site.btaИзносът на селскостопански храни от ЕС се върна на нивото си от април 2022 г. на фона на ограничената търговия

Износът на селскостопански храни от ЕС се върна на нивото си от април 2022 г. на фона на ограничената търговия
Износът на селскостопански храни от ЕС се върна на нивото си от април 2022 г. на фона на ограничената търговия
Снимка: Мехмед Азиз/БТА, архив

След рекордно високия износ през март 2023 г., търговията на ЕС със селскостопански храни се забави през април 2023 г., като износът се задържа на 17,8 милиарда евро поради по-високите експортни цени, а вносът се равнява на 13 милиарда евро, което доведе до излишък от 4,8 милиарда евро в хранително-вкусовия сектор. Това са основните констатации от последния месечен доклад за търговията със селскостопански храни, публикуван днес от Европейската комисия.

Износ

През април 2023 г. износът на селскостопански храни от ЕС се е върнал на същото ниво като през април 2022 г. Въпреки това в сравнение със същия период на 2022 г. кумулативният износ между януари и април е бил с 10 на сто по-висок през 2023 г. (ръст от 6,8 милиарда евро).

Това увеличение се обяснява най-вече с по-високите експортни цени, като няколко продукта също са отбелязали увеличение на износа си. Сред тях са растителни масла (увеличение с 38 на сто), маслодайни семена и протеинови култури (увеличение със 17 на сто), маргарин и други масла и мазнини (увеличение с 16 на сто) и зърнени култури (увеличение със 7 на сто). Продуктите с най-сериозни промени в стойността включват зърнени заготовки и мелничарски продукти, заготовки от плодове, ядки и зеленчуци, както и млечни продукти.

Първите три дестинации за износ на селскостопански храни от ЕС между януари и април 2023 г. остават Великобритания, САЩ и Китай.

Внос

През април 2023 г. се наблюдава намаление на вноса при повечето продукти, което е довело до същата тенденция и при селскостопанските храни в ЕС. Намален внос се наблюдава от Русия (спад с 413 милиона евро или 40 на сто), Аржентина (спад с 258 милиона евро или 14 на сто, предимно в протеинови култури), Китай (спад с 212 милиона евро или 7 на сто, главно в неядливи продукти), Филипините (спад с 209 милиона евро или 39 на сто, главно в маргарин и други масла и мазнини) и Молдова (спад с 192 милиона евро или 43 на сто). От друга страна, вносът на захар и изоглюкоза се е увеличил значително, което впоследствие е влошило търговския баланс. Най-много вносни стоки в стойност продължават да бъдат маслодайните и протеиновите култури, плодовете, ядките, кафето, чаят, какаото и подправките.

Първите три страни по внос между януари и април 2023 г. са Бразилия, Великобритания и Украйна.

/СС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 05:10 на 23.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация