site.btaЛични вещи на Симеон Радев и съпругата му са показани в изложба в Държавния архив в Плевен

Лични вещи на Симеон Радев и съпругата му са показани в изложба в Държавния архив в Плевен
Лични вещи на Симеон Радев и съпругата му са показани в изложба в Държавния архив в Плевен
Вещи, дрехи и аксесоари на писателя и дипломат Симеон Радев и неговата съпруга Бистра Винарова - Радева са сред експонатите в изложбата Снимка: Кореспондент на БТА в Плевен Елина Кюркчиева

Лични вещи на писателя и дипломат Симеон Радев и неговата съпруга Бистра Винарова – Радева са представени в изложба, подредена в Държавния архив в Плевен. Експозицията е под наслов „Модата в огледалото на едно столетие – от средата на 19 в. до средата на 20 в.“, каза за БТА Маринела Йорданова, началник на отдел Държавен архив – Плевен.

Експозицията е на Държавна агенция „Архиви“ и включва над 120 снимки и оригинални артефакти, проследява промяната в облеклото и аксесоарите в едни от най-интересните отрязъци от новата българска история.

Вещи, дрехи и аксесоари на Симеон Радев и неговата съпруга са сред експонатите в изложбата. Посетителите могат да видят два костюма, принадлежали на семейството, шапки, цилиндър, ръкавици, очила. Интересна част е козметичният куфар с различни опаковки от пудри, парфюм и четка за коса на Бистра Винарова, отбеляза Йорданова.

В отделни табла в изложбата са илюстрирани дамската, мъжката, детската, сватбената, дворцовата мода, аксесоарите, униформите, спортните, плажните и карнавалните облекла, както и прическите през тези 100 години. Специално внимание е отделено на известните дизайнери, както и на тогавашните модни инфлуенсъри, сред тях са имената на Лора Каравелова, Султана Рачо Петрова, Дора Габе и Елисавета Багряна, Яна Язова, отбеляза Йорданова.

Европейската мода, свързана с развитието на градската култура, започва да навлиза по-отчетливо у нас в късната възрожденска епоха с костюмите алафранга и полите с обръчи, наричани "малаков", разказа началникът на отдел Държавен архив - Плевен. До войните за национално обединение (1912–1918 г.) се носят богато украсени шапки, рокли с турнюр, който придава обем на ханша, пристегнати с корсет талии. Първата световна война променя коренно ситуацията - недоимъкът, включително на платове, налага минимализъм. Дължината на полите и косите се скъсява драстично. 

В периода между двете световни войни българското общество се интересува живо от модата. Тя е близка и до днешните разбирания за „бавна“ и екологична мода, тъй като се работи с качествени тъкани с по-ниска химична натовареност и с идеята за дълговечност на дрехите, каза още Йорданова.

Изложбата показва само малка част от доказателствата за ролята на модата като естетически катализатор на българското общество по пътя на европейското му израстване, които Държавна агенция „Архиви” пази в снимковия си трезор, добави Йорданова.

Експозицията може да бъде разгледана до 24 октомври. Всеки посетител ще бъде посрещан с "модно късметче" - "Госпожа, сякаш от журнал сте извадена!", "Нови галоши чакайте", "Ах, госпожо, блестите като българска княгиня!", "Ще си купувате цилиндър – министър ще ставате" и много други. 

/ТС/

В допълнение

Избиране на снимки

Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.

Изтегляне на снимки

Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите

news.modal.header

news.modal.text

Към 19:01 на 21.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация