site.btaБългарски хелзинкски комитет: Открито писмо до Министъра на вътрешните работи относно работата във 02 РУП-СДВР по случаи на домашно насилие

До
Министъра на вътрешните работи

Копие до:
Списък медии

ОТКРИТО ПИСМО

от
Радослав Стоянов
Съпредседател на
Българския хелзинкски комитет

Относно: Случай на престъпление, извършено при условията на домашно насилие, сигнализирано във 02 РУ-СДВР

Уважаеми господин Министър,

Обръщам се към Вас във връзка с възмутителните действия и бездействия на служителите на 02 РУ-СДВР при работата по случай на явно престъпление от общ характер, извършено при условията на домашно насилие.
За деянието на полицията е съобщено със заявление с вх. № 226000-*****/17.06.2024 г., подадено от В. З. За случая Българският хелзинкски комитет научи от съобщения на свидетели на деянията до нашата организация в социалните мрежи. Във връзка с оплакванията на З. от нанесена на 17.06.2024 г. телесна повреда чрез удари в лицето на обществено място – градина в близост до Централна гара, още същия ден е било задържано за кратко лицето С. К., впоследствие освободен. Двамата са във фактическо съжителство и съжителстват в едно домакинство. Днес, 18.06.2024 г., К. е извършил последващ опит за нанасяне на телесна повреда на З. и за принуда, при което е пострадал и свидетел, придружаващ З. на улицата.

Малко след 16:00 ч. се срещнах със З. и двама от свидетелите на посегателствата от двата дена във 02 РУП. Лично видях следите от побой по лицето на пострадалата. На място полицейските служители ме уведомиха, че няма образувано досъдебно производство; че „редът“ е преписката да се обработи „до три дни“; както и че е разпределена на полицейски инспектор за извършване на проверка. Разговарях по телефон и с разследващ полицай, на която обясних горните обстоятелства. В резултата на това от З. и свидетелите бяха снети още обяснения от други полицейски инспектори. Докато пишеха обясненията си, във фоайето на управлението влезе извършителят К., който се насочи към З. и започна да я пита дали пише жалба срещу него и да я заставя да си тръгне с него. Полицейските служители му наредиха да изчака пред сградата, а след като пострадалата и свидетелите завършиха писмените си изложения им беше указано да си тръгват.

Разговарях с няколко полицейски служители на място, включително посочения разследващ полицай. На всички заявих, че извършеното спрямо З. е в условие на домашно насилие. Полицейските служители ни обясниха, че за да е налице домашно насилие телесните ѝ повреди трябва да са нанесени „в домашна обстановка“; че тя трябва да подаде иск по граждански ред в съда; че да се извършва проверка, а не разследване, е решение въз основа на материалите, снети предходния ден от пострадалата; както и че тя трябва да има съдебномедицинско удостоверение. Самата З. и свидетелите посочиха, че предходния ден двукратно им е било отказвано да бъдат снети от тях сведения в управлението. Приемането на сведенията от тях в крайна сметка се е случило, след като си тръгнали, върнали се на мястото на инцидента и патрулна кола се отзовала на обаждането им на телефон 112.

Описаното е недопустимо и в разрез със закона. Телесните повреди, извършени при условията на домашно насилие са всякога престъпления от общ характер, без оглед на тежестта на телесната повреда (чл. 131, ал. 1, т. 5а), чийто точен характер може да се прецизира и след образуването на досъдебно производство със съответно назначена съдебномедицинска експертиза. Кога едно деяние е извършено при условията на домашно насилие е определено в общата част на Наказателния кодекс. В конкретния случай и З. лично, и свидетелите, които са я придружили до 02 РУП, ясно и недвусмислено са обяснили както какъв е характерът на физическото посегателство над нея, както и че тя съжителства с извършителя. Въпреки това досъдебно производство не е образувано, задържаният извършител е бил освободен, допуснато е да направи опит за ново посегателство над същото лице и да нанесе телесна повреда на свидетел, а пострадалата и свидетелите са активно обезкуражавани да съобщават за престъпленията, като съответно са лишени и от дължимата им по закон защита. На тези обстоятелства непосредствен свидетел станах и лично аз. Независимо, че разговарях по телефон с разследващ полицай и ѝ съобщих, че се намирам в сградата с пострадала от телесна повреда при условията на домашно насилие и със свидетели на посегателството, резултатът беше снемане на още сведения, вместо образуване на досъдебно производство и разпит на лицата.

Нещо повече – всички служители, с които разговарях в управлението, изглежда нямаха понятие (или заинтересованост) що е то квалифициран състав на престъпление по принцип, както и що е то такъв състав на престъпление извършено при условията на домашно насилие конкретно. От последвалото посегателство над пострадалата те не изглежда да се смутиха, нито изглежда да знаеха как да действат при съобщения с данни за такъв вид престъпления. Напротив, от деловодството ни увериха убедено, че „редът“ е да се чака поне три дни. Полицейските служители явно бъркаха легалната дефиниция на домашното насилие по Закона за защита от домашно насилие с тази, дадена от Наказателния кодекс, приемайки първата, както и редът по този закон, за приложими в случая вместо наказателния закон. Те не подходиха с необходимото внимание и грижа спрямо пострадалото лице и не проявиха никаква чувствителност, че престъплението е осъществено в условията на домашно насилие, независимо от няколкото плаката в подкрепа на пострадалите от такова насилие, които бяха разлепени по стените във фоайето. Стои въпросът дали тези полицейски служители конкретно не са обучени или им е сведено да не действат по сигнали като този.

През 2023 г. хиляди български граждани излязоха по улиците на България, протестирайки срещу неадекватните действия на властите по случая на Дебора Михайлова – млада жена, станала жертва на тежко и смущаващо в жестокостта си посегателство. Протестиращите поставиха категорично искане за адекватно законодателство и адекватни мерки по прилагане на законите за защита от домашно насилие, като последното включва и наказателноправната защита, каквато се дължеше, но също не бе навременно предоставена на Дебора. Тези масови протести предизвикаха извънредно заседание в Народното събрание и последващи законодателни промени. На фона на изострената обществена чувствителност подобен начин на работа, като този, на който станахме свидетели в 02 РУП-СДВР днес, е неприемлив.

Припомням, че Република България бе осъдена пред Европейския съд по правата на човека по делото Y. и други срещу България (жалба № 9077/18), че именно липсата на незабавна реакция от страна на властите, качествена оценка на риска и адекватните превантивни мерки са довели до смъртта на майка и дъщеря на жалбоподателите по делото, поради което Съдът установява нарушение на чл. 2 от Европейската конвенция за правата на човека – правото на живот. Задължение по изпълнение на решението имат всички релевантни органи на Република България.

Изложеното обуславя нуждата от срочни мерки по повишаване на квалификацията и информираността на служителите на 02 РУП-СДВР за действие при съобщения за домашно насилие като настоящия. Ненавременните действия в случаи на такова насилие и особената психологическа динамика при извършителите им водят често до сериозна ескалация и фатален завършек. Призоваваме Ви да предприемете необходимото последващи подобни случаи да не бъдат допускани, както и да ни информирате за предприетото.