В новата реалност на натрупване на няколко кризи търговията с инвестиционно злато достигна невиждани досега обеми. Златото изпълнява основната си функция на спасителна котва, на пристан за инвеститорите в сериозна кризисна ситуация. Това каза доц. д-р Валентина Григорова-Генчева от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) по време на научно-приложнаta конференция на тема "Икономика на страха", организирана от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и Лабораторията за научно-приложни изследвания към него VUZF Lab, посветена на 20-aта годишнина на висшето училище, която се отбелязва през 2022 г. БТА е медиен партньор на конференцията.
Търсенето на кюлчета и монети от инвестиционно злато през последните няколко месеца в условия на глобална несигурност, както и по време на ограниченията поради пандемията, е изключително силно, коментира ученият и допълни, че златото за пореден път в съвременнаta история на човечеството потвърждава ролята си на антипод на страха.
Към средата на юни тази година при борсов фиксинг от около 1750 евро за тройунция доходността на златото за последните пет години вече е над 50 процента, каза Валентина Григорова-Генчева.
Според нея следващите десетилетия ще бъдат белязани от засиленото присъствие на златото както в инвестициите на хората, така в резервите на централните банки. САЩ, Германия, Италия, Франция, Нидерландия са между първите десет в света и по количество притежавано злато, и по дял в националните златни резерви, който е между 55 и 70 процента.
Финансовите институции като МВФ, Групата на Световната банка и други банки за развие по време на кризата и войната в Украйна увеличават своя дял на финансиране и разнообразяват портфейлите си от финансови инструменти, които предоставят, коментира по време на форума доц. д-р Ирена Николова от Нов български университет ефектите от наслагването на кризите.
По отношение на валутите, повечето от тях при криза първоначално реагират с обезценяване, с изключение на щатския долар, допълни ученият. Същевременно тя посочи, че в такива критични ситуации валутите с плаващи валутно-курсови режими първоначално се обезценяват, но после стабилизират позициите си, заради появата нов играч - дигиталните валути.
По думите на Ирена Николова в момента се наблюдава тенденция, според която глобализацията преминава в тип регионализация. Сега регионалните банки за развитие, особено в Азия, са много по-силни, както и другите прикрепени към тях институции, които финансират и реално намаляват работата на наднационалните институции, създадени след Втората световна война, допълни ученият.
/ЦМ/
news.modal.text
