Днес (1 май 2024 г.) се навършват 20 години от присъединяването към Европейския съюз на 10 страни. Осем от тях са от региона на Централна и Източна Европа – Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Словакия и Словения. Другите две са Кипър и Малта.
Техният пример бе последван от България и Румъния през 2007 г. и Хърватия през 2013 година.
В осемте страни от Централна и Източна Европа, присъединили се към съюза през 2004 г., доходите на човек от населението са нараснали бързо, се посочва в най-новото проучване на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). То е посветено на икономическото развитие на страните, присъединили се към ЕС преди две десетилетия.
Средният брутен вътрешен продукт (БВП) на човек от населението (по пазарни обменни курсове) се е увеличил съществено в осемте страни. През 1995 г. той е представлявал едва 14 процента от БВП на човек от населението в Германия, през 2003 г. се е равнявал на 26 процента, а през 2023 г. е достигнал 50 процента.
Това означава, че икономическата продукция на Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Словакия и Словения се е приближила с 24 процентни пункта до тази на Германия, откакто осемте страни са в Евросъюза, посочва ЕБВР.
Съществена част от този икономически ръст, а именно 14 процентни пункта, може да бъде разглеждана като "бонус, получен благодарение на присъединяването към ЕС". Той произтича от бързия растеж на износа на тези страни спрямо брутния им вътрешен продукт, на фона на по-дълбоката им интеграция в европейските и световните вериги за доставки, се посочва в анализа.
"Бонусът за присъединяването към ЕС" засили конвергенцията на доходите
Средният БВП на човек от населението в изброените осем членки на Евросъюза, възлизащ на 14 процента от БВП на човек от населението на Германия през 1995 г. съвпада със средното съотношение, наблюдавано днес в съседни на ЕС страни, сред които са Молдова, Турция и Украйна, посочват експертите на ЕБВР.
Към 2023 г. нивата на БВП на човек от населението варират значително сред страните, присъединили се към ЕС след 1 май 2004 г., в това число Хърватия, Румъния и България.
Съотнесен към германския брутен вътрешен продукт на човек от населението, този на България се е равнявал на 28 процента към 2023 г., докато на Естония и Словения - на между 58 и 59 процента.
Хората в България и Румъния са утроили своите доходи на човек от населението, съпоставени с доходите в Германия.
Силно представяне на износа
Сред единадесетте страни в Европейския съюз от региона на Централна и Източна Европа, средното съотношение на износа към БВП се е увеличило от 39 процента през 1995 г. на 44 процента през 2003 г. и до 69 процента през 2023 г.
Най-голямото относително увеличение през периода 2004 - 2023 г. е регистрирала Полша. В тази страни съотношението износ към БВП нараства от 34 на 57 процента.
През 2023 г. съотношението износ към БВП е варирало сред единадесетте страни от ЦИЕ - от 40 процента в Румъния до 92 процента в Словакия.
/ИЦ, ПИП/
news.modal.text
