Централните банки на страните с развити икономики очакват дeлът на златото в световните резерви да нарасне за сметка на щатския долар, следвайки тенденцията при колегите си от нововъзникващите икономики, които се запасяват със златни кюлчета. Това съобщи в. "Файненшъл таймс", позовавайки се на най-новото проучване на Световния съвет по златото (WGC).
Почти 60 процента от централните банки на развитите страни са изразили позиция, че делът на златото в глобалните резерви ще нарасне през идните пет години. Преди година отговорилите по подобен начин сред централните банки бяха 38 процента, разкриват данните от годишно проучване на Световния съвет по златото.
Около 13 процента от страните с развити икономики планират да увеличат златните си резерви през следващата година, спрямо около 8 процента декларирали подобно намерение през миналата година. Така те следват примера на централните банки на нововъзникващите пазари, които са основните купувачи на злато след световната финансова криза от 2008 г.
Междувременно значителен дял от развитите икономики - 56 процента, също смятат, че делът на долара в световните резерви ще намалее през следващите 5 години. През 2023 г. този дял бе 46 процента.
Сред централните банки на нововъзникващите пазари 64 процента споделят това мнение тази година.
Засиленото търсене на злато, въпреки рязкото покачване на цената на благородния метал тази година, подчертава как доверието в щатския долара намалява, тъй като централните банки се стремят да диверсифицират своите активи чрез алтернативни валути и активи, особено след като САЩ използваха своята валута "на въоръжение" в санкциите срещу Русия.
"Тази година видяхме много по-силно сближаване. По-напредналите страни казват, че златото ще заема по-голям дял от глобалните резерви, а доларът – по-малък", каза Шаокай Фан, глобален ръководител, отговарящ за централните банки в Световния съвет по златото.
"Напредналите пазари наваксват по отношение на мнението си (за закупуване на злато- бел. р.) спрямо нововъзникващите пазари за златото", добави той.
Проучването установи още, че рекорден дял от централните банки, откакто се записват подобни данни - преди пет години, възнамеряват да увеличат своите златни резерви през следващите 12 месеца, като 29 процента от респонденти, представители на централни банки, са изразили подобна позиция. На нововъзникващите пазари близо 40 процента от централните банки планират увеличаване на резервите в злато.
Централните банки са добавили повече от 1000 тона злато към резервите си през 2022 г., както и още толкова през 2023 г., според Световния съвет по златото.
Санкциите от страна на САЩ върху деноминираните в долари активи на Русия предизвикаха "треска" сред официалните финансови институции за злато, които не са в държави от Запада.
Няколкото години на рекордно търсене, чиито темпове продължиха и през тази година, бяха движещ фактор за поскъпването на златото до около 1450 долара за тройунция през миналия месец.
Цената на златните кюлчета е нараснала с 42 процента от началото на конфликта между Израел и "Хамас" през октомври 2023 г.
Делът на долара в глобалните валутни резерви - с изключение на златото - се срина от повече от 70 процента през 2000 г. до около 55 процента през миналата година, което притъпи ефекта от поскъпването на щатския долар, според скорошно проучване на МВФ.
Въпреки че популярността на китайския юан нарасна до известна степен като резервна валута, несигурността, надвиснала над икономиката на Китай, води до намаляване на дела на централните банки, които очакват китайската валута да разшири присъствието си в световните резерви.
През миналата година 79 процента от централните банки по света предвиждаха разширяване на резервите в юани, докато тазгодишното проучване на Световния съвет по златото установява, че 59 процента са на подобно мнение.
/СЛС/
news.modal.text
