Често употребата на понятието "индустриална политика" в публичното и медийното пространство на България е с отрицателна конотация, макар този вид стопанско планиране и управление на процесите да е напълно съвместим с принципите на съвременните пазарни икономики и либерални демокрации. Индустриалната политика не е синоним на търговски протекционизъм или на централизирано и планово управление на стопанството. А е политика, която използва много по-сложен набор от инструменти за постигане на ясно определени цели. Това каза Пламен Ненов, секретар на Съвета за икономически анализи при Министерския съвет на България, в интервю за БТА.
Повод за разговора с Пламен Ненов е информацията от Министерството на иновациите и растежа (МИР) за предстоящите през 2024 години процедури по Програмата "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация" (ПНИИДИТ) и по Програмата "Конкурентоспособност и иновации в предприятията".
Индустриалната политика може да има трайни ефекти върху структурата на икономиката, с дългосрочен и положителен ефект върху социално-икономическото развитие дори десетилетия след прилагането й, смята макроикономистът.
По думите му днес България провежда своя индустриална политика, макар тя да не е гласно афиширана като такава в общественото пространство на страната. Тази политика, според Пламен Ненов, се крепи на два основни стълба. Първият е по линия на привличането на чуждестранни инвестиции в България. Вторият е свързан с европейските фондове и финансираните с тях програми за иновации и конкурентоспособност.
Сегашната индустриална политика на България има и три елемента. От една страна тези елементи са значими, предвид данните за икономическото развитие на страната през последните 15 години и растящи регионални диспропорции, но от друга са недостатъчно застъпени.
На централно ниво, съвременната индустриална политика на България се определя и управлява от Министерството на иновациите и растежа, Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на финансите през фискалната политика и до известна степен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Според Пламен Ненов възможните рискове от провежданата индустриална политика у нас днес са основно два и отговорните лица трябва да постигнат баланс между тях.
Следва пълният текст на интервюто:
- Какво разбират съвременните икономисти под понятието индустриална политика и кои са отличителните ѝ характеристики?
- Индустриалната политика като понятие доби доста голяма популярност в последните две години, главно поради нуждата от бърза реакция за търсене на решения на климатичните промени и геополитическите сътресения, както и поради задълбочаващите се регионални дисбаланси в САЩ и социално-икономическите и политически последици, свързани с това. Това е понятие, често използвано с отрицателна конотация, основно като синоним за търговски протекционизъм, който е един конкретен и противоречив инструмент на иначе много по-богата гама от инструменти, използвани при прилагането на индустриална политика. Основната характеристика на индустриалната политика е активната роля на държавата да въздейства върху индустриалната структура и икономическото развитие на една страна чрез различни насърчителни мерки за предприятията.
- Индустриалната политика има ли място и функция в една пазарно ориентирана и отворена икономика, каквато е българската?
- Определено провеждането на индустриална политика не е несъвместимо с принципа на функциониране на една модерна пазарна икономика. Наскорошно изследване на Река Юхас от Университета на Британска Колумбия, Нейтън Лейн от Оксфорд и техни съавтори показва, че индустриалната политика е най-широко застъпена в по-богатите страни, либерални демокрации с висок доход на глава от населението. Основните инструменти в тези страни са целеви субсидии и публични услуги за предприятията в различни сектори. Поради отрицателната конотация, за която споменах, тези политики обикновено не са се разгласявали открито като индустриална политика, но са провеждани от десетилетия. В тази връзка, дори и сега, България провежда определена индустриална политика, основно по линия на европейските фондове и по отношение на привличането на чуждестранни инвестиции.
- С какво най-често се свързва "индустриалната политика" в българското обществено и медийно пространство и уместни ли са подобни сравнения?
- Моето впечатление е, че дискусията по тази тема в България като цяло следва тенденциите, които вече описах, като за България конкретно, като държава в преход, навярно има допълнителна противоречивост при засягането на темата поради държавни политики по икономическа трансформация, провеждани в близкото ни минало. Наскоро имаше интересна статия във вестник "Капитал", свързана с насърчаването на полупроводниковата индустрия в България през 70-те и 80-те години на 20-и век. Статията според мен представя добре различните мнения по въпроса. Както вече споменах, индустриалната политика не е несъвместима с либералната демокрация и пазарната икономика и мисля, че това е основната промяна на възгледите по тази тема, която наблюдаваме в последните години в други страни.
- А от гледна точка на институциите, България разполага ли с добре обоснована, ясно определена и целенасочена, цялостно структурирана и организирана индустриална политика?
- Моето впечатление е, че България провежда в момента индустриална политика по две основни направления. На първо място и като основен стълб на тази политика са различните мерки за привличане на чуждестранни инвестиции в България, залегнали в Закона за насърчаване на инвестициите, както и данъчната политика на страната, свързана с ниска данъчна ставка по данък печалба, т.нар. корпоративен данък.
Вторият стълб е свързан с европейските фондове, например чрез програмата за иновации и конкурентоспособност.
Отделно от това има и определени, но доста ограничени данъчни стимули, заложени в Закона за корпоративното подоходно облагане, както и насърчителни мерки чрез кредитни и финансови инструменти.
- Кои са характеристиките на индустриалната политика на България и налице ли е ясно заявен фискален ангажимент и подкрепа, така че да се разгърне потенциалът на тази политика?
- Моето виждане по този въпрос е, че в сегашната индустриална политика на България има три елемента, които са недостатъчно застъпени и които според мен са важни конкретно за българския контекст, в светлината на данните за икономическото развитие на страната в последните 15 години. На първо място това е насърчаването на местното предприемачество и инвестиционната активност на нововъзникващи местни малки и средни предприятия, както и предоставянето на повече публични услуги за тези предприятия, които да подобряват производителността им.
На второ място бих поставил насърчаването на иновативната и развойната дейност на предприятията посредством субсидиране на тази тяхна дейност както с грантове, така и с данъчни облекчения – нещо, което е доста широко застъпено в другите страни от ЕС, включително и в съседна Румъния, където има доста щедри данъчни облекчения за иновативна дейност.
Третият елемент, който според мен може да се надгради в България, е регионалният профил на индустриалната политика. На фона на драматичното увеличение на регионалните икономически дисбаланси в България, особено по отношение на заетостта, провеждането на по-амбициозна регионална индустриална политика става особено важно.
Всичко това според мен изисква доста по-сериозен фискален ангажимент от сега ангажираните публични ресурси, както и известна оптимизация на сегашните политики.
- Индустриалната политика може ли да промени структурата на икономиката?
- Определено индустриалната политика може да има трайни ефекти върху структурата на икономиката. Има доста интересни наскорошни изследвания по този въпрос в много разнородни държави като САЩ, Финландия, Южна Корея. Основното заключение на тези изследвания е, че една активна държавна политика може да остави траен положителен ефект върху социално-икономическото развитие дори десетилетия след прилагането й.
- Кои са държавните и общинските институции в България, които поради законодателни правомощия са отговорни за провеждането на индустриалната политика на страната?
- Основните институции за индустриална политика в страната са Министерството на иновациите и растежа и Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на финансите през фискалната политика и до известна степен Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Законът за насърчаване на инвестициите дава известни, макар и ограничени, правомощия и на общинските кметове и общинските съвети.
- Административният капацитет и потенциал на централно и на общинско нива отговаря ли на амбициите и целите?
- Моето лично впечатление при работата ми в Съвета за икономически анализи към Министерски съвет е, че на централно ниво има много висок потенциал за реализиране на целите на една по-мащабна индустриална политика. За съжаление нямам впечатления относно капацитета на общинско ниво. Тук може би има сравнително голяма хетерогенност между общините. Тази хетерогенност според мен не е непременно непреодолим проблем при провеждане на регионална индустриална политика, насочена към подобряване на заетостта и социално-икономическия профил на икономически потиснати райони, тъй като много от тези политики могат да бъдат успешно структурирани от централната администрация.
- Кои са специфичните за България рискове от провеждането на индустриална политика?
- Възможен риск при провеждането на активна държавна политика би бил свързан със свръхсубсидирането на определена дейност или група от предприятия. От другата страна има риск от плахост при провеждане на индустриална политика по отношение на ресурсите, заделени за нея. Според мен в България трябва да се работи в посока на постигане на баланс между тези два риска при реализирането на индустриалната политика.
-----------
Освен секретар на Съвета за икономически анализи при Министерския съвет, Пламен Тошков Ненов е икономист в Норвежката централна банка (Norges Bank) и доцент в "БиАй Норвегиан Бизнес Скул" (BI Norwegian Business School) в Осло, Норвегия. Неговите изследвания се съсредоточават върху теми в пресечната точка между макроикономиката и финансите, жилищните пазари, банковото дело и икономиката на труда. Работата му е публикувана в престижни водещи международни списания, включително American Economic Review, Review of Financial Studies, Journal of the European Economic Association, Economic Journal, American Economic Journal: Macroeconomics и др. Възпитаник е на Националната Априловска гимназия в Габрово.
*Мненията, изразени в интервюто, са единствено лични мнения, които не ангажират по никакъв начин и не представят мнения на Норвежката централна банка или на Съвета за икономически анализи.
/ВЙ/
news.modal.text
