site.btaЦърковните хористи са анонимни доброволци, които пеят за Бога, каза за БТА диригентът Димитрина Дренска

Църковните хористи са анонимни доброволци, които пеят за Бога, каза за БТА диригентът Димитрина Дренска
Църковните хористи са анонимни доброволци, които пеят за Бога, каза за БТА диригентът Димитрина Дренска
Църковният хор „Достойно ест“ към катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ в Ловеч. Снимка: Димитрина Дренска , диригент

Църковните хористи са анонимни доброволци, които пеят за Бога, каза в интервю за БТА Димитрина Дренска, диригент на църковния хор „Достойно ест“ към катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ в Ловеч. По думите й да си църковен певец е голяма отговорност и ангажимент, а този труд и всеотдайност са безвъзмездни. „Църковната музика може да се изпълнява само от интелигентни хора, които знаят, че не пеят за храма, свещениците или митрополита, а за Бога. „И когато пееш за него, трябва да се стараеш да е хубаво, да дадеш най-красивото пеене. Чрез молитвата се осъществява връзката с Бога и ние сме част от това“, добави Дренска, според която човешкият глас е най-хубавият инструмент, който не е дело на човешка ръка, а е даден от Бога.

За осем години църковният хор „Достойно есть“ е станал тригласен женски хор с 18 хористки

Именно такива божествени гласове огласят катедралата в Ловеч вече осем години. Първата репетиция на църковния хор „Достойно есть“ е била на 14 септември 2016 година. „Отец Михаил ме помоли да събера певци за новия храм. Тогава се събрахме пет жени с идеята да пеем на клира и никой не си е мислил, че ще стане хор. Започнах да ги уча на един глас песнопенията на литургията. След месец към нас се включи още една жена, по-късно още една и така за година се събраха около десет жени“, разказа диригентът.

С времето са започнали да пеят на два гласа, а сега са тригласен женски хор с 18 хористки. 

Всяка от тях е с различна професия, но всички имат добро отношение към църквата. Някои от тях са много вярващи - постят, изповядват се, вземат причастие, а други просто имат много добро отношение към църквата и жертват свободното си време - веднъж в седмицата, за репетиция и всяка неделя да идват на литургия, добави Дренска.

Името на хора е избрано сред няколко предложения. "Достойно ест" е възхвалната песен за Богородица, която се пее в литургията. „Оказа се, че много ни прилича, защото сме жени. Хареса ни да славословим Богородица и тя да ни е името. Дори и рокли си ушихме в син цвят, защото обикновено Богородица е рисувана със синя рокля и с червено наметало“, посочи Димитрина Дренска.

Според нея жените от хора са като войник на пост. Те правят огромна жертва, тъй като всяка неделя лишават семейството си от тяхното присъствие. На тях им е ясно, че една без друга не могат и подхождат много отговорно.

Хорът пее предимно на литургия и понякога участва в светски събития, но внимателно се подбира репертоарът, защото песнопенията не подхождат на всяко светско събитие. „Правим и самостоятелни концерти, но не за да изявим себе си, а да разкажем за песнопенията от литургията. Те да стигнат до хората, да започнат да ги разбират, защото ние пеем на църковнославянски. С тези концерти ние превеждаме текстовете за по-широката публика, която не ги познава и не идва толкова често на църква“ добави Дренска.

Голяма е разликата между светския хор и църковния хор

По думите й голяма е разликата между светския хор и църковния хор. „Пеенето в църквата е съвсем различно нещо. Пееш без съпровод - не на концерт, а си част от богослужението. С пеенето помагаш на свещениците службата, която е за Бога, да е по-красива. Тези, които присъстват на богослужението, по-лесно с молитвата да достигнат до Бога. От друга страна, в църквата водещото не е музиката, а са текстовете с молитва и това вече определя друг начин на интерпретация. Трябва да е всичко много нежно, фино, поднесено с мисъл. Не можеш да изтъкваш себе си - ти си на балкона, ти си анонимен. Никой не те знае, защото ти пееш за Бога, а не за ръкопляскане. Пееш и си навел глава, за да молиш“, посочи диригентката.

Църковната музика променя хората и живота в семейството им

Според нея пеенето на тази музика има и друг аспект. „От 22 години се занимавам с такава музика. В началото я възприемах просто като музика, но с времето, когато осмислиш текстовете, тя започва да те променя, да разбираш какво пееш, какво трябва да промениш в себе си, в поведението си. Колкото и странно да звучи, на мен църковната музика ми е променила живота и живота на семейството ми. Толкова е въздействаща, ненатрапваща се и някак си по естествен начин започваш да проумяваш православното учение. В един момент разбираш, че си попаднал на красиво място и си потънал в прекрасна музика, която е продукт на православието. Не бих могла да живея без това“, споделя Дренска.

По думите й удовлетворението, след като свърши службата, е много хубаво чувство. „Сякаш ставаш лек. Свършва всичко, слизаш от балкона и си щастлив. Не мога да го опиша. Щастлив си, защото си направил нещо за Бога. Той ти е дал този таланти и ти го връщаш по този начин“, каза още Димитрина Дренска.

 

 

/АКМ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 19:01 на 21.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация