Голяма част от земеделците са свикнали да гледат какво прави съседът и ако им харесва, да го прилагат. Това не е особено практично, не е особено интуитивно. Почвата е изключително комплексна и определено трябва към нея да има индивидуален подход. С тези думи се обърна към аудиторията на научния симпозиум "Почвите и тяхното биоразнообразие", който се проведе днес в БАН, Константин Харалампиев от стартъпа "Агровар".
По думите му затова при създаването на компанията са искали да наблегнат точно на този въпрос. Харалампиев подчерта, че въпреки малкия мащаб на страната ни, тя е доста богата на почвени слоеве, на макро и микро климатични зони, а всичко това влияе върху резултата на един земеделец. "Осъзнахме, че много малко от тях се информират адекватно за всички тези данни, а дори да ги имат, те не знаят какво значат за тях. Затова решихме, че трябва да събираме комплексно, да я анализираме, за да даваме индивидуален контекст и индивидуални решения на земеделците", коментира един от създателите на "Агровар".
Така стартъпът започва дигитализиране на процеса и включва машинно обучение и изкуствен интелект. "Изследваме 29 различни почвени параметри – за химично здраве, за химия, биология и физика на почвата, които в различния контекст на климат, сеитбооборот и реално какво се отглежда дават различни стойности", обясни Харалампиев.
Когато събрали цялата информация, се получили над 2 млн. информационни точки за всяко едно поле. "Нямаше как в реално време сами да калкулираме бързо и адекватно информацията, за да предоставим правилното решение на земеделеца", каза Харалампиев. Тогава на помощ идва изкуственият интелект, който успява бързо да се справи със задачата.
По мнението на Харалампиев цялата информация, събирана в последните 20 години, е изключително ценна, но преминаваме във времената, в които тя трябва да бъде въведена в контекст. Той допълни, че обратната връзка на земеделците е много важна за надграждането на софтуера им. "Виждаме, че това е пътят. Все повече компании започват да мислят за индивидуални решения. Няма как земеделието да продължава по същия начин, както е било през последните години", посочи един от създателите на "Агровар".
Компанията работи с над 100 стопанства в България, като менажира над 50 000 ха площи с регенеративно земеделие или такива, които тепърва ще стават такива.
Харалампиев отбеляза, че най-сложната регенеративна практика – покривните култури, тепърва започва да се разпространява повече сред европейските земеделци. "Когато работим с растения, трябва да работим внимателно. Заради това методиката за оценка на почвеното здраве ни беше доста полезна", каза той, допълвайки, че миналата година са правили първи тестове с променлива норма на сеитба на покривни култури, нещо, което в Европа не е правено.
Идеята е била да се намали стойността, да се използва оптимално количество покривни култури. По думите на Харалампиев резултатите са били много добри, бе само по отношение намаление разходите за торене и увеличаване на органичния водород в почвата, но и за увеличени добиви, в някои райони с 15-20 процента при определени култури.
"Софтуерът дава възможност на един земеделец да управлява регенеративните практики. Виждаме, че регулациите влизат бързо, но когато хората, които ги пишат, не са стъпвали на полето, е много трудно да ги предадат и напишат така, че хората, които са само на полето да ги разберат и приложат", смята Харалампиев.
Според него науката активно трябва да влезе в практиката. В противен случай все повече ще виждаме тракторите по улиците. Повечето земеделци не са готови за този преход, посочи един от създателите на "Агровар".
По думите му регенеративното земеделие е интелигентно земеделие – то е доста по-евтино, но изисква повече мисъл, защото трябва да вземеш предвид много повече неща.
Стартъпът иска най-много да наблегне на намаляване на минералните торове и химическите продукти, както и на въглеродния отпечатък. "Много скоро очакваме стопанствата да трябва да правят доклад всяка година за въглеродния отпечатък на техните производства", коментира Харалампиев.
/ИЦ/
news.modal.text
