Компанията за застраховане на търговски кредити "Алианц Трейд" (Allianz Trade) повиши рейтинга на България, като отчете намаляване на краткосрочния риск от забавени плащания и лоши вземания при осъществяване на сделки с компании, опериращи у нас, съобщава "Алианц Трейд".
Рейтингът е променен от BB2 на BB1, като скалата включва два индикатора с шест степени за средносрочен риск от AA (най-нисък), A, BB, B, C до D (най-висок риск) и за краткосрочния риск по скала 1 (най-нисък) до 4 (най-висок риск). Това е втора положителна ревизия за година, след като през ноември 2023 г. средносрочният рейтинг на страната ни беше променен от B на BB.
Според анализаторите на компанията въпреки правителствената криза и съпътстващите я предизвикателства, в краткосрочен план рисковете от забавени плащания и лоши вземания са много ограничени. Причините за това са устойчивият ръст на българската икономика, който се очаква да продължи и през следващата година, както и предпазливата фискална политика и сравнително адекватната бизнес среда.
"Растежът на БВП в България се ускори от 1,8 на сто през 2023 г. до 2,1 на сто на годишна база през първата половина на 2024 г., движен от всички компоненти на вътрешното търсене - потребителски, публични и капиталови разходи. Нашата прогноза е текущата година да завърши с 2,2 на сто ръст на БВП, а през 2025 г. той да нарасне дори до 2,7 на сто", обяснява д-р Манфред Щамер, главен анализатор на "Алианц Трейд". "Междувременно рискът за външните финансови потоци е нисък в краткосрочен план благодарение на умерените годишни фискални дефицити от около 3 на сто от БВП, много благоприятното съотношение на публичен дълг към БВП от 23 на сто, ниски годишни дефицити по текущата сметка, входящи потоци на преки чужди инвестиции и сериозни валутни резерви, които покриват повече от седем месеца внос и гарантираното запазване на валутния борд на България спрямо еврото", допълва той.
Сред аргументите за положителната промяна на краткосрочния рейтинг са и умерените нива на общия външен дълг на страната спрямо БВП (около 45 на сто) и спрямо общия износ (75 на сто).
"Всичко това ни кара да мислим, че няма основания да очакваме проблеми с разплащанията в краткосрочен план. Затова след внимателен анализ променихме краткосрочния риск рейтинг на нисък (1) от среден (2), но средносрочният риск рейтинг ще продължи да бъде в средата на скалата - BB", обобщава д-р Щамер.
Според анализаторите на "Алианц Трейд" ръстът на БВП през следващите две години се очаква да бъде над 2,5 на сто, но движен изключително от потребителските разходи и растежа на реалните заплати. Положителна перспектива има за инвестиционната активност, но само при условия на очакваното понижаване на лихвените проценти и увеличаване на публичните разходи, включително по проекти с финансиране от ЕС, пише в съобщението.
"Бизнес средата в България е адекватна, въпреки че според редица международни доклади остават слабости в областите на съдебната ефективност, корупцията и интегритета на ниво правителство. Общият системен политически риск е умерен заради членството на страната в ЕС и НАТО, но невъзможността за формиране на стабилно правителство създава нарастващо безпокойство. Няма и съществени очаквания за успешно разрешаване на кризата след седмите парламентарни избори от 2021 г. насам, насрочени за края на октомври 2024 г.", се отбелязва в доклада на "Алианц Трейд". "Липсата на стабилно правителство заплашва да забави редица политики, включително целта на България да се присъедини към еврозоната през 2025 г., въпреки че основните политически партии са публично ангажирани с това ", предупреждават още експертите.
Анализаторите обръщат внимание, че валутният борд у нас от една страна гарантира стабилност, но от друга до голяма степен ограничава възможностите за използване на паричната политика за противодействие на ценовия натиск и инфлацията от 2021 г. насам. След средно 15,3 на сто през 2022 г. и 9,6 на сто през 2023 г., инфлацията на потребителските цени спадна до средно 2,7 на сто на годишна база през първия осем месеца на 2024 г. Прогнозата на експертите на "Алианц Трейд" e тя да остане на нива над 2 на сто и през следващите две години заради продължаващия силен натиск за растящи заплати и постоянно ускоряващия се растеж на кредитирането.
/ВЙ/
news.modal.text
