site.btaДекември 1989 г.: Народно недоволство в Румъния помита Николае и Елена Чаушеску

Преди 35 години, на 22 декември 1989 г., е свален от власт президентът на Социалистическа република Румъния (ССР) и лидер на кумунистечската партия в страната Николае Чаушеску. Масовите протести са срещу неговото управление, започнали на 16 декември в Тимишоара.
Чаушеску е председател на Държавния съвет на Румъния от декември 1967 г. до 28 март 1974 г., когато е избран за президент на Румъния. Държавен глава е от 28 март 1974 до 22 декември 1989 г.  
В есенните дни на “годината на промяната” - 1989 г. животът в Румъния тече по собствен ход, привидно далеч от напрежението в съседните социалистически страни. В свой анализ, озаглавен “Срещу течението”,  от края на октомври 1989 г., запазен в бюлетина С-2, кореспондентът на БТА в румънската столица Букурещ Петьо Петков отбелязва: “Последната реч на Николае Чаушеску (…) показа убедително, че той е решил да остане верен на сталинския модел на социализма и да не допусне реформи в своята страна. Според местни партийни източници първият румънски ръководител се е завърнал необичайно разтревожен от тържествата по случай 40-годишнината от създаването на ГДР. Лавинообразното разрастване на недоволството в тази благоденстваща според румънските стандарти социалистическа държава не само е изненадало румънския президент, но очевидно го е накарало да преразгледа прилаганите досега методи за задържане на Румъния извън водовъртежа на промените и преустройството.” Кореспондентът ни отбелязва, че Чаушеску отхвърля самата идея за преход към пазарни механизми. 
През втората половина на ноември Чаушеску е преизбран за ръководител на страната. В своя кореспонденция от Букурещ Петков и специалният пратеник Лидия Василева очертават тежката картина на живота в северната ни съседка. Документът е запазен в бюлетина С-1: “Конгресът не оправда надеждите на онези, които очакваха някакви макар и козметични промени в духа на обновлението в съседните страни. (…) 
И все пак в общата атмосфера на събитието имаше нещо, което го отличаваше от последните конгреси на РКП. На първо място това бяха по-строгите мерки за сигурност. Дни преди конгреса Букурещ приличаше на обсаден град. По улиците патрулираха милицонерски наряди, усилени с членове на работническите отряди за самоотбрана. Проверяваха се документите на пристигащите от провинцията, като особено внимание се отделяше на жителите на Брашов и Яш - градове, известни с организираните през последните години работнически и студентски стачки. Напълно блокирана и затворена за лични автомобили бе централната част на града. (…) Конгресът показа, че изолирането на румънското ръководство от останалия свят се задълбочава. (…)”
Същевременно напрежението в страната расте. То избухва в средата на декември в западния трансилвански край на страната Тимиш. На 16 декември хора от Тимишоара започват протест срещу опит да бъде изселен от града пастора Ласло Тьокеш. Напрежението кара управляващите да изолират още повече Румъния, скривайки я зад информационни завеси. Какво се случва в размирния район се подрежда от световните медии парче по парче като огромен пъзел, след като страната затваря границите със съседните държави и се стреми да намали до минимум чужденците, допускани на нейна територия, а съобщенията се процеждат по неофициални канали. В официалните - цари мълчание.   

За случващото се може да се прочете в бюлетините на БТА “Международна информация” и “Международна информация - Служебен”. Първите информации са два дни след началото на протестите:

Съобщения за демонстрация в Тимишоара
 
Виена, 18 декември 1989 г. /БТА/ Унгарската телеграфна агенция МТИ разпространи съобщение, в което се казва, че в румънския град Тимишоара са станали сблъсъци между милицията и румънски граждани от унгарска и румънска националност. Поводът вил опитите на румънските власти да изселят Ласло Тьокеш, пастор от реформистката църква. Няколко дни домът на пастора бил пазен от няколко хиляди души, образували жива верига. Този протест, отбелязва МТИ, вчера прераснал в демонстрация срещу румънското ръководство и съществуващата в страната система. 
Сблъсъците между милицията и демонстрантите продължили около два часа. Имало арестувани демонстранти. (…)
Според съобщения на агенциите Ройтер, Франс прес и ЮПИ участниците в демонстрацията издигнали искания за оставка на сегашното румънско ръководство. Агенциите цитират очевидци, според които демонстрантите били разпръснати от силите за поддържане на реда. Засега няма потвърждение от румънски източници за събитията в Тимишоара. Предполага се, че районът около града е затворен.

През дните на протестите в западния район на страната дори журналистите в столицата трудно научават информация:

След Събитията в Тимишоара
 
Букурещ, 19 декември 1989 г. /Кор. на БТА Петьо Петков/ Събитията в Тимишоара все още се премълчават в тукашния печат и от официалните румънски представители. Днешните румънски вестници отделят най-много място на официалното посещение на президента Николае Чаушеску в Иран (…).
Прави впечатление, че от неделя в румънската столица са взети допълнителни мерки за сигурност. Увеличен е броят на патрулиращите милиционери и членове на работническите отряди. За разлика от дните на 14-я конгрес на РКП, патрулиращите са въоръжени с автомати. За първи път се забелязват в центъра на града и въоръжени патрули на румънската национална армия. 
При пълната липса на официална информация за случилото се в Тимишоара, малкото чуждестранни журналисти в Букурещ са принудени да търсят неофициални дипломатически и други източници. (…) Според дипломатически източници освен в Тимишоара вълнения, но с по-ограничен мащаб са станали и в 250-хилядния Арад, недалеч от границата с Унгария. 

***

Едностранни мерки 

Букурещ, 19 декември 1989 г. /Кор. на БТА Петьо Петков/ От търговската дирекция на Румънската въздухоплавателна компания “ТАРОМ” е било съобщено в представителството на БГА “Балкан”, че “поради липса на леглова база в страната” временно се прекратяват полетите на български и чужди граждани до Букурещ (...).
Днес представителството на “Балкантурист” тук е било уведомено, че до 6 януари 1990 година се анулират груповите туристически посещения, включително на румънски групи в България. (…)

***

София, 20 декември /БТА/ Акредитираните в Румъния чуждестранни журналисти все още не могат да си изяснят какво става в Тимишоара. Централният румънски печат продължава да пази пълно мълчание по въпроса, като нито потвърждава, нито опровергава съобщенията на чуждестранните средства за масова информация за събитията в този град.
Този информационен “вакум” подхранва най-различни слухове за броя на жертвите на репресиите в Тимишоара - цифрите варират от няколко десетки до 2000 души. (…)

Първата реакция на Чаушеску е четири дни след началото на бунтовете в Тимишоара - на 20 декември: 

СРР: Кой е виновен 

Букурещ, 20 декември 1989 г. /Кор на БТА Петьо Петков/ В реч по националното радио и телевизия тази вечер румънският президент Николае Чаушеску обвини “антинационални терористични групи, реакционни, иредентистки, империалистически и шовинистични сили и шпионските служби на някои чужди държави” в опити да дестабилизират политически и икономически Румъния и да създадат условия за териториалното ѝ раздробяване. Той заяви, че водената през последните дни от Унгария и някои други държави кампания на очерняне и клевети срещу Румъния доказва тяхната намеса в събитията в Тимишоара. (…) За първи път официално бе потвърдено, че силите за поддържане на реда са използвали оръжие срещу демонстрантите, но не бе казано нищо за броя на убитите и ранените. (…)
Между другото президентът сравни сегашното положение в страната е положението в Чехословакия през 1968 г. 
Признавайки косвено, че в Тимишоара не всичко е спокойно, (…).

Постепенно напрежението излиза извън границите на района Тимиш и се разраства към други градове, включително и към столицата. На 21 декември “пламва” и Букурещ, ден по-късно властта на Чаушеску приключва:

Обстановката в Румъния 
Извънредно положение в Тимишоара 

Букурещ, 21 декември 1989 г. /Кор. на БТА Петко Петков/ В потвърждение на съобщенията за състоялите се днес в Тимишоара многохилядни демонстрации с президентски указ Николае Чаушеску обяви извънредно положение в окръг Тимиш. (…)
Още от най-ранните часове днес десетки хиляди жители на столицата започнаха да се стичат към площада пред ЦК на РКП, където бе организиран голям “спонтанен митинг”, на който говори Николае Чаушеску. (…)
Женски писъци и викове прекъснаха речта на Николае Чаушеску на “спонтанния митинг” на букурешките трудещи се в подкрепа на речта на президента снощи по събитията в Тимишоара. Прякото предаване на митинга веднага беше прекратено и телевизията започна да предава революционни песни. След пет минути предаването бе възобновено и Николае Чаушеску продължи речта си. (…) 
Едновременно с официалния митинг тази сутрин тук започна и в момента продължава антиправителствена демонстрация. Първоначално по централния булевард “Магеру” и на площад “Романа” се събраха около 200 демонстранти, предимно младежи, и започнаха да скандират лозунги “Свобода”, “Долу Чаушеску”, “Демокрация”. Опитите на милицията да попречи на нови хора да се присъединят към групата бяха неуспешни и сега тя наброява няколко хиляди души. (…) Към 12:00 часа те се опитаха да навлязат на Площада на републиката, където в това време започна официалният митинг. (…) За да се попречи на антиправителствените демонстранти да влязат на площада, бяха хвърлени гранати със сълзотворен газ. Това предизвика паника на Площада на републиката и наложи да бъде прекъснат за пет минути официалният митинг. 
Сега напрежението в Букурещ нараства. Чуват се единични изстрели и експлозии. Милицията и силите за сигурност се опитват да разгонят тълпите. Сблъсъци са станали и по други улици в центъра на града. (…)
Една жена разказвала, че видяла убити. (…) Над града прелитат хеликоптери. (…)
Загинали или били ранени около 20 демонстранти. По улиците в района на университета се виждат младежи, които пренасят свои ранени другари. (...)
Има неофициални съобщения за демонстрации в градовете Арад, Крайова и Яш. (…)
С падането на нощта антиправителствените демонстрации, в които по неофициални оценки са участвали повече от 50 000 души, постепенно стихват... (…) Навсякъде патрулират войници и милиционери.  

След първоначалното затваряне на границите на Румъния, настъпва облекчаване на режима, което позволява на журналисти от цяла Европа да се насочат към размирния район на Тимишоара. Как кореспондентите на БТА, изпратени там, виждат Румъния:

Ден първи на свободата
Краят на една диктатура

Букурещ, 22 декември 1989 г. /Кор. на БТА Петьо Петков/ “Тиранът избяга! Народът победи!” с тези думи поетът Мирча Динеску обяви края на най-кървавата семейна диктатура в Европа. (…)
На голям митинг в Букурещ днес следобед бившият секретар на ЦК и сегашен организатор на новосъздадения Комитет за национално спасение Йон Илиеску съобщи, че бившият румънски ръководител Николае Чаушеску и съпругата му Елена са арестувани от военни близо до румънския град Търговище, на 70 километра северозападно от Букурещ. (…)
По румънското радио и телевизия бе съобщено, че след като е направил опит да вземе заложници и да избяга, синът на Чаушеску - Нику Чаушеску е хванат.
Ето как се развиваха събитията от вчера насам: 
Повече от два часа бяха нужни вчера на елитните румънски вътрешни войски да се справят с няколко хиляди невъоръжени младежи пред сградата на Букурещкия университет. (…)
Два часа трасиращи куршуми летяха над луксозния букурещки хотел “Интерконтинентал” (…). Към 13:00 часа всичко утихна, но изстрели и автоматни откоси се чуваха в различни точки на града и след 2:00 часа тази нощ. Тази сутрин площадът пред “Интерконтинентал” и районът около президентския дворец бяха пълни с войска, бронетранспортьори и друга бойна техника. (…) 
По съобщение на студенти антиправителствени демонстрации с много убити и ранени е имало и в Клуж-Напока. Народни вълнения имало и в Крайова. 
Тази сутрин в 11:00 часа в извънредно предаване румънското радио и телевизия съобщиха, че министърът на националната отбрана Василе Миля бил предател и е организирал разпространяване на лъжи и провокационниони съобщения. Съобщено бе също, че днес той се самоубил. 
С президентски указ на цялата територия в Румъния от днес се обяви въвеждане на извънредно положение и бойна тревога за частите на армията, милицията и работническите въоръжени отряди. (…)
В централната част на Букурещ, където вече се бе стекло може би цялото население на града, след съобщението за самоубийството на генерал Василе Миля /мнозина мислят, че това е убийство/, армията премина на страната на народа. (…) Хората се прегръщаха и плачеха от радост. Една група вдигна на ръце колата на кореспондента на БТА от благодарност за информациите през последните дни, излъчвани от българското радио и телевизията, които тук са един от малкото източници на информация за вълненията и демонстрациите. (…)
Улиците и площадите на румънската столица са пълни с разкъсани портрети и разбити бюстове на бившия румънски диктатор Чаушеску и на съпругата му. (…)
В ранните следобедни часове от Сибиу, където до днес властваше синът на Чаушеску - Нику, се получиха тревожни новини - армейското подразделение в града отблъсква опитите на силите за сигурност да установят пълен контрол. (…)
Следобед на площада пред Двореца на републиката започна многохиляден митинг. (…)
Обстановката в столицата обаче оставаше неспокойна. В различни точки на града се чуваха единични изстрели (…).
И ето, че се стигна до трагедия на Площада на републиката. 
Според очевидци, които едва успели да избягат оттам, около 19 часа от горните етажи на сградата на ЦК на РКП, от зданието срещу Двореца на републиката и от една сграда, където е имало служби на сигурността, започнала силна стрелба с картечници и автомати. (…) Към площада се насочва подкрепление на националната румънска армия. В близост до Площада на републиката десетки хиляди хора скандират “убийци”. (…)
В града и след 20:30 ч. се чуваха тежки експлозии, като от оръдейна стрелба или от взривяване на сгради. Централната част на Двореца на републиката е в пламъци. (…)
Сраженията се водят в няколко точки на града - улица “Батище”, по булевард “Колентина”, край Триумфалната арка и в района на радиото. (…)
Успях да говоря по телефона със служители от тези райони. Те твърдят, че се стреля почти непрекъснато с автоматично оръжие. (…) 

***

Тимишоара ликува и скърби 

Тимишоара, 23 декември 1989 г. /Спец. кор. на БТА Николай Коев/ Румънският град Тимишоара ликува и скърби. На централния площад над 200 хиляди души от снощи досега ентусиазирано скандират “Свобода!”, “Смърт на Чаушеску!”, “Демокрация!”, “Отговорност за престъпленията!”, като навсякъде се вее националния флаг, от който е изрязан държавният герб. (…) 
Според разкази на граждани от Тимишоара, близките и роднините на загиналите вчера и днес са изваждали телата на жертвите от масови гробници, за да ги погребат. Описват се потресаващи картини за обезформените тела на трагично загиналите, които са били хвърлени в големи ями. 
Във вечерните часове на 22 декември Тимишоара ликува, а черните ленти, които се виждат навсякъде, напомнят за трагедията. По шосето от югославската граница до града автомобилите на чуждестранните журналисти бяха обкръжавани от манифестанти, които искаха да им стиснат ръцете и на всички обясняваха през сълзи: “Чаушеску падна”, а в същото време тъжно звъняха черковните камбани. (…)
В полунощните часове на 22 декември, когато многохилядната демонстрация на централния площад бе завършила, Тимишоара се разтресе от тътена на залпове и картечни откоси. В хотела, носещ името на града, войската бе заела позиции и водеше сражение с командоси. Спасение от тяхната безогледна стрелба във фоайето на хотела и по стълбите до третия етаж намериха стотици граждани. (…)
Град Тимишоара е истински врящ котел. На централния площад почти непрекъснато има митинг, като по мегафони ораторите отправят призиви за свобода, справедливост, преустановяване на кръвопролитията, но и смърт за Чаушеску и неговото семейство и справедливо възмездие за невижданото масово изтребление на невинни жители, сред които има много деца. С пламнали от възбуда очи и вдигнати ръце с протегнати пръсти в знак на победата многохилядната човешка маса дори пренебрегна мерките за сигурност. А това са предимно млади хора от 14 до 20 години, които твърде често стават жертва на издайническите куршуми на командосите. (…)
Също така потресаващи са разказите за садизма на тайната полиция и инквизиторите в градския затвор, за които се съди по състоянието на откритите трупове - първоначално разстреляни, или прободени с нож, а след това и давени. (…)
Според някои данни трагичната равносметка на истинското клане в Тимишоара е 12 хиляди човешки живота. (...)
С настъпването на нощта обаче отново нараства тревогата от евентуални жестоки схватки с нови човешки жертви. (…)

***

Призив на Фронта за национално спасение на Румъния

Букурещ, 23 декември 1989 г. /Кор. на БТА Петьо Петков/ (…) От днес се разпускат старите структури на властта. Прекратяват дейността си Държавният съвет и институциите му. Цялата държавна власт се поема от Съвета на Фронта за национално спасение. (…) 
Престрелки се чуват от района на гарата, радиото и около централната телеграфо-пощенска станция. (…)
Тук официално бе съобщено, че диктаторът Николае Чаушеску и съпругата му са арестувани и се намират под въоръжена охрана. (…)
Случайно или не, след съобщението за залавянето на Чаушеску и съпругата му престрелките навсякъде в града престанаха и от известно време в Букурещ цари необичайна тишина.

***

С Коледа настъпва относително спокойствие

Букурещ, 25 декември 1989 г. /Кор. на БТА Петьо Петков/ Заедно с Коледа днес в Румъния, като че ли най-после идва така желаното спокойствие. Сраженията не са престанали, но ги няма канонадата и непрекъснатият пукот на картечниците от последните дни и нощи. (…) Жертвите, които заплаща румънският народ, не са малки. Според чуждестранен лекар само в една букурещка болница са починали 500 души. (…) 
Странна е румънската Коледа. Край украсените с оскъдни играчки, но с много свещи елхи, хората стоят с тъжни и изморени лица. На площад “Романа", където през първите дни на народните вълнения паднаха стотици жертви, се състоя коледен митинг.
Големи митинги се организират и на други места в града. (…)
Рано тази сутрин две коли с чуждестранни журналисти попаднали под обстрел при влизането си в Букурещ. Загинал журналистът от белгийската телевизионна компания Бе Те Ем Дани Юве. (…) Кореспондентът на турското радио и телевизия в Брюксел Еире Айжен бил тежко ранен. (…)

На 25 декември 1989 г. извънреден военен трибунал осъжда на смърт Николае Чаушеску и съпругата му Елена. Те са осъдени без право на обжалване и екзекутирани същия ден чрез разстрел: 

Екзекутирани са Николае и Елена Чаушеску

Букурещ, 25 декември 1989 г. /БТА/ Днес се е състоял съд над Николае и Елена Чаушеску, съобщи румънската информационна агенция Аджерпрес. Извънредният военен трибунал ги е обвинил в геноцид, взел над 60 хиляди жертви, в подкопаване на държавната власт чрез организиране на военни действия срещу народа и държавната власт, в престъпления срещу общественото имущество, в подкопаване на народното стопанство, в опит да избягат в чужбина, където са разполагали с над 1 милиард долара в чуждестранни банки.
За тези тежки престъпления срещу румънския народ и Румъния обвиняемите Николае и Елена Чаушеску бяха осъдени на смърт с конфискуване на имуществото. Присъдата бе окончателна и бе изпълнена, съобщи агенция Аджерпрес. 

***

Париж, 26 декември 1989 г. /БТА/ Съдът и бързото изпълнение на присъдата на Николае Чаушеску и Елена Чаушеску е принудителна мярка, тъй като бе упражнен силен натиск от страна на група терористи, които се опитваха да освободят бившите румънски ръководители, заяви днес новият министър-председател на Румъния Петре Роман в интервю за френската телевизионна компания “Антен-2”. (…) 

***

Виена, 27 декември 1989 г. /БТА/ Николае Чаушеску и съпругата му бяха осъдени на смърт от военен съд по силата на закон, издаден през 1968 г. от самия диктатор, съобщи организацията “Амнести интернешънъл”. Законът предвижда смъртно наказание за особено тежки престъпления срещу отбраната и сигурността на страната. 

 ***

За процеса срещу Николае и Елена Чаушеску

Букуреш, 27 декември 1989 г. /Кор. на БТА Петьо Петков/ Късно снощи румънската телевизия излъчи по-подробен репортаж от процеса срещу Николае и Елена Чаушеску. Този път румънското население можа да се запознае и със звукозаписа на процеса. (…)
Без отговор остана (…) въпросът кой е дал заповед за избиването на невъоръжените демонстранти в Тимишоара. Чаушеску седеше невъзмутим, а съпругата му Елена хвърляше гневни презрителни погледи към съда. (…)
Прокурорът попита кой е заповядал на фанатизираните убийци от “Секуритате” да стрелят срещу гражданите на Площада на републиката в Букурещ. “Никой не е бил убит на площада”, заяви Чаушеску, като ръкомахаше предизвикателно. (…)
Надменно се държа пред съда и Елена Чаушеску, която заяви, че от 14-годишна е работила за народа и само за народа. Прокурорът я запита дали е знаела нещо за клането в Тимишоара. “Какво имате предвид?”, каза тя, свивайки рамене. “Като вторият човек в държавната йерархия, знаете ли кой е дал заповедта да се стреля в Тимишоара?” Елена Чаушеску отговори: “Откъде можем да знаем какво са правили военните в Тимишоара”. Отново бе повторено обвинението, че в Тимишоара силите за сигурност, преоблечени в обикновени войнишки униформи или като цивилни, са убивали деца и невинни граждани. При тези думи Чаушеску се усмихна язвително, явно доволен от действията на силите за сигурност. (…)
Прокурорът попита за смъртта на министъра на отбраната ген. Василе Миля, за когото бе съобщено, че се е самоубил миналия петък, когато бе съборен режимът на Чаушеску. “Предателят Миля се отцепи начело на група хора и някой го застреля. Не мога да попреча на едно военно подразделение да изпълнява дълга си”, каза бившият  диктатор. (…)
След това бе прочетена присъдата (...).
Телевизията прекъсна записа и показа статичен кадър след изпълнението на смъртната присъда. (…) 

***

Румъния през първия ден на годината

Букурещ, 1 януари 1990 г. /АП/ Днес, след повече от две десетилетия на потисническия режим на Николае Чаушеску, румънците празнуват свободни новата година. Временният президент на страната Йон Илиеску даде нови обещания за въвеждане на политически плурализъм. В новогодишното си обръщение към народа той оповести също така отменянето на смъртното наказание (…). 
В обръщението (…) Илиеску каза на 21-те милиона румънци, че въпреки упоритата съпротива на прочаушесковите сили "революцията победи и тя е вече необратима". (…)