Страните от цял свят приеха късно тази вечер първите правила на организацията за противоречивия пазар на въглеродни кредити, съобщи Франс прес. Това се случи по време на Двадесет и деветата Конференция на страните (COP) по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (РКООНИК).
Това е ключов етап за подпомагане на страните за изпълнение на климатичните им задължения. Тези разпоредби се очакват от Парижкото споразумение през 2015 г. Решението беше прието с консенсус от страните в Баку.
"Това е изключително важно“, заяви в Баку пред Франс прес Ерика Ленън, експерт по въпроса към Центъра за международно право в областта на околната среда. Тя казва, че това ще проправи пътя към един по-установен пазар според стандарти, подкрепяни от ООН. Но Ленън, както и представители на други неправителствени организации, критикуват малко прозрачния метод за прокарване по време на конференцията на съответните нормативни актове за установяване на този пазар, отбелязва Франс прес.
Организацията „Ойл Чейндж Интернешънъл“ например критикува едно решение, което е било взето без обществен дебат или открит преглед.
Други официални текстове трябва все още да бъдат подготвени, за да се установи един пораждащ доверието пазар, но решението от днес ще даде ход на един механизъм, който се очаква от сключването на Парижкото споразумение за климата през 2015 г.
Въглеродните кредити се генерират от дейности, които намаляват емисиите на парникови газове, отговорни за затоплянето на планетата, като например засаждане на гори, защита на хабитатите или заместване на замърсяващите въглища със слънчева и вятърна енергия.
Един кредит е равен на един тон въглероден диоксид, на който е било попречено да проникне в атмосферата или е бил елиминиран от атмосферата.
Критериите, приети в Баку, утвърждават методологията за изчисляване на броя на кредитите, които даден проект може да генерира и какво се случва ако например положените усилия отидат на халос по една или друга причина, например засадена гора бъде изпепелена по време на пожар.
Нормите касаят основно страните, които се опитват да компенсират парниковите си емисии, като купуват кредити от страните, които са намалили емисиите отвъд обещаното. В първата категория попадат предимно богати страни. Това ще позволи накрая на страните да използват купените от други страни кредити, за да намалят на хартия своите парникови емисии.
Досега този пазар се беше развил от само себе си, извън каквито и да е международни правила и беше използван основно от компании, желаещи да компенсират емисиите си и да претендират за въглеродна неутралност.
Но няколко изследвания показаха, че много от проектите за намаляване на въглеродния отпечатък, сертифицирани от частни органи, са се оказали неефикасни понякога в ущърб на местното население.
/ГГ/
news.modal.text
