-0,35 процентни пункта), Словения (-0,30 процентни пункта), Люксембург (-0,23 процентни пункта), Дания (-0,22 процентни пункта), Малта (-0,15 процентни пункта) и Франция (-0,13 процентни пункта).
Бизнес секторът продължава да изразходва най-много средства за научноизследователската и развойна дейност. През 2022 г. той е похарчил 66 на сто от общо 233 милиарда евро, следван от сектора на висшето образование (22 на сто или 76 милиарда евро), правителствения сектор (11 на сто или 37 милиарда евро) и частния неправителствен сектор (1 на сто или 5 милиарда евро).
/СС/
news.modal.header
news.modal.text