site.btaОБНОВЕНА Общностите и пазарът налагат цензура върху изкуствата днес, според участници във фестивала „Варненско лято“

Общностите и пазарът налагат цензура върху изкуствата днес, според участници във фестивала „Варненско лято“
Общностите и пазарът налагат цензура върху изкуствата днес, според участници във фестивала „Варненско лято“
Снимка: Кореспондент на БТА във Варна Валентина Добринчева

Дискусия за цензурата в изкуството се проведе в рамките на Международния театрален фестивал „Варненско лято“. В нея взеха участие проф. Камелия Николова, Тони Николов, проф. Николай Йорданов, преподавателите и театрални критици д-р Томаш Ясай от Унгария и проф. Савас Пацалидис от Гърция, журналисти и артисти. 

Според проф. Николова съвременното демократично общество се опитва да се освободи от всички ограничения на цензурата, но махалото отива в другата крайност и се появяват нови нейни форми. Една от тях според нея е цензурата на пазара и в нея дебатът е за снижаването на изкуството, което започва да търси одобрението на публиката и печалбата. В днешните дни, когато има и война, това е особено актуално и се вижда и в заглавията на фестивала, посочи тя. Другата форма според нея е цензурата на общностите.

Живеем във времена на непрекъснато прекрачване на границите.

Хора, които вярват в своята правота, упражняват интелектуален тероризъм. Много социални групи настояват за спазване на правата им, което налага непрекъснато предоговаряне на идеологията, каза проф. Савас Пацалидис. По думите му театърът сега работи с многолюдна аудитория и тества ограничението и политкоректността, но изниква въпросът докъде тогава стига границата на свободната изява и трябва ли изкуството да се съобразява с публиката, особено след като всички имаме различни представи за границите в секса, религията, етническите въпроси. Според него има проблем и за критиката, защото нейните представители са призовани да забравят критериите за оценяване и да прегърнат социалния релативизъм. 

В Унгария сега няма открита цензура, но културата зависи от финансирането от държавата,

обясни д-р Томаш Ясай. В началото на ХХ век е имало частни театри, но те биват национализирани и държавата започва да определя техния репертоар. Сега влиянието още съществува, особено в киното и театъра, защото тяхната печалба от билети не е достатъчна за издръжката им. По думите му, щом нещо не се харесва на властта, тя не го поръчва. Влияние в програмите има дори от страна на общините, а публиката отива на театър, за да се забавлява, а не да обсъжда своя живот. Според него най-силно са ударени от финансовата цензура независимите творци и управляващите използват различни методи за това. Особено десните политици ги считат за врагове, въпреки че техните произведения стигат до много малко публика, и това е довело до много щети за алтернативната култура, смята той. 

Върху пренаписването на историята като цензура

фокусира вниманието Тони Николов, подкрепяйки думите си с примера на българския политик и писател Димо Казасов, който е преживял трите големи национални преврата през първата половина на ХХ век, описвайки ги впоследствие в своите мемоари. Той сам унищожава първото издание на книгата си „В тъмнината на българските заговори“ след 1944 г., припомни Николов и определи това като уникален случай.  

 

/РБ/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 21:14 на 23.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация