site.btaПредстоящите евроизбори са ключови за България, българските политици не трябва да използват принципа на "заучената безпомощност", смята политическият психолог доц. Иван Иванов

Предстоящите евроизбори са ключови за България, българските политици не трябва да използват принципа на "заучената безпощност", смята политическият психолог доц. Иван Кирилов Иванов. 

Доц. Иван Кирилов Иванов е клиничен психолог, ръководител на магистратура по политическа психология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, бил е заместник- председател на 43-ото Народно събрание. По неговите наблюдение все по-голям интерес има сред студентите и докторантите по темата за вътрешнополитическите процеси през призмата на глобалните световни тенденции. 

Ключови ще бъдат за страната  ни  предстоящите европейски избори, каза в интервю за БТА доц. Иванов и очерта един устойчив проблем, свързан с българското представителство в Европейския парламент. „Проблемът на България е, че включително чрез евродепутатите, много малко правим авторска политика. Опитваме се да се нагаждаме и да транслираме в България решения, които се взимат на голямо европейско ниво. Ние трябва да станем агент на българските интереси в контекста на Европа“, посочи доц. Иванов. 

Той изрази опасение, че българските евродепутати ще "продължат да бъдат придатък на българските партии, които са ги издигнали" и като резултат няма да правят активна европейска политика. От моя опит като заместник-председател на парламента през 2014-2017 година, знам, че няма никаква комуникация между комисиите в националния ни парламент и релевантните им в Европейския парламент, посочи доц. Иванов. 

„Народното събрание не прокарва нашите политики в Европа чрез българските евродепутати - примерно по отношение на транспорта, на енергетиката, социалната политика и сигурността, земеделието - сфери, по които България може да бъде ключов фактор“, допълни той.

От психологическа гледна точка ние се държим като лошото дете в класа и ползваме една „заучена безпомощност“. С този поведенчески модел на наш гръб големите европейски държави искат да решат своите проблеми. Трябва да се държим със самочувствие, защото имаме какво да дадем, да не сме само изпълнители, каза специалистът.

Според него, ако на тези евроизбори не се появят политици, които заявят, че ще отстояват една по-силна, по-адекватна българска  политика в Европа, вероятно ще бъдем свидетели на една по-ниска избирателна активност, защото според хората кандидатите за евродепутати ще бъдат компенсирани заради компромиси, които са направили във вътрешнополитически план.

Той коментира, че ключът за всички предстоящи политически събития през 2024 година е кризата, и уточни, че става дума за постковид кризата и геополитическите военни конфликти, които създават необходимост в България да има стабилно правителство, което да взима стратегически решения.

Според него имаме правителство, което функционира през политическа иновация, наречена ротация, която хората наричат "сглобка". Имаме парламент, който по някакъв начин контролира правителството. Ситуацията показва, че за почти всяка партия ще има "парче" от властта. Това означава, че всяка една от партиите трябва да изчака, за да има и консенсус.

Тези фактори правят това управление в някаква степен стабилно, защото понякога паянтовите конструкции в строителството са по-стабилни, отколкото монолитното в ситуация на земетръс, коментира Иванов. Геополитическата ситуация в известна степен е земетръсна,  което кара политическите играчи у нас да се държат един за друг, да са по-отстъпчиви и да предлагат формула на управление, за да функционират институциите, посочи той.

От друга страна, проблемът в такива кризисни „ад хок“ правителства е, че те нямат стратегическа цел. Сега правителството заявява преследване на две тактически цели- еврозоната и цялостния Шенген. Стратегическата цел трябва да очертае ориентирите в рамките на следващите от три до десет години. Трябва да се определят големите "камъни", които да бъдат поставени най-отдолу. Виждаме, че демокрацията днес е по-скоро фасадна, големите камъни не са положени като основа, трябва да решим каква трябва да е България като модерна, проевропейска държава и безкомпромисно да поемем в тази посока, смята анализаторът.

 Махалото в ЕС от либерализъм и интернационализъм отива все повече към патриотизъм и национализъм. Появяват се по-радикални политици в посока на национално-сепаратистки движения. В този смисъл управлението у нас трябва да заложи на подобряване на качеството на живота и нивото на демокрацията, за да усетят хората какъв е смисълът от членството в ЕС, коментира доц. Иванов.

По думите му, трябва да се реши дали на първо място ще е образованието, за да стане то модерно, а не ретроградно и йерархично, дали приоритет да е промяна в социалната и пенсионната система с по-леви политики, дали да се заложат по-силни мерки за утвърждаване на зелените и екоориентирани практики, . Най-отпред трябва да е възможността за увеличаване на инвестициите, подчерта той и допълни, че това ще оправдае тактическите цели, защото увеличаването на инвестициите води след себе си по-малко корупция, повече квалификация, по-добро заплащане и по-добро потребление.

Парадоксално е, че ние предната годината година имахме повече демокрация от предходната, защото има  разделение на властите, посочи той. Това, че има конфликти между коалиционните партньори също е добре, защото на светло се вадят договорки, които иначе се правят на тъмно, смята доц. Иванов. 

Има опасност,  ако този процес продължи твърде дълго,  да доведе до безпринципност. Политиците може да започнат да живеят от ден до пладне, съответно доверието към тях за пореден път да намалее, а това е предпоставка за разлом и  силни публични напрежения, коментира той.