site.btaОливер Рьопке, председател на Европейския икономически и социален комитет: Не можем да си позволим крачка назад по целите в Зеления пакт

Назря моментът, в който трябва да обсъдим бъдещето на Зеления пакт и в този разговор да препотвърдим заложените цели пред климатичната политика на ЕС. Европа не може да си позволи и крачка назад от поетите ангажименти. Това са думи на Оливер Рьопке, председател на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), с когото се срещна репортер на БТА в кулоарите на провеждащия се в София форум "Green Transition Forum 4.0 - Новите перспективи пред Централна и Източна Европа". Организатор на събитието са Dir.bg и 3Е-news, а БТА е медиен партньор. 

Макар Оливер Рьопке да декларира подкрепата на ЕИСК за Зеления пакт, той все пак не скри и упреците, които имат в комитета към европейските политици и институции. Той е категоричен, че за да не остане само на думи изразът "Никой няма да бъде изоставен", са нужни целенасочени усилия и огромен инвестиционен ресурс, така че Зеленият пакт да бъде и Социален пакт. Лично Рьопке очаква да види по-солиден ангажимент в подкрепа на справедливия преход от страна на новия Европейски парламент, Комисия, а също и от Съвета. 

Той определи като стъпка в правилната посока първите сигнали от Съвета за номинацията на ключовите лидерски позиции в бъдещата Европейска комисия. 

"Не можем да си позволим враговете на демокрацията и враговете на Европа, онези, които са срещу по-зеленото и по-справедливо общество, да са с превес", смята Рьопке и препоръча на следващата Комисия да не забравя, че амбициозната европейска политика в областта на климата е подкрепяна от проевропейските демократични сили. Чрез този разговор Оливер Рьопке отправи "горещ" призив към всички проевропейски и демократични сили да работят заедно и да намират компромисите. 

Говорейки за предизвикателствата по пътя дотук, събеседникът не подмина и риска от фрагментация на Единния пазар около прилагането на зелените политики от страните членки. И ако не искаме задълбочаване на процеса, то ЕС се нуждае от целенасочена и амбициозна политика по сближаване. Такава, която да гарантира на практика, че нито един от уязвимите региони в Европа няма да бъде изоставен, препоръча председателят на ЕИСК.  

Европейският икономически и социален комитет стои и зад идеята за Син пакт в областта на управлението на водните ресурси в ЕС. Оливер Рьопке определи предложението като липсващото парче в областта на климатичната политика на ЕС. Той е убеден, че са налице достатъчно предпоставки идеята да намери място в дневния ред на следващата Комисия. 

Накрая събеседникът сподели пред БТА и своето виждане за това какво е нужно на една страна членка на ЕС, за да се превърне от консуматор в инициатор на политики, а именно уменията и ангажираността на обществото. 

Следва пълният текст на интервюто: 

Г-н Рьопке, какви са впечатленията Ви от последните пет години, откакто Зеленият пакт беше постигнат?

- Моментът за обсъждане на бъдещето пред Зеления пакт е много подходящ, защото последните европейски избори събудиха тревоги за евентуалното "отслабване" на европейските климатични политики. Наблюдавахме редица протести по време на кампанията, много заплахи срещу Зеления пакт. Считам, че сега е времето, когато трябва да препотвърдим обществената си подкрепа за целите пред намаляването на емисиите, която сме заявили от първия миг. Смятам, че не можем да ги отслабим. Няма алтернатива. Зеленият пакт е много важен, затова трябва да се придържаме към целите.

Запознах се с новия стратегически дневен ред на европейските лидери за следващия политически цикъл, одобрен миналата нощ. Там също е препотвърден ангажиментът към постигане на заложените цели. Това е едно от важните заключения. 

На второ място бих изтъкнал, че Европа трябва да удвои усилията си по изпълнение на Пакта, който задължително трябва да бъде справедлив - да е Социален пакт. Това е и позицията ни от самото начало - Зеленият пакт трябва да бъде Социален пакт. Иначе няма да постигнем целите. Това са хубави думи, които трябва да се облекат в действия. Точно тук, по това направление, имаме много работа за вършене. В тази област очаквам от новия Европейски парламент, от Комисията, а сетне и от Съвета да заложат ясни ангажименти. Няма да е никак евтино. Напротив, ще е нужен огромен по размер инвестиционен ресурс както в справедливия преход, така също и по линия на уменията. Това ще ни убеди, че прекрасно звучащото послание "Никой няма да бъде изоставен" ще се превърне в действителност. Само така ще докажем, че Зеленият пакт е Социален пакт, ще предпазва нашата конкурентоспособност, индустриалната ни база и добре платените и сигурни работни места. 

И на трето място, ние не бива да подценяваме значението на диалога - на гражданския и на социалния диалог, включително и колективното трудово договаряне. Без укрепването на този диалог, без да ангажираме обществото, ние не ще успеем да го "качим на борда", да припознае ангажиментите за намаление на вредните емисии, да изпълним целите пред Зеления пакт. Виждам, че в новия стратегически дневен ред този ангажимент е много слабо застъпен. Бих искал да видя много по-ясна отговорност към въвличането на гражданското общество и на социалния диалог. 

Бяха ли изключени досега? 

- Не бих казал. Социалният диалог беше налице, когато ЕС залагаше целите и политиките си. Но не виждам всички наши искания да са намерили отражение в реалните политики. Европейските политици трябва да слушат повече и трябва да осигурят по-голямата ангажираност на гражданското общество. Тук ще си послужа с пример относно предложението ни за политическата рамка за справедлив преход. Така че да сме сигурни, че посланието "Никой няма да бъде изоставен" не са просто думи, а е и гарантирано на практика. Очакваме, че ще се обърне внимание на основните ни искания. 

Ковид кризата и войната в Украйна доведоха до национални политики, които фаргментират Единния вътрешен пазар. Мислите ли, че принципът на равнопоставеност е застрашен в Единния пазар?

- Да. И ако не противодействаме на случващото се, със сигурност ще се случи. Можем да видим, че нашата цел за сближаване - не само социално, но и икономическо, е оспорена, тя е под въпрос. И ще е под въпрос, ако не насочим необходимите средства и внимание към цифровото и зелено преобразяване, защото виждаме, че едни страни са по-големи потърпевши от последиците от други. Трябва да инвестираме в тези региони. И тук ще намеся политиките по сближаване. Винаги сме подкрепяли силната кохезионна политика, която подобно на лепило държи Европа обединена. В тясно сътрудничество сме с еврокомисаря Елиза Ферейра. Заставаме зад първите виждания за бъдещето на кохезионната политика, но и виждаме някои заплахи и предизвикателства, идеи за промяна на политиката по сближаване в посока на свиване на нейния капацитет, гарантиращ, че най-изостаналите региони в Европа ще получат подкрепа. 

Ние сме големи поддръжници на силната регионална политика. За мен това е предпоставка да не допуснем фрагментацията на Единния пазар. Напълно съм съгласен с Вас, че не можем да си го позволим. 

Кои са уроците, които следващата Комисия не бива да забравя при управлението на процесите и политиките в областта на климата? 

- Урокът е, че амбициозната европейска политика от последните години е подкрепяна от проевропейските демократични сили. Това е урокът. Обръщам се горещо към всички проевропейски и демократични сили да работят заедно, да намират компромисите. Добра първа стъпка при номинацията на ключовите лидерски позиции от страна на Съвета. Намирам го като стъпка в правилната посока, защото не можем да си позволим враговете на демокрацията и враговете на Европа, онези, които са срещу по-зеленото и по-справедливо общество, да са с превес. 

От Европейския икономически и социален комитет предложихте идеята за Синия пакт. Това ли е липсващото парче в "зеления" дневен ред на ЕС? 

- Да, точно това е. Европа открай време провежда политики в областта на водата, но по-скоро фрагментирано. Нуждаем се от единна, силна стратегия в Европа. Затова в Европейския икономически и социален комитет работим над широка концепция, с голям брой предложения. Предложения, които доказват необходимостта от общ подход при разбирането на "водната бедност" на ниво ЕС. Виждаме, че всяка една страна от ЕС е засегната в една или друга степен - било с оскъдицата на вода, обилни валежи или други извънредни метеорологични условия. Това е проблем за цяла Европа и затова считаме, че ЕС следва да одобри единна стратегия за по-съгласувана политика, която да има много измерения. Ще дам пример - когато става дума за индустриална политика, виждаме, че все повече региони са засегнати от факта, че компаниите са склонни да мигрират от места, в които има липса на вода. Селскостопанският сектор е също сред големите жертви на капризите на времето. А и водата е сред основните човешки права, с достъпа до безопасна питейна вода. Това е област, в която има огромна нужда от инвестиции в инфраструктура. Загубата на питейна вода от течове в някои региони достига до 50 процента. Всичко казано дотук го обединихме в призива си за Син пакт. 

Мислите ли, че Синият пакт ще залегне в дневния ред на следващата Комисия? 

- Засега призивът ни за единен Син пакт е чут от Европейския парламент. Председателят (Урсула) фон дер Лайен също спомена инициативата за водна устойчивост в рамките на своята реч за състоянието на Съюза. Но все още чакаме конкретни предложения. Така или иначе единната водна стратегия е необходима и трябва да намери място в програмата на следващата Комисия. 

Синият пакт ще бъде ли също толкова голямо предизвикателство, каквото е Зеленият пакт?

- Трябва да се поучим и затова предложенията ни са отворени за дебат. Имаме нашите искания, но и казваме, че има достатъчно поле за преговори по конкретното съдържание на Синия пакт. Ключово е да постигнем широк консенсус между всички заинтересовани страни. Но нека първо се съсредоточим над ключовите ангажименти към един подобен общ подход и сетне може да преминем към разискване на различните инициативи. Предложенията ни са поставени на масата и сме готови да дадем приноса си и да преговаряме.   

Какво е нужно на една страна членка, като България да речем, за да стане инициатор на политики, а не потребител на политики? 

- България отчита напредък. Форумът Green Transition е нагледен пример за ангажираността на България и заинтересованите страни. Но когато говорим за зеления преход, са нужни много по-големи амбиции от страна на всички държави членки, в това число и от България. Ще засегна темата за уменията. Когато говорим за тях, то е нужно да ги надградим, да надградим "зелените" умения на гражданите, на работната сила. Това е област, в която България все още изостава с дневния ред, съгласно който 70 процента от възрастните трябва да имат основни цифрови умения до 2025 година. Делът на ниво ЕС в момента е от около 55 процента, за България той е около 35 на сто. Ето защо смятам, че са нужни повече инвестиции и усилия на социалните партньори в тази посока.