site.btaБраншова организация настоява за законови промени за уреждане на статута на националните курорти в България

Необходими са законови промени, с които да се уреди статутът на националните курорти, категорични са членовете на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА). Чрез подобни нормативни мерки могат да се решат редица проблеми, които пречат за пълното реализиране на потенциала на страната ни като туристическа дестинация, каза председателят на национално представената организация с 36 регионални структури Георги Щерев, цитиран в прессъобщението на БХРА. Според него липсата на подобна нормативна база е причина за отлив на инвестиции и за финансови загуби, които търпят вложените в сектора. 

Със законова промяна е належащо да се приеме 50 на сто от всички събрани местни данъци и такси, концесионни и други туристически такси да бъдат разходвани целево за инвестиции в техническа инфраструктура (ВиК, пътна, почистване и снегопочистване, електрическа), маркетинг и реклама в курортите, посочва Маргита Тодорова, директор маркетинг и продажби в "Албена" АД. Дружеството е член на БХРА. 

Според зам.-председателя на БХРА Веселин Налбантов именно лошото управление на инфраструктурата в курортите е причина хотелиерите в Слънчев бряг всяка година да губят стотици хиляди левове пропуснати ползи. Една част от Слънчев бряг тъне в тъмнина и мръсотия веднага след края на активния летен сезон. Как да отворим обектите още за Великден, като алеите и общите части не се поддържат, риторично попита той. И допълни, че хотелиерите от години се борят с безхаберието на държавното дружество, което управлява инфраструктурата в курорта и буквално оставя всеки от инвеститорите да се оправя сам. Източната част на Слънчев бряг, където се намират повечето хотели на първа и втора линия покрай плажа, е в пълен мрак вечер заради спряно електричество, каза Налбантов. И посочи, че западната част на курорта, която се управлява от Община Несебър, няма подобни проблеми. А курортът е един и не е логично да има подобна неравнопоставеност, допълни Налбантов.

Подобни проблеми срещат и хотелиерите в другите национални курорти, посочи Атанас Карагеоргиев, хотелиер от к.к. "Св. Св. Константин и Елена" и член на БХРА. Ние инвестиране милиони в туристически обекти, плащаме данъци, местни такси, всякакви налози и накрая нямаме думата при планиране на курортите, подобряване на инфраструктурата и дори такива на пръв поглед дребни въпроси като извоюването на боклука, посочи той.

Според споменатите представители на БХРА освен да се уредят проблемите с инфраструктурата, трябва да се улесни и участието на националните курорти самостоятелно и заедно, в панаири, борси, рекламни кампании с щандове, роуд-шоута, пресконференции и др. подобни, за най-доброто представяне на собствения туристически продукт. Както и вътрешният публичен транспорт в националните курорти да бъде изцяло екологично чист и максимално сигурен за живота и здравето на гостите. Необходимо е и да се изгради достатъчен паркинг капацитет за гостите, пристигащи с лични автомобили и цени, съобразени с пазарните.

Освен това трябва да се направи и нужното националните курорти да отговарят на всички екологични изисквания на европейското и българското законодателство и да бъдат носители на международни отличия в тази област - син флаг, и други подобни. Изграждането на нова база за пребиваване и атракции да бъде съобразено с европейските изисквания за площ на кв. метър на един плажуващ.

Би било добре и да се оползотворяват биоразградимите отпадъци за добив на енергия, както и минералните води, посочват още представителите на БХРА.

Необходимо е и да бъде създадена туристическа полиция на пряко подчинение на МВР – методически и функционална със задача опазване на вътрешния ред, сигурност и защита от тероризъм, природни бедствия, противопожарна защита, като едната половина от разходите се поема от националните курорти, а другата - от МВР по община, предлагат още от БХРА.

Националните курорти трябва да развиват устойчив туризъм в района чрез умело съчетаване на различни видове туризъм за удължаване и преминаване и към целогодишно експлоатиране на базата за настаняване – здравен, спортен, хоби, културен и други видове туризъм. Както и да развиват собствени или да участват в други иновации в създаване на хранителна продукция в максимална близост до тях.

Необходимо е и да се обособят в националните курорти самостоятелни дружества за ВиК, електро-, паркоподдържане и транспортно-техническа инфраструктура, допълват от БХРА.

За да се стимулират инвеститорите в националните курорти, според представителите на бизнеса, е изключително важно да се запази намалена ставка по ДДС за хотелиерски, ресторантьорски и развлекателни услуги, предлагани в обекти на националните курорти. А при рекламиране в чужбина да се ползва данъчно облекчение в размер на 10 на сто от печалбата, реализирана от националните курорти.

Необходимо е още да се определи единен размер на туристическия данък за легловата база в националните курорти от министъра на туризма. Както и да се съгласува със собствениците и/или инвеститорите в националните курорти изразходването на формирания бюджет от събрания туристически данък за ползваната леглова база в националните курорти. И да се приемат по-ниски такси за административни и технически услуги от общината при изпълнение на инвестиционни проекти, и да се освободят собствениците и инвеститорите от местни данъци и такси /например данък върху недвижимите имоти/, когато същите се отнасят за обектите на вътрешната техническа инфраструктура и за обществено обслужващите обекти на територията на националните курорти.

Освен това би било логично и правилно при кандидатстване за концесии за морския плаж, прилежащ към съответния национален курорт, собственикът и инвеститорите в националните курорти да имат предимство, посочват от БХРА.

За да се стимулират инвеститорите, трябва да бъдат въведени и специални преференции като прилагане на облекчен режим на административно обслужване при изграждането на инвестиционни обекти в националните курорти, подкрепа при условията и по реда на Закона за насърчаване на инвестициите, както и чрез национални програми и чрез европейските структурни и инвестиционни фондове.

"За привличането на повече чуждестранни туристи в частта на законодателството бих посочила на първо място решаването на проблема с визите на турските граждани. Турция е един огромен емитивен пазар не само за зимен, но и за летен туризъм", допълни Маргита Тодорова. 

Темата за националните курорти периодично се повдига от години. През 2022 г. министърът на туризма тогава - Христо Проданов, изрази личното си мнение, че нормативното регулиране на управлението на националните курорти трябва да стане в отделен закон, който да е подобен на Закона за индустриалните зони. Да се знае кой стопанисва инфраструктурата, кой за какво отговаря, защото размиването на отговорност води до проблемите, които постоянно се създават в управлението на националните курорти, каза тогава Проданов, като заяви, че ще се работи в тази посока, но след широко обществено обсъждане заради спецификата на различните курорти.