site.btaКостенец и Ихтиман ще отбележат Деня на Съединението с поднасяне на венци и цветя пред паметници в двата града

Община Костенец ще отбележи 139 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия с поднасяне на венци и цветя пред "Паметника" в града, съобщиха от общинската администрация. Церемонията по поднасяне на венци и цветя ще се състои от 12:00 часа. 

Община Ихтиман ще отбележи тържествено 139-ата годишнина с поднасяне на венци и цветя пред паметника на Съединението, намиращ се в града. От администрацията посочиха за БТА, че в програмата ще се включат читалищни състави, които ще изнесат кратка програма. Честването ще се състои от 11:00 часа. 

Според информация на отдел „Справочна“ към БТА Денят на Съединението е официален празник. Той се отбелязва с Решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 година. По силата на Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г. от представители на Руската империя, Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Османската империя, България е разделена, като Източна Румелия остава в пределите на Османската империя. По инициатива на Захари Стоянов през 1885 г. в Пловдив е организиран Български таен централен революционен комитет (БТЦРК), който си поставя за цел "окончателно освобождение на българския народ чрез революция морална и с оръжие". Според плана, утвърден на заседание на комитета на 23 август 1885 г., акцията трябвало да започне в средата на месец септември 1885 г., като главният удар е трябвало да бъде нанесен в Пловдив срещу конака и представителните учреждения, местните отряди е трябвало да завземат Пазарджик и други по-големи селища в областта. 

На 6 септември 1885 г. българските войски, разположени в околностите на Пловдив, начело с майор Данаил Николаев и отрядите на Чардофон Велики (Продан Тишков), влизат в града, обкръжават конака и арестуват областния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Румелийското правителство е свалено. Провъзгласява се Съединението на Източна Румелия с Княжество България. В Пловдив е образувано временно правителство начело с Георги Странски, което поема управлението до пристигането на княз Александър на 9 септември 1885 г. Ден преди това - на 8 септември 1885 г., княз Александър I с нарочен манифест утвърждава присъединяването на Източна Румелия и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. 

След продължителна дипломатическа борба на 5 април 1886 г. в двореца Топхане в Цариград по време на Цариградската посланическа конференция (24 октомври 1885 г. -5 април 1886 г.) делегатите на Великите сили (Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия) и Османската империя подписват Българо-турска спогодба (Топханенски акт), с която се признава Съединението на Източна Румелия и Княжество България (6 септември 1885 г.), сочи още справка на отдел „Справочна“.