Възможности и примери за положително развитие на българския ХоРеКа пазар представиха експерти от Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП) по време на конференция "Виненият образ на България: идентичност и послания".
Николай Кръстев от винарна "Царев брод" каза, че това, което превръща България във винена страна, е фактът, че 67 процента от площите на страната са подходящи за отглеждане на лозя, а разнообразните райони ни дават нашето различие. Най-скъпото нещо в изграждането на една марка е историята, а ние я имаме, подчерта Кръстев.
Той си спомни, когато са изкарали първата реколта през 2016 г. и са предлагали вината си на 15 заведения в Шумен, но само едно приема. В рамките на четири години те все пак успяват да лансират вината си във всичките 15 заведения.
Според Кръстев сами трябва да изградят основата – туризъм, маркетинг, търговци на вино, асоциации и организации, за да покажат на държавата, че могат да работят правилно и тя да ги подкрепи.
По този пример са тръгнали в Североизтока през 2020 г., когато започват създаването на винена карта. Няма как съседната изба да не ми е конкурент, но без нея няма как да показвам идентичност на района и те в момента са ми най-добрият партньор, обясни Кръстев. Той каза, че от девет изби във винената карта на Североизточна България през 2020 г. за четири години стават 20. ИТ компания е инвестирала в проекта им, благодарение на което от хартиена, картата става и дигитална.
Според Кръстев трябва да се влага в обучението и представянето на българското вино. Това потвърди и виненият експерт Цветелина Стоянова, която каза, че потребителите все повече започват да изискват качествени продукти, както и да се наслаждават на начина на сервиране на виното по подходящ начин от подходящ човек.
По думите на Стоянова доброто вино е онова, което се помни, като невинаги това зависи от самото вино, а понякога и от човека, който го представя. Тя допълни, че ползите от успешно винено образование са много - лоялност и ангажираност на служителите, печелене доверието на клиентите, социални и културни ползи.
Председателят на БАВП Живко Енчев изрази мнение, че обучението е безспирен процес и е задължително за всяка компания, която търси развитие.
Според него цената на вината трябва да бъде на първо място справедлива - да поражда търсене и консумация. Лошата калкулация на цените разваля цялостната концепция на ресторанта. Надценката на вината трябва да бъде много внимателно калкулирана. Той препоръча на ресторантьорите да договарят вино и "на зелено".
Опирайки се на опита си, Енчев каза, че направата на един лист трябва да има структура, а не бива да забравяме и комбинацията на местни продукти с регионални вина. За последните години се убедих, че българското вино може да бъде печеливш елемент от концепцията на всеки един български ресторант, заяви Енчев.
Екатерина Христова, член на Управителния съвет на БАВП, подчерта, че ключовите тенденции в потребителското поведение на глобалния пазар ясно показват, че устойчивостта вече не е добро пожелание, а потребност за потребителите. При вземане на решение за покупка все повече потребители дават приоритет на бизнеси, които са отговорни към околната среда, етични в маркетинга си и са почтени в корпоративните си отношения. Персонализациите и дигитализацията са тенденции, които от доста време са водещи в нагласите на потреблението, а изкуственият интелект все повече ще се използва за създаване на персонализирани предложения и ще се очаква всяка една покупка да бъде индивидуално насочена към потребителя. Все повече нарастват и онлайн продажбите, разказа Христова.
По думите ѝ потребителите обръщат все по-голямо внимание на здравето и дълголетието, което поставя акцент върху натуралните продукти и услугите, ориентирани към здравето и свързани с природосъобразния начин на живот. Интересна тенденция е нарастване на предпочитанието към местни марки и продукти, с което потребителите подпомагат местните общности.
Христова цитира данни от доклад от миналата седмица, според който виненият туризъм се развива доста по-добре от очакванията – при приходи от около 56 млрд. долара за миналата година, тази се очаква да завърши с 96 млрд. долара. Очакваният годишен темп на растеж е 13,2 процента. Тази прогноза се основава на нарастващата нужда на потребителите от автентични туристически преживявания, които да преплитат винената култура с гастрономията, местните забележителности, традиции и досега с културата на общността, коментира Христова.
По думите ѝ дигиталното присъствие е задължително, защото туристите ползват онлайн платформи, за да планират пътуванията си, а социалните медии играят все по-голяма роля в това един район да бъде популяризиран, като е много важно съдържанието да бъде качествено.
Според Христова отливът от масовия туризъм, включително от класическите винени страни, е тенденция, която е особено обнадеждаваща за нас. От друга страна, тенденцията към намаляване консумацията на алкохол води до повишен интерес към качеството.
Христова подчерта, че виненият туризъм се определя като регенеративен – такъв, чрез който районите не само запазват устойчиво своите ресурси, но и се развиват положително.
Според горепосочените тенденции и прогнози България разполага с всички ресурси, които да доведат до доста приходи от винен туризъм и да го насърчат. Можем да се възползваме от такива нагласи и нужди, които вече съществуват в света, единственото, което може би ни липсва, е да разказваме убедително и последователно нашата винена история, каза Христова.
/ВЙ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
