site.btaПозиция на Зелено движение относно Чистата индустриална сделка

Чиста индустриална сделка/Clean Industrial Deal

Дълбоката трансформация на съществуващите индустрии и развитието на нови е единственият начин ЕС и неговите държави членки да станат конкурентоспособни и да намалят разликата в инвестициите спрямо САЩ и Китай, да създадат нови работни места и да укрепят автономността и устойчивостта на ЕС.

Планът на Европейските зелени ще даде тласък на европейската промишленост, ще създаде работни места, ще намали сметките за електроенергия и ще отпуши инвестициите. 

Повече от 40% от растежа на БВП на Китай през 2023 г. са свързани с чисти технологии, а работните места в областта на чистата енергия надхвърлят тези при изкопаемите горива през 2021 г. и продължават да нарастват. В Европейския съюз повече от 30% от растежа на БВП през 2023 г. е свързан с чистите технологии, а само възобновяемите енергийни източници осигуряват 1,5 млн. работни места в ЕС (по данни от 2021 г.), като ръстът на заетостта изпреварва ръста на растеж на икономиката като цяло.

Ако Европа е изгубила конкурентоспособност и е изостанала толкова много в декарбонизацията, причината за това е липсата на последователна регулаторна рамка, която да насочва индустрията към трансформация.

Комисията е на грешен път със своите всеобхватни разпоредби, които отслабват единствения последователен компас: Зелената сделка. Това само ще доведе до несигурност, объркване и нестабилност сред бизнеса, като в крайна сметка ще отклони инвеститорите, ще накаже напредващите и ще възнагради изоставащите.

Зелено движение, като част от Европейските зелени подкрепят драстичното намаляване на административната тежест, което не може да се бърка с отслабване на законодателната рамка, необходима за направляване на индустрията и нейните инвестиции. Вместо да разгръща петгодишна работа, Комисията трябва да се съсредоточи върху опростяване на начина, по който работи европейското законодателство. 

„Регламентът за принудителния труд“ е един от примерите за лошо разработен регламент. Отказвайки да копира строго търговския инструмент на САЩ и Канада, Комисията прекалено усложни инструмента, неговото прилагане и ефективност. Разделянето на законодателни актове като този за химическите продукти (REACH) е друг пример за „законодателна тежест“. Това е вид тежест на усложняването, от която трябва да се отървем. Но то няма нищо общо с регулирането, което продължава да бъде от решаващо значение за насочването на всяка надеждна индустриална политика. 

Зелено движение съвместно Европейските зелени призовават за Чиста индустриална сделка, основана на солидно законодателно ядро, което ще засили конкурентоспособността, ще създаде работни места, ще намали сметките за енергия, ще освободи инвестициите и ще ни позволи да изпълним ангажиментите си по отношение на климата, като същевременно подкрепим и работниците в един справедлив икономически преход.

Докато Доналд Тръмп изглежда обръща гръб на декарбонизацията и обвинява действията в областта на климата, че имат отрицателни последици за американската промишленост, европейците имат уникалната възможност да се наложат на международната сцена, като създадат водещи пазари и стимулират иновациите.

Предложенията на Европейските зелени:

Политиката на ЕС за чиста промишленост следва да бъде координирана на европейско равнище и да замени сегашната конкуренция между държавите членки в областта на промишлената и енергийната политика.

● Облекчаването на екологичните цели и даването на повече свобода на действие на националните държавни помощи би било обратното на това, което трябва да се направи. Фокусирането и приоритизирането на инвестициите е от ключово значение. 

Европейските зелени искат инвестиции на ЕС в стратегически приоритети от общ интерес.

Инвестициите следва да бъдат насочени към развитието на инфраструктурата и приоритетните сектори и технологии, които са от съществено значение за прехода към постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. и които са от най-голямо значение за нашата икономическа, социална и геополитическа сигурност.

● Производството на енергия от възобновяеми източници, трансграничната мрежова инфраструктура и енергийната ефективност следва да се разглеждат като абсолютен приоритет.

Ефективното използване на енергията следва да се разглежда като първата стъпка за повишаване на конкурентоспособността.

● Зелените също така призовават за „Европейски закон за мрежите за възобновяеми енергийни източници“ и за създаването на специален „Европейски орган за планиране на инфраструктурата за възобновяеми енергийни източници“.

● Приоритизирането на тези аспекти от Сделката за чиста промишленост е още по-необходимо, тъй като ще увеличи стратегическата ни автономност и същевременно ще намали разходите за енергия.

Като направи енергията по-евтина, ЕС ще подобри конкурентоспособността на нашата промишленост и ще облекчи тежестта върху домакинствата.

● Модернизацията, декарбонизацията и намаляването на замърсяването на основните основни материали, по-специално от секторите на стоманата и цимента, също трябва да бъдат част от абсолютните приоритети. Зелените искат „Закон за ускоряване на декарбонизацията в промишлеността“, за да се създаде пазарна сигурност за зелената стоманодобивна и нисковъглеродната циментова промишленост (например чрез квоти, наложени на големи строителни и инфраструктурни проекти). Voestalpine, третата по големина стоманодобивна промишленост в Европа, е модел, когато става въпрос за устойчиво производство на желязо и стомана и инвестиции в научноизследователска и развойна дейност за иновации.

● Инвестициите следва да са насочени и към подобряване на кръговия характер на веригите за доставки и да стимулират търсенето на чисти материали и продукти, произведени в Европа. Това трябва да върви ръка за ръка с мерки, които гарантират лоялна конкуренция. Инструментите за търговска защита следва да бъдат засилени, когато е необходимо. Необходима е и съгласуваност между Сделката за чиста промишленост и проверката на чуждестранните инвестиции. Обхватът на Механизма за коригиране на емисиите на въглероден диоксид на границата (CBAM) следва да се разшири, като се допълнят секторите, по-специално пластмаси и химикали.

● Чистата промишленост на ЕС следва да се съсредоточи върху секторите и технологиите, които са от съществено значение за прехода, като разработва и произвежда технологии за слънчева, вятърна и океанска енергия, технологии за енергийна ефективност, съхранение на енергия, термопомпи и геотермална енергия, електролизери, оборудване за електропреносната мрежа и свързаните с тях ключови компоненти, както и декарбонизация на използваните основни материали.

● Зелените искат да ускорят прилагането на стандарти за екологични показатели и минимални изисквания (екопроектиране и регулиране на строителните продукти). Те също така подкрепят задължителна схема за етикетиране на оборудване „Произведено в Европа“ за стратегически сектори.

● Накрая, необходими са и инвестиции на равнище ЕС в научноизследователска и развойна дейност. 

Една справедлива част от тях следва да се съсредоточи върху най-стратегическите приоритети на тази чиста индустриална сделка и да се увеличи и да се използват по-добре националните и частните ресурси, за да се постигне равнопоставеност със световните сили по отношение на разходите за НИРД.

За да бъде сделката за чиста промишленост надеждна, трябва да се разработят нови финансови инструменти и да се спрат всички субсидии за изкопаеми горива и други вредни за околната среда субсидии.

Според Доклада на Драги до 2030 г. са необходими около 450 милиарда евро годишно, за да се постигне индустриална декарбонизация. Тази сума не включва целта на Европа за нулево замърсяване, както и целите ни за опазване на биоразнообразие и навлизане на кръговрата икономика.

Основната слабост на ЕС е, че за разлика от САЩ той няма федерален бюджет.

● Европейските зелени призовават за създаването на „правила за зелена държавна помощ“, които да изискват екологични и социални условия и да допълват „Европейски фонд за зелена конкурентоспособност“. Този фонд следва да се основава на съвместно вземане на заеми. Той не следва да инвестира чрез национални програми, а да допълва съществуващите и новите инструменти за подкрепа на ЕС .

● Укрепването на инвестиционния капацитет на ЕС да взема съвместни заеми ще привлече и частни средства, ще позволи по-ниски лихви по заемите и ще намали натиска върху националните бюджети. Частният капитал следва да бъде пренасочен към „Чиста индустриална сделка“; (Пруденциално регулиране, отразяващо реалните разходи за екологични и социални вреди, кафява таксономия, разработена в допълнение към зелената...). Частният капитал трябва също така да бъде масово мобилизиран чрез публично финансиране посредством финансови инструменти, включително специфични за новопоявилите се предприятия.

● Следва да се обмисли и разширяване на Иновационния фонд.

● Европейските зелени се застъпват и за това Европейската централна банка да предоставя по-ниски лихвени проценти на търговските банки, които финансират зелени технологии и промишленост.

Успехът на „Чистата индустриална сделка“ зависи също така от способността ѝ да включи работниците в модернизацията на нашата индустриална база и да им даде нови перспективи.

● Никой не трябва да бъде изоставен. Индустриалната политика на ЕС следва да се разработва с участието на всички работници и заинтересовани страни.

● Публичното финансиране винаги трябва да служи на общественото благо. Европейските зелени искат социални условия на финансовата публична подкрепа. Всеки частен участник, който получава публични средства и договори, трябва да спазва хармонизиран набор от минимални социални условия, за да се гарантират колективни трудови договори, правата на работниците и създаването на качествени работни места. Ролята на работниците в управлението на предприятията трябва да бъде засилена. Зелените настояваме за създаване на Директива за справедлив икономически преход.

● Следва да се осигури финансова подкрепа за образование и обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията, защита и мрежи за социална сигурност за работниците в преход.

● Необходим е и нов подход за привличане на компании и задържане на квалифицирани работници.

● За да се осигури справедлив преход, Фондът за справедлив преход трябва да бъде разширен, а индустриалната стратегия трябва да включва социални схеми на ЕС за произведени в ЕС екологични технологии и продукти (обновяване, малки електрически превозни средства, термопомпи и геотермални системи, устройства за слънчева енергия...), които да бъдат добре формулирани със засилен „Социален фонд за климата“.