site.btaБългария трябва да е активна в дебата за конкурентоспособността на европейската икономика, заявиха макроикономисти за БТА
България трябва да е активна и да има силни позиции по всички теми, свързани с конкурентоспособността на европейската и на българската икономика. Това посочиха пред БТА старши изследователят в Института за пазарна икономика Петър Ганев и ас. д-р. Иван Тодоров, преподавател в катедра "Икономикс" при УНСС. БТА потърси мнението на двамата по повод съвместния коментар на германския канцлер Олаф Шолц и френския президент Еманюел Макрон за в. "Файненшъл таймс", в който те призовават да бъдат положени сериозни усилия за подобряване на конкурентоспособността на Европейския съюз и посочват някои от належащите реформи, които са необходими в тази посока.
Според Шолц и Макрон необходимите промени включват допълнителни усилия за декарбонизиране на икономиката, като конкретните средства за постигането на тази цел следва да бъдат оставени на държавите членки. Двамата лидери призоваха още държавите от ЕС да завършат изграждането на единния финансов пазар, като въведат общи рамки за несъстоятелност, данъци и инвестиции.
България със сигурност трябва да има силна позиция по всички теми, които дават конкурентоспособност на страната и които отварят повече свободите на единния пазар, посочи Петър Ганев. Той добави, че в тази връзка България трябва да търси и партньорства с други страни от Централна и Източна Европа. В Европа сам трудно можеш да промениш политика, трябват ти коалиции с други страни. Така че по-адекватна, изпреварваща и активна роля със сигурност може да имаме, още повече много други страни в Централна и Източна Европа имат същия интерес като нас, но това не е интересът "дайте да вземем повече пари от европейците", а това е интересът "нека да работи по-гладко единния пазар", в т.ч. да влезем с Румъния в Шенген, така че да спечелим повече от по-дълбоката интеграция с големите европейски икономики, отбеляза Ганев. В т.ч. да се заеме позиция, която касае декарбонизацията, така че нашата голяма индустрия да може да оперира нормално, предвидимо и да не се самоубие по един или друг начин с твърде амбициозни цели, които са неизпълними, каза още той.
Според Петър Ганев политическият разрез на съвместното изявление на Шолц и Макрон може да се разглежда като опит Франция и Германия да посочат посоката на Европа след изборите. Исторически това са двете държави, които много често са определяли накъде да върви Европа, но големият въпрос в този момент е заради множество събития в Европа, различни динамики, ръст на крайнодесни партии в различни страни, могат ли Франция и Германия отново да бъдат тези, които дават посоката, отбеляза Ганев. Това е опит за посочване на път, но в случая не е гарантирано, че ще се тръгне по този път, посочи той. Според Ганев сега ще бъде доста по-разнообразно лидерството в Европа, включително със силни позиции на страните от Централна и Източна Европа по множество теми.
В икономическия разрез на изявлението, Ганев акцентира на единния пазар, като отбеляза, че заедно с темата за конкурентоспособността, това е в дневния ред на Европа. Това какво се случва с единния пазар, с фокус върху услугите, в т.ч. финансовите и капиталовите пазари, дигиталния пазар, ще бъде един от големите дебати в Европа, посочи Ганев. Със сигурност е от интерес за страните от Централна и Източна Европа, в т.ч. и за България, ние спечелихме от четирите свободи на единния пазар, това, че можем да се интегрираме по-дълбоко с петте големи европейски икономики и бихме спечелили от допълнителна интеграция, включително в сферата на услугите, във финансовите и капиталовите пазари, каза той. Ганев уточни, че слага на преден план икономическата свободата, не толкова надграждането на единния пазар с нови регулации. Анализаторът даде пример с изкуствения интелект. Голямото постижение на Европа е, че първа регулира изкуствения интелект, което може да звучи като надграждане на единния пазар, но по-скоро е регулиране на една нова икономика, от което по-скоро се губи конкурентоспособност спрямо другите региони на света, посочи Ганев.
Относно заявената необходимост от повишаване на конкурентоспособността на Европа, според Ганев фокусът е върху представянето на Европа на световната карта и постигане на конкурентоспособност спрямо САЩ, Китай и другите големи региони. Европа заради повече регулации, в т.ч. в сферата на услугите, на дигиталните пазари и иновациите, изостава спрямо другите региони в най-динамичните сектори и очевидно има нужда от мерки в тази посока, коментира той. Според него големият въпрос е в търсене на конкурентоспособност, да не се създадат нови и нови регулации в Европа и централизиране на определени функции. Това сме го виждали често на европейския небосклон - от една страна се говори за подкрепа на конкурентоспособността, но начинът, по който се прави, е всъщност с нови и нови регулации, отбеляза той и добави, че това ще е големият дебат - как ще се стигне до конкурентоспособност, а не дали това да е посоката. Например в момента всички страни използват инструмента на държавните помощи, много често, за да привличат инвестиции, за да провокират развитие на един или друг сектор и така по един или друг начин да се борят за някакво конкурентно предимство с другите страни в Европа, отбеляза той. Вместо да се търсят механизми тези европейски помощи да изчезнат, да не се предоставят т.е. държавата да не помага на едни или други сектори в определени страни без одобрението на европейските институции, започна да се говори за централизация на европейските помощи, превръщането им в европейски инструмент, с който да се печели конкурентоспособност спрямо Китай и САЩ, коментира Ганев. Според него това е един пример за мислене, който не е в посока за премахване на инструменти, които по-скоро пречат на единния пазар и отнемат конкурентоспособност.
Декарбонизацията е голяма тема, разделителна и на тези избори измежду различните региони в Европа. Очевидно новите страни членки са с различна визия за декарбонизацията, те са догонващи, имат силна индустрия, в т.ч. България, и когато налагаш допълнителна цена, нормално е да губиш конкурентоспособност спрямо третите страни, отбеляза Ганев. Според него е трудно да се предвиди накъде ще тръгне дебата за декарбонизацията, но трудно може да бъде обърната генералната посока на Европа, която е към политики за декарбонизация. Може би все пак тази фрагментация - политическа и по страни, по-скоро трябва да доведе до някакво преразглеждане на целите, смята Ганев. По думите му би било заблуда да очакваме, че просто утре ще променим европейския поглед към темата и всичко зелено ще изчезне от документи като алтернатива на това, което говорят лидерите на Франция и на Германия. Постижимото изглежда е да има по-балансиран подход и някои цели, които изглеждат нереалистични или твърде амбициозни и с висока цена, да бъдат преразгледани, което по-скоро ми се струва възможно, но това ще разберем след изборите и конфигурацията в Европа, което се получи, каза Петър Ганев.
Европейската икономика има проблем с влошаващата се конкурентоспособност спрямо своите основни глобални конкуренти. Влияние върху този процес имат политическите решения в Общността след Голямата рецесия от 2008 година. "Развитите икономики като САЩ, Япония, Германия бяха поставени пред огромни предизвикателства по какъв начин да стимулират стопанствата си и всяка от тях пое по различни пътища. Разбирането за "конкурентоспособност" през ценовото съревнование на икономиките беляза пътя на Германия и като цяло на ЕС", коментира ас. Иван Тодоров.
В резултат на поетия курс, днес повечето европейски икономики ценово стоят по-добре от САЩ, но за сметка на потискане на разходите за възнаграждения, инфраструктура и социални блага, уточни макроикономистът. С течение на времето се разбра, че причините за влошаващата се конкурентоспособност на европейската икономика на международните пазари не са ценови, а временните икономии не поставиха основите на дългосрочен просперитет, смята макроикономистът. Днес европейските фирми изостават и в сравнение със своите глобални конкуренти инвестират по-малко във физически капитал, научноизследователска и развойна дейност и са по-малко продуктивни.
"Основният въпрос за конкурентоспособността е по какъв начин идеите да достигнат до пълния си потенциал", продължи макроикономистът. Като решение в тази посока на първо място той посочи по-пряката мобилизация на спестявания в инвестиции чрез капиталовите пазари. "От производствена гледна точка, поради бавното реализиране на целите за енергийна ефективност и изпозлване на възобновяеми източници, цените на електроенергията в промишления сектор в ЕС са почти три пъти по-високи от тези в Съединените щати и повече от два пъти по-високи от тези в Китай. Това вреди на традиционните производства в ЕС", каза още Тодоров, според когото последните десетилетия в ЕС са белязани с редица бариери пред потока от идеи. Такава преграда например се оказват недостатъчните инвестиции на публичен ресурс от европейските правителства в периоди на несигурност.
"Нека не забравяме обаче, че повечето от отключващите потенциала технологии са финансирани основно от публичния сектор, защото поне в началото частните ползи са много по-рискови за вложенията", уточни преподавателят в УНСС. Наред с посоченото, той припомни и наличието на високите бариери за навлизане, които защитават утвърдените компании, но намаляват разпространението на технологии и ограничават навлизането на по-млади фирми. А те са тези, които са по-склонни да въвеждат иновации. Предвид казаното дотук от него, той окачестви предложенията на френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Шолц като амбициозни, но "те все още не кореспондират с адекватни действия". Подобно заключение той прави въз основа на Закона за промишлеността с нулеви нетни емисии, където има повече амбиция, отколкото действителни муниции за действие.
Не бива да забравяме, че лансираните политически решения от Макрон и Шолц идват и на фона на последните промени в Пакта за стабилност и растеж. "Няколко съществени реформи се осъществиха чрез адаптацията на фискалните правила," припомни ас. Тодоров. "Постигна се благоприятно третиране на публичните инвестиции при отрицателни шокове и също така на разходи, финансирани от европейско ниво, когато се изчислява специфичният за всяка държава път на разходите. Последното е нов единен индикатор, който осъвременява поостарелите 60 процента консолидиран държавен дълг към БВП и 3 процента дефицит".
Тодоров обърна внимание и на трудностите при изпълнението на транснационални проекти в ЕС. "Когато говорим за обществени (и също европейски значими) блага с икономия от мащаба, може би те трябва да се финансират и предоставят на централно ниво – така Китай за 15 години разшири високоскоростната си ЖП инфраструктура многократно. Това не беше възможно за ЕС до скоро – понастоящем вече изглежда осъществимо," предлага ученият.
В сегашните променящи се условия и икономическа среда, европейските правителства, включително и на България, следва да имат по-ясна позиция от политическа гледна точка, а от икономическа - решение как да преобразят вътрешните си спестявания в производствен капацитет на ЕС, вместо тези спестявания да финансират останалия свят при ниска доходност.
"Десетилетия наред развитите икономики споделиха своите технологии с нововъзникващите икономики, а нововъзникващите икономики споделиха своите по-евтини производствени разходи – процес, който познаваме като "глобализация". От известно време ситуацията се променя в негативна посока и се наблюдава сериозна фрагментация между съперничащи си блокове," така според ас. Иван Тодоров изглежда контекстът днес.
И ако за ЕС е налице тревожна тенденция пред частните и публичните инвестиции, ограничения в разходите за развойна дейност и внедряване на технологии от ново поколение, то за България макроикономистът описа картината като смразяваща, като този процес стагнира в страната от години.
"С други думи, България трябва да използва момента, включвайки се по-пълноценно към инициативите за разширяване на европейските разходи за общи блага – в сферите на отбраната, здравеопазването, науката, инфраструктурата и към финансирането им чрез "собствени ресурси" - синхронизация на данъчните ставки и средства на базата на дългови емисии на общностно ниво", е мнението на ас. Тодоров, добавяйки, че в периоди на несигурност по-ниският корпоративен данък генерира повече спестявания, но не и инвестиции, а държави като Ирландия, Нидерландия и донякъде България трябва да приемат реалностите.
"Също така трябва да сме наясно, че без общ сигурен и ликвиден актив, какъвто биха били емитираните на общностно ниво ценни книжа, по-нататъшното развитие на капиталовия съюз не би било възможно, затова може би е време традиционно консервативната позиция на България при вземането на тези решения да се промени," каза ас. Иван Тодоров.
/СЛС/
news.modal.header
news.modal.text