Европейската комисия представи днес своята зимна икономическа прогноза, в която оценява растежа на българската икономика през 2023 на 2 на сто. Това съвпада с оценката на ЕК, представена през есента на миналата година.
Икономическата активност в България е била изправена пред редица предизвикателства, посочва Еврокомисията. Сред тях са по-слабо търсене на външните пазари (на български стоки - бел. ред.), по-високи лихвени проценти в еврозоната и продължаващ натиск заради високите цени.
Реалният брутен вътрешен продукт (БВП) на България се очаква да се увеличи с 1,9 на сто през 2024 г. Това представлява повишение спрямо есенната прогноза на Европейската комисия за растеж на българския БВП с 1,8 на сто през тази година. За сравнение през януари БНБ прогнозира ръст на БВП от 2,5 на сто, по данни към 11 януари 2024 г. В прогнозата на Министерството на финансите при приемането на бюджета е заложен ръст на БВП от 3,2 на сто.
За 2025 г. ЕК прогнозира българската икономика да нарасне с 2,5 на сто, което до голяма степен съвпада с нейната есенна прогноза.
Вътрешното потребление се очаква да бъде основен фактор за икономическия растеж на България.
Европейската комисия прогнозира, че инфлацията в България, измерена спрямо Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), ще се понижи значително до 3,4 на сто през 2024 г. В есенната си прогноза ЕК очакваше годишното нарастване на цените у нас да достигне 4 на сто през тази година.
Прогнозата за годишната инфлация в България за 2025 г. е за ръст от 2,9 на сто, като тя не се променя спрямо доклада й от есента.
Като цяло през миналата година повишаването на цените у нас възлиза на 8,6 на сто. Това равнище е малко по-ниско в сравнение с предвиденото в есенната прогноза за годишна инфлация от 8,8 през 2023 г.
Инфлацията в страната се е забавила от 14,3 на сто на годишна основа през декември 2022 г. до 5 на сто през декември 2023 г., посочва Еврокомисията.
Частното потребление в България се е увеличило, особено през първата половина на 2023 г., подкрепено от силния пазар на труда, от подобреното потребителско доверие, намаляването на инфлацията и силната кредитна активност, отбелязва ЕК.
Същевременно фирмите са успели до голяма степен да запазят високите нива на трудова заетост и да увеличат номиналните заплати, макар и с по-умерени темпове.
На този фон износът на стоки се е свил значително, което е оказало натиск върху обема на промишленото производство и върху продажбите. Изправени пред по-слабото външно търсене, фирмите в страната са ограничили инвестициите си в чуждестранни (стоки и услуги - бел. ред.) и са инвестирали значително по-малко в материални запаси.
Въпреки че се очаква износът от България да възстанови своите нива още през 2024 г., неговият спад през 2023 г. оказва негативен ефект върху прогнозата за годишния растеж на икономиката, посочва Европейската комисия.
Очаква се потреблението на домакинствата в България да продължи да нараства, макар и малко по-слабо в сравнение с 2023 г. Причината за това забавяне е фактът, че потенциалът за по-нататъшно увеличаване на трудовата заетост изглежда изчерпан, а домакинствата постепенно увеличават своите спестявания.
Очакваното увеличаване на потреблението в страната до голяма степен зависи от прогнозираните добри резултати на пазара на труда и от допускането, че лихвените проценти по кредитите няма да достигнат по-високите нива, които се отчитат в други страни.
Предвижданото нормализиране на равнището на натрупване на фирмените запаси ще подкрепи вътрешното търсене и ще допринесе за възстановяването на вноса. Инвестициите в България също се очаква да се възстановят, най-вече благодарение на по-високото усвояване на средства от Европейския съюз, посочва ЕК.
/СЛС/
news.modal.text
