site.btaБългарският цигулар Евгений Шевкенов: Трябва да настояваме на истината и безкомпромисно да сочим с пръст фалша

„Живеем във век на фалшивите етикети, навсякъде, не само в света на изкуството. Трябва да настояваме на истината и безкомпромисно да сочим с пръст фалша“ - коментира българският цигулар Евгений Шевкенов в интервю за сайтa за здраве и култура на българите в Австрия “Sanus et Salvus”.

Светлана Желева и Десислав Паяков споделиха с рубриката „БГ Свят“ на БТА втората част от интервюто си с Евгений Шевкенов. (Първата вижте тук). 

Г-н Шевкенов, на 9 януари 2025 година ще чуем проекта Ви, посветен на 30 творчески години в австрийската столица. Разкажете ни малко повече за събитието?

- Много се радвам, че и кметството на град Виена активно се ангажира с продуцирането на този проект, така да се каже в епицентъра. Концертът ще бъде от 19:00 ч. в залата на 4 Бецирк, Favoritenstrasse точно срещу Терезианума, организатор е Kulturverein Lila Schwan. И вече се казва „Нашата Виена“, в духа на времето. Заповядайте!

Разкажете ни повече за Вашия пра-прадядо Едгар Блюмел, който е учил композиция и за диригент във Виена.

- Малко известен факт е, че Едгар Блюмел (1858 – 1900) идва в България по линия на международна културна спогодба, която е довела у нас също Константин Иречек, Иван Мърквичка, Червенка, Карел Шкорпил и др. За съжаление умира от рак едва на 42 години. 

Личността на Едгар Блюмел служи ли Ви за вдъхновение?

- Встрани от клишето „кръвта вода не става“, естествено да имаш в рода си такава личност е вдъхновение и задължение. И гордост, че той е играл такава значима пионерска роля в новобългарския музикален живот след Освобождението. Интересно е, че неговият син, моят прадядо Емануил, ми е пеел немски детски песнички, на колене в скута му, на виенския люлеещ стол у баба ми, за което смътно си спомням. Баща ми и чичо ми му се присмивали, че след като не успял тях да ги вдъхнови да научат немски, „тормозел“ детенцето рано-рано. А той, смеейки се, им отговорил, „Вие ще видите, Тома-неверници такива, той ще е, който ще проговори родния език на дядо Ви един ден!“. И така. Пророк. Може би неслучайно има такъв обичай, „наричане“.

Сега е много модерно да се обсъжда, да се гледа рода. Откъде идва рода Шевкенов?

- Дядо ми е царски офицер, Андрей Шевкенов, от ямболско-сливенски род. Няма два такива, само един, всички Шевкенови са ми роднини. Едната легенда е, че са някакви белогвардейци, забегнали от революцията. Другата е, че са били лозари, винари, от местния сорт „сливенска шевка“.

Как музиката се промени под влияние на интернет, глобализацията, имиграцията... Колко от музиката на Виена е „Виенска"?

- Музиката не се е променила. Тя е. Промени се пазарът. Направиха се все повече видове (доста пошли) забавления, на които им се слага заглавието музика. Те носят частично някакво музикално съдържание, но... Болна тема. Counterfeit. Фалшиви еднодневки като „Ролекс“-ите на пазара в Шанхай. Живеем във век на фалшивите етикети, навсякъде, не само в света на изкуството. Трябва да настояваме на истината и безкомпромисно да сочим с пръст фалша.

Цялото интервю вижте тук.