Войната на Израел в Газа, наред с човешкото страдание, има голям потенциал да дестабилизира световната икономика и стопанствата на страните от Близкия Изток, да затрудни усилията на централните банки по света при овладяването на инфлационните процеси и да увеличи песимистичните настроения на финансовите пазари. Такива накратко могат да бъдат икономическите последици от избухналия конфликт в Близкия Изток, смята старши сътрудникът на Центъра "Хътчинс" за фискална и парична политика Жан Мария Милези-Ферети. Виждането му е публикувано в информационната секция на официалния сайт на мозъчния тръст "Брукингс".
Тук е важно да се направят няколко важни уточнения. Подобно на войната в Украйна, високата степен на несигурност е отличителна черта и на войната на Израел в Газа. Това ще рече, че нейните последици ще зависят както от размера на конфликта, така и от неговата продължителност. Междувременно войната в Близкия Изток ще бъде съпровождана от покачване на геополитическото напрежение и повишен риск от терористични атаки.
Енергийните пазари
Енергията е най-належащият проблем от гледна точка на световната икономика, пише Жан Мария Милези-Ферети. Петролът и без друго се търгуваше на високи равнища, когато "Хамас" нанесе удара срещу Израел и даде основание на страната да обяви война на групировката. Подобен развой върна нервността на петролните пазари от повишилия се риск за смущения при доставките на суровината. Възможен сценарий, особено ако Иран се включи в кризата или безредици намалят количествата на добивания от Ирак петрол.
Петролът поскъпна с около 5 долара на барел от началото на войната в Близкия Изток при това без да има явни смущения на пазара. Един шок при доставките ще повлияе на икономическата активност на страните вносителки и на световната икономика като цяло. От Международния валутен фонд (МВФ) допускат, че поскъпване на петрола с 10 процента ще намали с 0,15 на процентни пункта икономическия ръст на света.
Не са изключени и смущения при доставките на газ. Вече има няколко случая на проблеми с добивите от израелското находище "Тамар". Европейските газови пазари реагираха с повишаване на ценовите равнища. Нарасналото напрежение в Близкия Изток може да навреди и на газовите доставки за Европа от региона, добавя Жан Мария Милези-Ферети.
Всичко това е лоша новина и за централните банкери и техните усилия за овладяване на инфлационните процеси. Няма как да бъде иначе, защото 10 процентен ръст на световния петролен пазар ще увеличи с 0,4 процентни пункта инфлацията в света, прогнозират от МВФ.
Геополитическото напрежение и неговото въздействие
В ситуации като днешната апетитът към риск на пазарите намалява, а това дава допълнителен тласък за поскъпване на щатския долар. Допълнителното затягане на финансовите условия по света може да има сериозни последици за икономиките, уязвими на външно влияние. А такива не липсват както при страните с развиващо се стопанство, така и при страните с най-ниски доходи, изпитващи проблеми по външните си задължения и загубата на инвеститорско доверие.
В допълнение може да се каже, че покачващото се напрежение и повишения риск от терористични заплахи могат да навредят на съвкупното търсене през канала на финансовите пазари.
Факт е, че реакцията на пазарите остава потисната засега, но песимистичните настроения могат да се върнат при разширяване и задълбочаване на конфликта. И това е риск, който не бива да се подценява, смята Жан Мария Милези-Ферети.
Отражението на войната върху региона
Израел влезе във войната в силна позиция. Държавата не веднъж е показвала в миналото завидна устойчивост в трудни времена и периоди на война. Наред със забележителното си икономическо представяне до 2022 година, нетната външна позиция на Израел надхвърля 30 процента от брутния му вътрешен продукт, а валутните му резерви са повече от 200 милиарда щатски долара. И все пак икономиката на Израел ще пострада през няколко канала, включително от военната мобилизация на хора от трудовия пазар, през намаления туризъм и въздействието на тревожността около националната сигурност на Израел върху публичните разходи, инвестициите и капиталовите потоци.
Други страни от региона обаче влязоха в конфликта силно отслабени. Ливан е скован от жестока финансова криза, със спад на брутния си вътрешен продукт от над 50 процента от 2018-а насам.
Йордания е с най-високо ниво на външен дълг (нетните външни задължения на Кралството възлизат на повече от 110 процента от БВП). Страната, разчитаща на туризма като източник на твърда валута, е особено уязвима на продължително напрежение в региона.
Египет, със силното влияние на туризма, е в сходна ситуация. Макроикономическата перспектива на страната не е цветуща, в условията на трудно управляван курс на египетската лира и разширяващи се спредове по външните си задължения.
Икономическата обстановка в Газа е драматична, продължава обзора си Жан Мария Милези-Ферети. Жителите там разчитат на международна подкрепа, а перспективите пред едно бъдещо възстановяване и икономическа активност изглеждат все повече като химера.
Разбира се, пропиленият шанс за постигане на устойчив процес на нормализиране на отношенията на Израел, което да доведе до намаляване на риска в региона, е лоша новина за много страни от Близкия Изток и отвъд.
/ИЦ/
news.modal.text
