site.btaЗеленият преход може да бъде успешен единствено като продукт на съвместните ни усилия, заяви комисар Илиана Иванова

Зеленият преход може да бъде успешен единствено като продукт на съвместните ни усилия, ако всички региони, граждани, икономически сектори виждат конкретните ползи от него. Това заяви Илиана Иванова, европейски комисар по въпросите на иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта, на сесията "Отключване на потенциала: стимулиране на иновациите в ЦИЕ" в рамките на последния трети ден на конференцията за Зелената сделка "Green Transition Forum 4.0: Новите перспективи пред Централна и Източна Европа (ЦИЕ)". Форумът е организиран от Dir.bg и 3Е-news, а БТА е медиен партньор.

Тя отбеляза, че насърчаването на иновациите е от огромно значение не само за борбата с климатичните промени, но и за нашата сигурност и конкурентоспособност и като доказателство на тезата си даде примери с кризите от последните години. Енергийният сектор в Европа е отговорен за три четвърти от емисиите на парникови газове, в контекста на руската агресия срещу Украйна и благодарение на нашите координирани действия, през изминалата година в ЕС беше произведена повече електроенергия от възобновяеми енергийни източници, отколкото от газ, каза Иванова. Тя изтъкна, че това ни е позволило не само да бъдат намалени емисиите, но и да се изправим пред предизвикателствата благодарение на изследванията и иновациите в технологиите за чиста енергия. Иванова напомни за прекъсванията във веригите за доставки по време на пандемията, които доведоха до недостиг на необходимите суровини и продукции, които са от критично значение за Европа. Еврокомисарят подчерта, че няма как да запазим водещите си позиции в индустрията, ако не насърчаваме икономическия растеж чрез иновации.

По думите й, въпреки всички предизвикателства зеленият преход е възможността да направим европейския континент по-сигурен, а индустрията - по-конкурентоспособна, но посочи, че това доколко ще се възползваме от тази възможност, зависи от нашата воля и от иновативната ни сила. Тя отбеляза, че в това отношение страните от Централна и Източна Европа са изминали дълъг път, но им предстои още много да направят.

Еврокомисарят изтъкна, че инвестициите в научни изследвания и иновации като дял от брутния вътрешен продукт варират от 0,77 на сто в България до 2,14 на сто в Словения, което е под целта на еврониво от 3 на сто от БВП до 2030 г. Частните инвестиции също остават на ниско ниво, каза Иванова и допълни, че това се отразява негативно върху резултатите в областта на иновациите, а и означава и пропуснати възможности за иноваторите. Само за последните три години получихме близо 180 000 молби за финансиране на научно-изследователски и развойни проекти от кандидати от Централна и Източна Европа, каза еврокомисарят и допълни, че може да се направи много повече, за да се стимулират връзките между академичните среди и бизнеса, както и да се засили взаимодействието на региона с останалата част на Европа.

Тя отбеляза, че благодарение на програма "Хоризонт Европа" през последните четири години изследователите и иноваторите от Централна и Източна Европа са получили повече от 8 млрд. евро. Мерките за отварянето на програмата към държави като България, които са квалифицирани като начинаещи иноватори, вече са ангажирали два пъти повече български участници в сравнение с предишната програма - "Хоризонт 2020", каза Иванова, но посочи, че независимо от това можем да се възползваме още по-пълноценно от различните инициативи, които предлага ЕС, включително например Европейския съвет за иновации с бюджет от над 10 млрд. евро. Един от най-важните ми приоритети в рамките на този мандат е да засилим подкрепата към иновативните и стартиращи компании, разрастващите се компании в дълбоките технологии, заяви еврокомисарят. Тя информира, че в рамките на работната програма за 2025 г. се предвиждат и нови пилотни действия за създаването на предварителен ускорител в тези области. Този нов инструмент ще им помогне да развият своята технологична и инвестиционна готовност и да бъдат конкурентоспособни кандидати по инструмента ускорител на Европейския съвет за иновации, заяви Иванова. Тя уточни, че предвидената сума е в размер на 20 млн. евро и ще бъде допълнена с подкрепа от други източници.

Иванова напомни, че благодарение на предприемчивостта на бизнеса, гражданите, местната власт, правилните политики и европейската подкрепа Стара Загора ще бъде една от деветте водородни долини в Европа. Там ще се произвеждат 500 тона зелен водород годишно, а това ще създаде работни места и качествени инвестиции.

Еврокомисарят отбеляза, че подобни примери показват ясно конкретните ползи от европейското сътрудничество и добавената стойност на еврофинансирането в областта на зеления преход. Искаме да превърнем Централна и Източна Европа в неразделна част от тази трансформация, защото този преход трябва да носи ползи за всички региони и всички участници в социално-икономическия живот. В противен случай просто няма да се случи по начина, по който сме си го представили, ще отнеме повече време и усилия, заяви Иванова и добави, че реакциите на гражданите и нагласите в последните месеци илюстрират това. Според нея, за да бъде успешно изпълнението на тази задача, са необходими съвместни усилия на националните и местните власти, предприемачите и изследователите, за да има разгръщане на колективния иновационен потенциал.