Проектът "Преобразуване на неустойчиво управление на почвите в ключови селскостопански системи в Европейския съюз и Китай. Разработване на интегрирана платформа за алтернативи за обръщане на деградацията на почвата" цели разработването на различни инструменти, които да подпомагат вземането на решения за управление на почвите и тяхното икономическо обосноваване. Има редица дейности, които могат да се предприемат, що се отнася до обръщане на деградацията на почвата, но в крайна сметка фермерите са тези, които трябва да виждат и икономическата полза от това. Така започна своята презентация гл. асистент доктор Екатерина Цветанова от Нов български университет, която е част от екипа по проекта, по време на научния симпозиум "Почвите и тяхното биоразнообразие", който се провежда днес зала "Проф. Марин Дринов" на Българската академия на науките (БАН).
Това е първата среща от инициативата "Седмица на почвите", учредена в рамките на научен проект "Soils for Europe" (SOLO). Събитието се организира от Националния природонаучен музей на БАН и издателство "Пенсофт".
Целта на горепосочения проект е подобряване здравето на почвата чрез възстановяване и поддържане на високо качество на почвата за производството на храни. "Ежегодно провеждаме срещи със заинтересованите страни, на база на които взимаме обратната връзка, за да създадем инструменти, които наистина да бъдат използвани", посочи Цветанова, като добави, че има много създадени инструменти, но едно от основните предизвикателства е фермерите да припознаят тези инструменти като полезни и да ги направят част от своето ежедневие.
Първият работен пакет по проекта е създаване на мрежа от фермери за мониторинг, които подават информация за дългосрочните си експерименти.
В проекта са включени над 15-16 институции, всяка от които събира информация и тя има няколко насочености. Първата е да могат да се направят различни анализи на получените дългосрочни експерименти, да се извлече информация, а второто нещо е информацията да захрани инструменти за взимане на решения.
Този проект е насочен към пасища, трайни насаждения и производство на зърнени култури.
"Гордостта на проекта е, че успяваме да координираме процеси на различни континенти – в Китай, Нова Зеландия и някои страни от Европа. Смятаме, че бихме могли да извлечем значителни знания за всички включени страни, в това число и България, обменяйки опит с други професионалисти", каза Цветанова.
Вторият работен пакет е разделен на два етапа и два подпакета – първата част е насочена към идентифициране на стратегиите за възстановяване на почвата. Тук са предвидени анализи и данни, свързани с влошаване на почвеното плодородие и качеството на водата, проблеми с отводняването. Другият подпакет е свързан с устойчивото използване на торове. Към него в момента има 6 инструмента за вземане на решения, чрез които фермерът сам да може да прецени кое е устойчивото и да прилага практики за наторяване на почвата.
Третият пакет е свързан с различни практически решения за възстановяване на почвите, а четвъртият представлява анализ на разходите и ползите. "Тук правим анализ на икономическите, социалните и екологичните ползи в райони с основните селскостопански системи", уточни Цветанова.
/ВЙ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
