site.btaВъпреки пандемията и икономическите трудности, личното щастие по света надделява, сочат данни от глобално изследване на "Галъп интернешънъл"

IF 14:22:31 28-12-2021
RI1416IF.031
Галъп - изследване - индекс на щастието

Въпреки пандемията и икономическите трудности,
личното щастие по света надделява,
сочат данни от глобално изследване на "Галъп интернешънъл"


София, 28 декември /Десислава Антова, БТА/
Въпреки пандемията и икономическите трудности, личното щастие по света надделява, сочат данни от глобално изследване на "Галъп интернешънъл".
Изследването "В края на годината" на асоциацията "Галъп интернешънъл" тази година обхваща 44 държави по света. Интервюирани са били 41 560 души в периода октомври-декември 2021 г.
В края на 2021 г. глобалните нива на надежда и щастие леко намаляват в сравнение с миналата година. Страховете за предстоящи икономически трудности остават високи. Глобалната пандемия очевидно все още влияе на световните надежди, страхове и очаквания, но личат и значителни различния в отделните региони и страни, са някои от изводите от глобалното изследване.
С приближаването на края на 2021 г. личи надежда за по-добро бъдеще по света, но тя да не достига до нивата, премерени преди няколко години. 38 на сто от световното население сега смятат, че 2022 г. ще бъде по-добра от 2021 г., 27 процента очакват по-лоша година и други 27 на сто вярват, че 2022 г. ще бъде същата като 2021 г. Картината изглежда подобна на тази в края на 2020 г. Годината с най-големи нива на песимизъм по света през новия век все още остава 2008 г.
Според Индекса на надеждата на Световната асоциация "Галъп интернешънъл" топ пет оптимисти са: Индонезия, Албания, Азербайджан, Нигерия, Мексико и Виетнам. Топ пет песимисти пък са Турция, България, Афганистан, Полша и Чехия.
Очакванията относно икономиката по света са тревожни. Въпреки това няма допълнителен растеж в притесненията в сравнение с миналата година. Днес 26 на сто от хората очакват икономически просперитет за страната си за следващата година, 41 процента са готови за икономически трудности и 26 на сто смятат, че 2022 г. ще бъде същата като 2021 г. в икономически план. Очакванията за икономическите трудности са най-сериозни в Турция - 72 на сто очакват икономически трудности, Босна и Херцеговина - 72 на сто, България - 64 на сто, Полша - 64 на сто, Румъния - 61 на сто, Афганистан 60 на сто и Германия - 59 на сто.
Въпреки пандемията и икономическите трудности, личното щастие надделява - както винаги. Имаше и по-добри времена, отразени в тези изследвания, преди около пет години, но все пак, и сега, що се отнася до лично щастие, хората по света остават по-скоро удовлетворени. 57 на сто от световното население сега се приема за "по-скоро щастливо или много щастливо", над една десета казват, че са повече или по-малко нещастни, а близо една трета казват, че не са нито щастливи, нито нещастни.
Както обикновено, Латинска Америка, Африка и Източна Азия са сред най-щастливите места в света. Европа, Близкият Изток и Русия, отново очаквано, са по-посърнали. САЩ отбелязват резултат, близък до средния за света.
Кънчо Стойчев, президент на Световната асоциация "Галъп интернешънъл", коментира че обичайно нивата на оптимизъм в България не са много високи. Тази година 15 на сто от българите са оптимистично настроени, че 2022 г. ще е по-добра от изминалата, 48 на сто по-скоро очакват 2022 г. да е по-лоша, а според 21 процента следващата година ще е същата като тази. 16 процента не могат да преценят. Така нетната стойност на Индекса на надеждата у нас е -33, което ни поставя на второ място в топ пет от най-песимистичните държави. Подобна позиция не е необичайна за нашето общество. Миналата година България отново беше сред петте най-песимистични държави в изследването "В края на годината" с индекс на надеждата от -29. Редно е да се отбележи все пак, че теренът на изследването в нашата страна и в двете последни години съвпадна с пикове на COVID-19, както и с периода на продължителна политическа криза. Нивата на оптимизъм в България всъщност не са много далеч от средните за Европейския съюз /ЕС/ и най-вече - на държавите от източната част.
През последната година няма съществена промяна и в очакванията на българите за икономически просперитет. В края на 2021 г. шест на сто очакват икономически просперитет за страната ни през 2022 г., 64 процента очакват икономически трудности, а 19 процента от запитаните смятат, че в икономически план 2022 г. ще е същата като 2021 г. 11 на сто се затрудняват да дадат отговор. В края на миналата година оптимистите за икономиката бяха пет на сто, песимистите - отново 64 на сто, а 20 процента не очакваха никаква промяна в икономическото развитие на страната. Така, макар и очакванията също да не са много високи, спадът в оптимизма за икономиката, регистриран в края на миналата година, видимо е пресечен. Очакванията за просперитет в икономическото развитие в България отново не са много далеч от средното за ЕС. Средно в съюза 14 на сто очакват подем, 53 на сто - трудности, а 28 на сто очакват 2022 г. да е същата в икономически план. Настроенията в източните държави от Съюза са още по-близки до тези у нас - девет на сто очакват икономически подем, 62 на сто - трудности, 23 процента очакват годината да е същата, а седем на сто не могат да преценят. На фона на очакванията за трудности в икономиката и преобладаващ песимизъм, положителното е, че тази година личното щастие в България, макар и едва доловимо, е по-високо. Общо 45 процента от запитаните българи заявяват, че се чувстват щастливи или много щастливи, 10 процента се определят като нещастни или много нещастни, а 43 процента казват, че не се чувстват нито щастливи, нито нещастни. Два процента не могат да преценят. Така, Индексът на щастието за страната тази година ни е +35, което е по-скоро в центъра на световната "класация". За сравнение в края на миналата година Индексът за България е +31.
Отново страната ни не се отличава значително от данните за ЕС като цяло, а още по-малко - от данните за източните държави от Съюза. Там, например, 49 на сто от запитаните са "много щастливи" или "щастливи", девет на сто - "много нещастни" или "нещастни", а 39 процента отговарят, че нито са щастливи, нито нещастни".


/ДА/

/РИ/