site.btaОБНОВЕНА Филм за връзката между изкуството и природата е големият победител в Master of Art тази година

„Земя под топящия се сняг“ на режисьора Мухтаба Бахадори е големият победител в десетото издание на фестивала Master of Art. Наградите бяха обявени тази вечер. 

Филмът, удостоен с наградата Master Of Art – Aurubis Award – за най-добър филм за 2024 г., следва и изследва белгийската художничка Софи Ковин, нейната художествена философия и връзката между изкуството и природата. Същата лента получи и наградата за най-красив документален филм. 

Мухтаба Бахадори получи лично своите отличия. „Радвам се, че съм тук, не само заради красивия град, в който се намираме, но и заради качеството на фестивалната програма“, каза той и сподели, че е „супер изненадан“ (super surprised) от голямата награда.

Международното жури единодушно избра за най-добър български документален филм „Васко и цигулката“ с режисьори Лора Крумова и Мария Йотова. По традиция, този приз се дава с подкрепата на Държавния културен институт към министъра на външните работи. „За нас това е първи документален филм и първи фестивал. Ние сме познати като журналисти, затова за нас беше привилегия да се опитаме да влезем в нещо, което се оказа, че просто ни погълна. Много ни се иска да се занимаваме с документално кино, но никога не бяхме събрали смелост за това. Вчера беше нашата премиера и тепърва предстои да тръгне по кината. За нас цялото това преживяване дотук беше вълшебно“, каза Лора Крумова.

„Наградата за български документален филм се избира от международните представители на журито. За да няма конфликт на интереси, ние, българите, не участваме и не ги сугестираме“, каза Найо Тицин. Той е продуцент, режисьор и артистичен директор на фестивала.
 
Филмът на британския режисьор Дейвид Бикерстаф – „Ван Гог: Поети и любовници“, спечели наградата на публиката. 

Българско-шведската продукция Pipe dream на режисьорите Николай Николов и Захари Алфред получи две награди – за дебют и на журито. „Това е първата награда от български фестивал. Надяваме се филмът да може да бъде гледан отново от българска публика. Това е един филм, не само за хвърчила, изкуството и движените от вятъра скулптури, но и за смъртта, и за отиващото си време, и за това как се опитваме да хванем живота, като всеки следващ опит и всеки следващ ден да е по-добър“, казаха от българската част на екипа. Припомниха мисъл на Тео Янсен, главният герой във филма: „Много е фрустриращо, че всичко се чупи постоянно“, и посочиха, че въпреки това, той всеки ден е на плажа в Хага и продължава да прави своите пясъчни зверове, все по-устойчиви на промените.

Найо Тицин обяви наградите в още 12 категории: за най-добър документален филм за архитектура – на „Най-старото кино в Порто“ (Португалия, 2023, реж. Педро Лино), за дизайн и мода – на „Невидима красота“ (САЩ, 2023, реж. Бетан Хардисън, Фредерик Ченг), за литература – на „Спиноза – шест причини за отлъчването на философа“ (Израел, 2023, реж. Дейвид Офек), за изкуство и власт – на „Изкуство срещу война. Банкси и С215 в Бородянка, Украйна“ (Италия, реж. Мишел Пинто), за фотография – на „Гран Шиън: Светлина, духове и мечти“ (Нова Зеландия, 2023,  реж. Робин Грийнбърг), за изкуство и музеи – на „Чудесата на Египет“ (Италия, 2024, реж. Микеле Мали), за изобразително изкуство – на „Бейкън/Фройд: Лице в лице“ (Франция, 2024, реж. Катрин Авентурие), за изкуство и природа – на „Без дрехи“ (САЩ, 2023, реж. Джеф Гарнер), за кулинарно изкуство – на „Боб Ното, най-доброто небце на света“ (Италия, 2024, реж. Франческо Катариноло), за кино и театър – на „Чаплин и „Модерни времена“ – пътят на мълчанието“ (Франция, 2024, реж. Грегъри Монро), за съвременно изкуство – на „Превземането на Венеция – Робърт Раушенбърг“ (САЩ, 2023, реж. Ами Уолаш), за музика и танц – „Дзукеро“ (Италия, 2023, мин. реж. Валентина Занелла, Джанджакомо Де Стефано).

В международното жури на Master of Art са Ктарина Йешке (Австрия), Жорж Гашо (Швейцария), Андрей Кулев, Мария Аверина и Найо Тицин.

„Една пластика трудно се разказва, защото се създава с много мълчание. В ателието основно е мълчанието. Надявам се догодина господин Тицин да дойде в ателието и да изработи една фигурка, да ми я връчи, обявявайки ме за Master of Art“, каза скулпторът Велислав Минеков. Той е автор на статуетката, която се връчва от основаването на фестивала.

Събитието бе открито с изпълнение на Живко Петров (пиано), който представи музика на Ерол Гарнър. Жорж Гашо е режисьор на документален филм за френската джазлегенда, наречен „Misty – историята на Ерол Гарнър“, част от извънконкурсната програма на фестивала.