site.btaВизия за трансформация на българската икономика в пост-Covid десетилетието

Гл.ас. д-р Щерьо Ножаров

Научен секретар на катедра „Икономикс“, УНСС - София

Трансформацията на българската икономика в следващото десетилетие е както необходима, така и неизбежна. Това е така, защото част от общоизвестните статистически показатели са силно притеснителни и не са характерни за държава-членка на ЕС и дори за развита държава. Според World Population Review (2021), България е с най-високите показатели за смъртност в света и през 2021 г. В това отношение изпреварва развиващите се държави. България е и с рисково качество на атмосферния въздух, като най-сериозни превишения се наблюдават при показателите SO2 и РМ10 според Европейската комисия (Press release IP/19/4256. Brussels, 25 July 2019 и други).

Точно тези два показателя са достатъчно индикативни за състоянието на една икономика. От една страна те дават информация за нивото на качеството на живот в една държава. Това влияе върху желанието за миграция, което от своя страна влияе върху размера на активната работна сила и в същото време върху потребителското търсене (което е един от основните фактори за растежа на българския БВП). От друга страна тези два показателя влияят на възможностите за провличане на ПЧИ: намаляваща квалифицирана активна работна сила, лош потенциал на вътрешния пазар за потребителско търсене, лош атмосферен въздух съчетан с много висока смъртност, индексираща ниско ниво за здравеопазване - отблъскват желанието на чуждестранни специалисти да бъдат командировани в България. Това в голяма степен обяснява, защо в последните години ПЧИ ни заобикалят и се насочват към наши съседи които дори не са членки на ЕС.

Дори само с два показателя може да се индикира нуждата от трансформация на българската икономика през следващото десетилетие. А могат да бъдат изброени още много.

COVID-19 причини най-тежката глобална икономическа криза за последните близо 100 години. Това не е първата глобална икономическа криза, но е първата глобална криза с екзогенен характер. Ето защо, икономическите политики конструирани върху визията за инструментално управление на ендогенната цикличност се провалиха.

Българската икономика до момента разчиташе на класическа макроикономическа политика. Водеща роля на фискалната политика в съчетание с балансирано участие на паричната (има различни класификации за видовете икономическа политика).

Но годишния темп на растеж при водената до момента икономическа политика трудно може да бъде наречен конвергентен. Изчисленията базирани на ППС не отчитат разликата в качеството на благата които се предлагат от една и съща фирма за пазари с висока и ниска покупателна способност. А при използването на показатели, базирани върху текущи цени - напр. БВП/човек от населението, разликата е 4 пъти спрямо средното за ЕС-27.

Това изисква нейната промяна в посока:

    Първо, стратегическо използване на целеви управляеми бюджетни дефицити. Няма нищо лошо да се използват бюджетни дефицити, когато те са целеви (подкрепят важни структурни реформи в икономиката) и са управляеми (растежът на икономиката ги поддържа на нискорисково ниво).

   Второ, преценяване на рисковете от дългосрочната политика на нулев лихвен процент: „капан на ликвидността“, „ефект на затворената икономика“, „бягство към криптовалути“ и т.н. Особено при екзогенни шокове съчетанието на нулев лихвен процент и паричен съвет не е достатъчно ефективно. Криптовалутите и квазипаричните агрегати създавани от частни нефинансови субекти тепърва ще създава силен натиск върху публичната парична политика при балансирането ѝ между лихвен процент и количество пари в обръщение.

      Трето, поддържането на нормативни определени цени, нормативни определени заплати, „изкуствена“ заетост изтощават икономиката, а не я подпомагат. В такива случаи винаги се повишава нивото на т.нар. „сива икономика“ или човешкия труд се замества с производствен капитал и се стига до обратния ефект. Това са част от причините за наличието на структурни проблеми в част от икономическите сектори.

     Четвърто, дигитализация на икономиката и публичния сектор съчетани с постоянно и реално повишаване на квалификацията на работната сила. Дигитализацията настъпва глобално и с бързи темпове. Ако България изостане от този процес няма да може да догони останалите държави. Към момента потенциала за икономически растеж базиран на ниската цена на труда е изчерпан, защото безработицата дори и в условията на пандемия е близка до минимума. Това означава, че ускоряването на растежа може да се базира единствено на дигитализация и преструктуриране на БВП.

    Пето, промяна на структурата на фискалната тежест (което е различно от данъчна тежест). Акцентът на преструктурирането трябва да падне върху т.нар. „квазиданъци“. Общата фискална тежест в България е доста висока в сравнение с други развити държави. Този процес трябва да се извърши успоредно с преструктуриране на здравната система, енергетиката и други нереформирани отрасли.

    Шесто, инвестиции в наука и образование съчетани с реформа. Реформата в този сектор до момента не дава съществени резултати. Само един български университет (в отделни години и един от медицинските) влиза в международните класации. Броят на патентите създадени от български университети е под средноевропейското ниво. Инвестициите на първо място в наука и на следващо място в образование са ключови за бъдещото преструктуриране на българската икономика в дигитална.

    Седем, зелена трансформация на икономиката. Колкото и България да е зависима от местните енергийни ресурси, които осигуряват енергийна сигурност, светът се трансформира. САЩ съкращават 130 000 работни места в добивната и енергийна промишленост свързани с изкопаеми горива. Китай обяви планове за бърза трансформация през следващото десетилетие на своята енергетика. ЕС повишава целите си в тази област. Акцентът е базиран върху рисковете от темпът на изменение на климата върху дългосрочните инвестиции. Зелената трансформация е неизбежна и България вместо да отлага този процес трябва да се опита да заеме водещо място в него. Това ще изисква високи инвестиции които не могат да бъдат осигурени единствено от европейско финансиране.

   Осем, изчезване на трудоемките нискотехнологични производства. Пандемията показа, че трудоемките производства за силно зависими от националните здравни системи, които в развиващите се държави са слаби. Такива са дори и в икономиките в преход. За да не се разкъсват веригите на доставки, този тип производства ще бъдат заместени от високотехнологични роботизирани процеси. В тази ситуация, анализа разходи ползи за роботизацията излиза на плюс и високите първоначални инвестиции си заслужават, а развитието на науката вече го позволява технически. Това означава инвестиции в преквалификация на работната сила, което ще отнеме и време. Затова този процес на преквалификация трябва да започне изпреварващо преди е натоварил публичните социални разходи.

Пост-COVID икономиката ще засили глобализацията, а няма да я ограничи. Глобалните вериги на доставки ще се дигитализират, ще станат по-зелени и технологични. От тях ще бъде изключен всеки които разчита на ниска цена на производствените ресурси и ниско ниво на производствените технологии. Обратното, високите инвестиции в наука (по примера на създаването на ваксини) ще бъдат новата нормалност и ще носят икономическа печалба.

Университет за национално и световно стопанство