site.btaДържавите-членки на СОИС приеха нов договор за интелектуална собственост, генетични ресурси и свързаните с тях традиционни знания

Държавите-членки на Световната организация по интелектуална собственост (СОИС/WIPO) одобриха нов революционен международен правен инструмент, свързан с интелектуалната собственост (ИС), генетичните ресурси и свързаните с тях традиционни знания, отбелязвайки исторически пробив, който сложи край на продължили 25 години преговори. Това съобщиха от Патентното ведомство на България.

Над 1200 делегати, участващи в дипломатическата конференция, състояла се в Женева, в периода от 13 до 24 май 2024 г., под председателството на посланик Гилерме де Агиеар Патриота, постоянен представител на Бразилия в Световната търговска организация, приветстваха и аплодираха успешния резултат.

България беше представена от посланик Юрий Щерк, постоянен представител на България в ООН и другите международни организации, Люцкан Петров, съветник в мисията в Женева и от директора на дирекция "Международно сътрудничество и проекти" в патентно ведомство Вероника Тодорова.

Това е първият договор на СОИС, който разглежда взаимодействието между интелектуалната собственост, генетичните ресурси и традиционните знания, и първият договор на СОИС, който включва разпоредби специално за коренното население, както и за местните общности, посочват от ведомството.

След като влезе в сила, инструментът ще въведе в международното право ново изискване за оповестяване за заявителите на патенти, чиито изобретения се основават на генетични ресурси и/или свързани с тях традиционни знания.

Дебатите са инициирани от Колумбия през 1999 г., като началото на обсъждането  по темата е поставено през 2001 г. 

Генералният директор на СОИС Дарен Танг приветства приемането на правния инструмент и поздрави преговарящите за успешния резултат от Дипломатическата конференция, като отбеляза: "Днес влязохме в историята в много отношения. Това е не само първият нов договор на СОИС от повече от десетилетие, но и първият, който се отнася до генетичните ресурси и традиционните знания, притежавани от коренното население, както и от местните общности. С това показваме, че системата за интелектуална собственост може да продължи да стимулира иновациите, като същевременно се развива по по-приобщаващ начин, отговаряйки на нуждите на всички държави и техните общности".

Танг добави: "Това споразумение, постигнато с консенсус, е не само кулминацията на 25-годишния път на преговорите, но и силен сигнал, че многостранността е жива и здрава в СОИС. Благодаря на всички преговарящи, бивши и настоящи, които работиха неуморно през последните две седмици, както и през последните няколко десетилетия, за да създадат днешната история".

Посланик Патриота определи новия договор като "много внимателно балансиран резултат от тази дипломатическа конференция. Той представлява най-добрият възможен компромис и внимателно премерено решение, което се стреми да преодолее и балансира различни интереси, някои от които много страстно поддържани и упорито изразявани и защитавани в продължение на десетилетия".

Какво се постига с договора?

Най-общо казано, когато изобретение, с подадена заявка за патент се основава на генетични ресурси, всяка договаряща страна ще изисква от заявителите да оповестяват страната на произход или източника на генетичните ресурси. Когато заявеното изобретение в заявка за патент се основава на традиционни знания, свързани с генетични ресурси, всяка договаряща се страна изисква от заявителите да разкрият коренното население или местната общност, според случая, които са предоставили традиционните знания.

Какво представляват генетичните ресурси и свързаните с тях традиционни знания?

Генетичните ресурси се съдържат например в лечебни растения, земеделски култури и породи животни. Въпреки че самите генетични ресурси не могат да бъдат пряко защитени като интелектуална собственост, изобретенията, разработени с тяхна помощ, могат да бъдат защитени, най-често чрез патент.

Някои генетични ресурси са свързани и с традиционни знания чрез използването и опазването им от коренното население, както и от местните общности, често в продължение на поколения. Тези знания понякога се използват в научните изследвания и като такива могат да допринесат за разработването на защитено изобретение.

Какво е дипломатическа конференция?

Дипломатическата конференция на СОИС обикновено се свиква с решение на Асамблеята на СОИС, в което се определят целта на конференцията и общите условия за участие. Дипломатическите конференции се уреждат от собствени процедурни правила и от международното обичайно право. Съответно самата конференция е тази, която приема договор и заключителен акт.

Дипломатическата конференция в Женева беше разделена в два комитета - Главен комитет I и Главен комитет II.

Мандатът на първия комитет беше да води преговори и да постигне съгласие по всички съществени разпоредби за интелектуалната собственост и да ги препоръча за приемане от пленарната сесия. Вторият комитет беше натоварен с договарянето и съгласуването на всички административни разпоредби и заключителни клаузи, като например кой може да се присъедини към Договора и условията за влизането му в сила.

Главният комитет I беше председателстван от Джоди Маккалистър, генерален мениджър, Група за политика и заинтересовани страни, IP Австралия, а Главният комитет II беше председателстван от Вивиен Катджиуонгуа, главен изпълнителен директор, Бизнес и интелектуална собственост офис (BIPA), Намибия. Бяха създадени и три други комитета: Комитет по пълномощията, който проверяваше пълномощията на делегациите за участие в конференцията и за подписване на Договора и заключителния акт; Редакционният комитет, който гарантираше, че шестте езикови версии на Договора ще бъдат правилно съгласувани; и Управителният комитет, който включваше главните служители на всички комитети и гарантираше, че процесът продължава да се развива.

Когато всички комитети завършиха работата си, Договорът беше изпратен на пленарната сесия на конференцията за приемане и след това беше открит за подписване. Подписването на договора в края на дипломатическата конференция не задължава държавата да бъде обвързана с неговите разпоредби. То обаче е силен знак за намеренията на подписалата го страна. Заключителният акт - документ, удостоверяващ провеждането на конференцията - също беше отворен за подписване след приемането му. 

България подписа само Заключителния акт от Дипломатическата конференция, който няма правно-обвързващо действие за държавата ни, посочват от Патентното ведомство. 

Съобщението е направено в рамките на партньорската инициатива между БТА и Патентното ведомство на България, която предвижда в съвместната рубрика "Създадено в България" всяка седмица да бъдат представяни както вписаните в "Златната книга на Патентното ведомство" българи, така и дейността на Патентното ведомство.