Наложително е да се набележат пътища за намаляване на емисиите на парникови газове, произвеждани от животновъдните системи в света, в условията на нарастващо световно население и прогнозирано 20-процентно увеличение на търсенето на продукти от животни (без риба - бел. ред) до 2050 г.
Докладът на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) "Пътища към по-ниски емисии – Глобална оценка на емисиите на парникови газове и възможностите за смекчаване от животновъдните и хранително-вкусовите системи", представен на конференцията на ООН за изменението на климата КОП28, повдига летвата на възможностите за политици, участници в индустрията, дребни стопани и потребители, пише ФАО на сайта си.
"Освен оценката на базовите емисии, този доклад предлага прогнози за бъдещи емисии при сценарии за увеличено производство и очертава пътища за намаляване на емисиите чрез прилагане на утвърдени най-добри практики в управлението на животните. Това ясно демонстрира, че амбициозните и иновативни програми и широкообхватните интервенции имат потенциала да изкривят кривата на емисиите, докато производството расте", каза заместник-генералният директор на ФАО Мария Хелена Семедо.
По думите ѝ решения като подобряване здравето на животните, развъдни практики, намаляване на загубата на храна и отпадъците и директно насочване към емисиите на парникови газове имат потенциала да осигурят множество ползи за хората и планетата, но те изискват инвестиции в сектора за намаляване на пропуските в ефективността, като същевременно отговарят на повишено глобално търсене на животински протеин. Семедо отбеляза, че интервенциите трябва да са специфични за мястото, да улесняват достъпа на фермерите до финансиране и услуги, за да им позволят да прилагат персонализирани интервенции.
Докладът, подложен на процес на двойна сляпа партньорска проверка, включващ световни експерти, очертава няколко пътя, влияещи както на предлагането, така и на търсенето в секторите на животновъдството. Ако бъдат приети колективно, те биха могли да се справят с въздействието върху околната среда и да насърчат устойчивостта. Въпреки че няма универсално решение и е необходима повече работа, за да се разберат бариерите пред прилагането и разширяването на тези интервенции, повишаването на производителността и ефективността на производството по цялата верига на стойността е най-обещаващият начин за смекчаване и намаляване на емисиите от добитъка.
Факти и цифри
През 2015 г. животновъдните хранително-вкусови системи, включително производствените дейности във фермите и някои ключови процеси по веригата на доставки, като промяна на земеползването, свързана с производството на фуражи, транспорт и суровини, представляват приблизително 6,2 милиарда тона CO2 еквивалентни емисии годишно, което се равнява на около 12 процента от всички антропогенни емисии на парникови газове и около 40 процента от общите емисии от хранително-вкусовите системи, оценени от ФАО на около 16 милиарда тона CO2 еквивалентни емисии годишно. Без интервенции и повишаване на производителността задоволяването на повишеното търсене вероятно ще доведе до глобалните емисии от добитъка до близо 9,1 милиарда тона CO2 еквивалентни емисии годишно до 2050 г.
Цифрите са извлечени от Глобалния модел за оценка на околната среда на добитъка (GLEAM), иновативен инструмент на ФАО, който добавя значителна стойност и възможности за подпомагане на по-добри анализи на пътищата за смекчаване. Използвайки геопространствена рамка, инструментът може да анализира данни за дейността от различни системи за животновъдство по целия свят и да изчисли техния въглероден отпечатък в различни мащаби и за различни източници.
Глобалният модел за оценка на околната среда на добитъка използва подход за оценка на жизнения цикъл, обхващащ емисиите, свързани с отглеждането на животни, включително чревна ферментация, както и косвени емисии, произтичащи от дейности нагоре по веригата, като осигуряване на фураж и други суровини, и част от процесите надолу по веригата, включително транспорт след фермата, обработка и опаковане на сурови продукти. Не обхваща етапите на търговията на дребно и домакинството.
За първи път докладът на ФАО полезно сравнява оценките на Глобалния модел за оценка на околната среда на добитъка с независимите емисии, свързани с добитъка, които са част от данните за емисиите на ФАОСТАТ (FAOSTAT) от агрохранителни системи. Сравнението по артикул на съответните емисионни процеси показва, че двете рамки за данни осигуряват последователни оценки на нивата на емисиите, като ФАОСТАТ предлага по-всеобхватен подход към системите за селскостопански храни, докато Глобалният модел за оценка на околната среда на добитъка позволява на потребителите да извършват много по-подробни анализи на опциите за смекчаване в животновъдните системи.
Някои акценти в данните включват констатацията, че едрият рогат добитък – включително месо и мляко – допринася за около 3,8 милиарда тона CO2 еквивалентни емисии годишно, или 62 процента от общото за добитъка, като 14 процента се приписват на прасетата, 9 процента на пилетата, 8 процента на биволите и 7 процента на дребни преживни животни. По отношение на стоките, производството на месо представлява две трети от емисиите, млякото 30 процента и яйцата останалите.
Директните емисии, включително метан от чревна ферментация от преживни животни и азотен оксид от системи за управление на оборски тор, представляват 60 процента от общите емисии в сектора, като останалите произтичат от производството на торове и пестициди за производство на фуражи, самото производство на фуражи, както и обработка и транспортиране на фуражи, живи животни и животински продукти и промени в земеползването, свързани с производството на фуражи.
Като цяло метанът е малко повече от половината от общото количество и неговото пространствено разпределение точно проследява местоположението на стадата от преживни животни, чиито храносмилателни системи произвеждат метан от храна, състояща се предимно от треви, които хората не могат да усвоят. За едностомашни видове, като прасета и пилета, емисиите произтичат основно от производството на фуражи и управлението на оборския тор.
Глобалният модел за оценка на околната среда на добитъка позволява на доклада да се потопи в значителните различия във въглеродния отпечатък или интензитета на емисиите на една единица мляко, месо или яйца в различни държави, видове и производствени системи, които отразяват местни проблеми и често най-обещаващия потенциал за смекчаване. Диапазонът на средния интензитет на емисиите на мляко от едър рогат добитък в пасищни системи варира с коефициент 20, а в едно проучване на дребни стопани в Кения, с коефициент 50 за говеждо месо. Именно в тази вариация усилията за смекчаване могат да донесат най-много плодове.
Резултатите от отчета, заедно с някои ключови входни данни и свързаната информация са достъпни на таблото за управление на Глобалния модел за оценка на околната среда на добитъка, което предлага набор от инструменти за интерактивно изследване на данните.
Въпреки че трябва да се ускорят инвестициите за започване на конкретни действия за смекчаване на емисиите от добитъка, ФАО ще подобри допълнително платформата, така че да може да предоставя онлайн симулации при поискване и да позволява на потребителите незабавно да преценят въздействието от прилагането на различни интервенции при различни сценарии върху определена показатели за околната среда.
Цели за смекчаване
Докладът има за цел да даде възможност на животновъдния сектор да допринесе със своя дял в усилията за ограничаване на повишаването на глобалната температура до доста под 2 градуса по Целзий.
Опции за производство на повече с по-малко емисии са налични за всички региони и производствени системи.
За да се максимизира потенциалът за смекчаване на последиците, от решаващо значение е да се улесни достъпът на земеделските стопани до услуги и да се инвестира в предоставянето на възможност за способността им да прилагат персонализирани интервенции.
Освен това стратегиите за смекчаване трябва както да бъдат съобразени с местните обстоятелства, така и да бъдат цялостно интегрирани в по-широки програми, които подкрепят устойчивостта и поминъка на селските райони, както и други цели за устойчивост.
Възприемането на най-добри практики - включително агролесовъдство и оптимизирана ротационна паша - на всички тревни площи в световен мащаб би могло да овладее капацитета за улавяне достатъчно, за да намали близо една трета от настоящите годишни емисии на добитъка, но икономиката на такава промяна може да не е жизнеспособна в краткосрочен до средносрочен период.
По същия начин замяната на част от диетата на прасетата с помия от битови отпадъци може да доведе до драстични намаления на общите азотни емисии, но би изисквала подходящи инвестиции в инфраструктура, политики и разпоредби, за да се гарантира безопасността на фуража и да се намалят рисковете от предизвикване на огнища на болести по животните, както се случи с Африканска чума по свинете в Азия наскоро.
Някои доказани решения за смекчаване, като усъвършенствани развъдни и фуражни смеси (включително нови фуражни добавки) може да не са подходящи навсякъде поради проблеми с разходите, безопасността и достъпността. Системите, базирани на пасища, например, е малко вероятно да се възползват от стратегии, предназначени за системи с помещение. Освен това смекчаващите ефекти от намаляването на консумацията на храни от животински произход ще зависят от това какво ги замества.
Повишаването на здравето на животните е стабилен подход за повишаване на ефективността на животновъдството и чрез увеличаване на наличността на животински протеин, без да се изискват по-големи стада. Здравият добитък има по-високи добиви, важен канал за намаляване на интензивността на неговите емисии.
В рамките на своята Инициатива за устойчива трансформация на животновъдството ФАО подкрепя страните в прехода към устойчив животновъден сектор, като взема предвид разнообразието от системи за животновъдство чрез разработване и прилагане на устойчиво и достъпно животновъдство и здравни решения за повишаване на производителността, смекчаване на емисиите на парникови газове, адаптиране към изменението на климата и подобряване на здравето.
/СЛС/
news.modal.text
