Пет пъти теглото на Националния дворец на културата - над 100 хил. тона – толкова текстил изхвърляме годишно само в България. Едва 2 на сто от тях се рециклират, а между 50 и 70 на сто от събраните дрехи и другите текстилни продукти в Европа са годни за употреба. Това съобщиха от Асоциацията по рециклиране на текстил.
В момента у нас системата за разделно събиране на текстил действа изцяло на доброволен принцип. Има различни асоциации за разделно събиране и оползотворяване на текстилни отпадъци, които си сътрудничат с общините. В България вече има и фирми, които предлагат взимане на непотребния текстил от дома, за да ни спестят търсенето и ходенето до контейнерите. Все още се разчита на добрата воля на гражданите и тяхната екологична култура. Но в скоро време ще бъде задължително за всички.
Организациите по оползотворяване са израз на разширената отговорност на производителя, която се въвежда като задължителна за текстила и обувките за държавите - членки в ревизията на Рамковата директива на отпадъци. В България организация по оползотворяване все още няма, за разлика от много други европейски държави, посочват от Асоциацията. А тя е необходима не просто заради законовите изисквания, а и защото ще допринесе за конкурентоспособна европейска рециклираща индустрия, позволяваща кръговата икономика и запазвайки ресурсите за бъдещите поколения.
Към момента задължителни колективни системи за разделно събиране на текстил, като форма на разширена отговорност на производителя, има във Франция, Нидерландия и Унгария. Доброволно създаване на т.нар. организации по оползотворяване има в Белгия. В процес на подготовка за създаване на законодателство за разширена отговорност на производителя, т.е. на организации по оползотворяване, са Швеция, Литва, Латвия, Германия, Италия, Словакия.
Фешън индустрията и мерки за намаляване на въздействието на бързата мода
Различни европейски държави са реализирали различни инициативи за насърчаване на разделното събиране на текстил. Тези инициативи често включват създаване на събирателни пунктове, кампании за повишаване на осведомеността и сътрудничество с общините и бизнеса.
Поставянето на контейнери за събиране на текстил в обществени помещения, жилищни и търговски зони е обичайна практика. Нарастващото осъзнаване на въздействието на бързата мода върху околната среда започва да кара потребителите да преосмислят навиците си за пазаруване. Мнозина избират опции втора употреба като устойчива и етична алтернатива на постоянното купуване на нови дрехи.
Необходими са допълнителни мерки от държавите за въвеждане на цели за подготовка за повторна употреба и рециклиране. Само така може да се приложи йерархията за управление на отпадъците и отпадъчният текстил да се върне обратно в икономиката.
Ако времето на носенето на една дреха се удвои, емисиите на парникови газове ще намалеят с приблизително 44 на сто, в сравнение с производството на нова дреха.
Франция е най-напредналата в това отношение страна. Там от над 10 години се прилага моделът на разширената отговорност на производителя и е достигнат висок процент на оползотворяване – над 50 на сто от пуснатите на пазара нови дрехи се събират и оползотворяват обратно. Това е един от най-високите дялове за цяла Европа, скандинавските страни също имат висок процент на събираемост и оползотворяемост.
Експерти предлагат да се помисли за въвеждане на отговорност на производителя, която да постави началото на качествено разделно събиране, с адекватни мерки за подготовка за повторна употреба и рециклирането им по примера на френското правителство, което вече години прилага успешно този модел и за текстил и за обувки.
Новото европейско законодателство предвижда въвеждането на продуктова такса за текстилни изделия, която се заплаща от пускащия изделието на пазара. Предстои да се види кога и как ще се въведе този механизъм и у нас.
С 1 кг дрехи втора употреба спестяваме 5,9 кг въглероден диоксид и 5 448 л вода.
Текстилната индустрия е сред най-големите консуматори на вода. Повече отпадни води се отделят от производството на текстил, отколкото от всички битови нужди на човечеството. Около 20 на сто от глобалното замърсяване на водата е причинено от боядисването и довършителната обработка на текстилните продукти с микро пластмаси. Текстилната индустрия използва 45 млн. тона нефт и площи обработваема земя, които могат да изхранят 80 млн. души.
Всяка година в ЕС се изхвърлят 5 млн. тона текстил, купуваме близо 15 кг текстил годишно, а изхвърляме 11 килограма. Неслучайно наричат текстила "новата пластмаса". Парниковите емисии от този бранш са колкото тези от авиацията, железопътния и корабния транспорт взети заедно.
Ако непотребният вече текстил се изхвърли заедно с битовите отпадъци и се депонира в сметищата, остава там за десетилетия и при разграждането се отделят вредни газове и токсични вещества, които се просмукват в почвата и подземните води.
Европа активно насърчава кръговата икономика и разделното събиране на текстил. Целта е текстилът да се използва възможно най-дълго чрез рециклиране, повторно предназначение и повторна употреба. До 2025 година всички държави членки на Европейския съюз трябва да въведат задължително разделно събиране на текстил.
/СЛС/
news.modal.text
