site.btaЕкспертна дискусия за възможностите и рисковете пред българската и световната икономика се проведе в София

Експертна дискусия за възможностите и рисковете пред българската и световната икономика се проведе в София
Експертна дискусия за възможностите и рисковете пред българската и световната икономика се проведе в София
Участниците в макроикономическата дискусия по време на "Инвестор Файънънс Форум 2024". Снимка: Делян Петришки/БТА

Експертна дискусия за насрещните и попътните ветрове пред българската и световната икономика се проведе в столичния Интер Експо Център днес, в рамките на петнадесетото издание на "Инвестор Файнънс Форум 2024" (Investor Finance Forum 2024), с организатор "Инвестор Медиа Груп". 

Разговора откри Атанас Колев, главен съветник в икономическата дирекция на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), с изброяване на положителните процеси и възможности пред световната икономика. На първо място той се спря на инфлацията, която, по думите му, в световен мащаб изглежда укротена, при това без глобална икономическа рецесия. На второ място той се спря на лихвите, които бяха свалени през последната година, водещо на свой ред до стимулиране на инвестициите и потреблението. В резултат, почти консенсусно, прогнозата за 2025 година е постепенно увеличаващ се икономически растеж, каза още Колев.

Той подчерта и наблюдавания бум на чистите технологии, за които 2024 година е рекордна. Инвестициите в сектора, според него, са движени най-вече от поевтиняващите технологии, идващи основно от Китай. 

От гледна точка на неблагоприятните за растежа рискове Атанас Колев изтъкна ескалацията на регионални конфликти; протекционистичните търговски индустриални политики; инфлацията в сектора на услугите; възможно е през 2025 година да настъпи и край на сегашния цикъл на лихвена политика, което да доведе отново до повишаване на лихвения процент. На последно място сред водещите рискове той посочи заявените политики от страна на бъдещата президентска администрация. 

За Асен Стойчев, директор "Частно банкиране" в Първа инвестиционна банка, насрещните ветрове преобладават пред попътните такива. Като благоприятен вятър Стойчев определи вероятността президентът на САЩ Доналд Тръмп да не изпълни всичко, заявено от него. Според него политиката "без приятели и без врагове" на Тръмп е насочена както към икономиката в Европа, така и към Китай. 

На този фон той определи Германия като силно застрашената европейска икономика от предстоящите търговски войни или съперничества. 

За Преслав Райков, финансов анализатор и мениджър суровини в един от големите преработватели на маслодайни култури у нас, търговските политики на основните икономики САЩ и Китай ще определят и търговските потоци занапред. Той смята, че колкото и хаотична и рискова да е политиката на президента Тръмп, съгласно видяното през първия му мандат, тази политика открива и големи възможности пред световната търговия, на фона и на  желанието за преначертаване на търговските потоци. В заключение Райков заяви, че е оптимист, че светът ще се върне към развитието на световната търговия. 

Като тревожно обаче той определи случващото се в китайската икономика и по-конкретно разминаването на официално заявяваното ѝ състояние и налични мерки за подкрепа с  реалните процеси в нея. Като водещ риск в средносрочен план Райков посочи вероятността от по-тежък рецесионен импулс в Китай.

Камен Колчев, председател на СД и главен изпълнителен директор на "Елана Финансов Холдинг", също смята, че светът навлиза в положителната част на икономическия цикъл, но въпросът според него е до каква степен и колко дълбоко ще навлезем в него, защото инфлацията в определени сектори остава устойчива. Именно вероятността инфлацията да започне да се покачва, за него може да е един от основните проблеми през 2025 година.

В изказването си Камен Колчев наблегна върху перспективите и рисковете пред България. Той е на мнение, че пред страната има огромен шанс да влезе в еврозоната и това по думите му представлява прозорец от няколко месеца: "Инфлацията има голям шанс да влезе под необходимите прагове, но едва ли ще се задържи там дълго, вследствие на разхлабената парична политика или по-скоро липсата на политика поради липса на държава през последните поне две години".

Камен Колчев подчерта и липсата на спокойствие и предвидимост в България в последно време, като, по думите му, отсъствието на държавност и политики вече се отразява и тежи върху бизнеса. "Ръстът в момента се основава основно на потребление, а не на инвестиции, което не е дълготрайно", обобщи Камен Колчев. 

В отговор на въпроса за насрещните и попътни ветрове Георги Ангелов, старши икономист в Институт "Отворено общество", заяви, че наблюдава само положителни неща. Той наблегна в изявлението си върху историческите грешки на България след 1989 година и отправи послание да не ги повтаряме днес. 

"Ние пропуснахме първото раздаване на картите и после пропуснахме и второто раздаване, защото, като влязохме в ЕС, погледът ни беше насочен към пъпа ни, а не към привличане на инвеститори. Сега това разместване на пластовете, което идва, е третото раздаване, което пак можем да пропуснем, ако нищо не правим, но такъв шанс идва веднъж на 10-15 години - преразпределяне на индустриално производство, на търговски връзки, на вериги на доставки", посочи Ангелов и призова България да не пропуска и този път отворилия се шанс и да се ориентира в геополитическото разместване на пластовете.

Георги Ангелов е оптимист и заради устойчивостта на българския бизнес, който е преживял хиперинфлация, девалвация и др. неблагоприятни финансово-икономически събития. "В трудни времена българският бизнес се справя по-добре от западния бизнес. В нормални времена ни е трудно да пробием, но в трудни сме по-адаптивни, по-конкурентни и по-динамични", заяви Ангелов, който отправи и друг призив – освен да гледаме за външните възможности, да се съсредоточим и над вътрешните такива. "Наскоро гледах данни, според които се оказва, че български институции и граждани държат в чужбина 90 млрд. евро. В същото време не можем да развием нашия капиталов пазар. Получават се парадокси, в които български инвеститори отиват на борсата в Люксембург, за да си купят български облигации, издадени от българската държава. Защо не си развием вътрешния финансов пазар", попита Ангелов в заключение.  

/ВЙ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 18:31 на 21.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация