site.btaКостадин Костадинов от „Възраждане“: Ние, българите, заслужаваме честно, достойно и ефективно управление

Реч на председателя на „Възраждане“ за откриване на 50 Народно събрание 

Уважаеми сънародници,

Обръщам се само и единствено към своите сънародници! Защото всички в тази зала, независимо от временно дадените ни власт, постове и позиции, трябва да сме преди всичко едно – българи! 

Малцина от Вас упражниха задължителното си право, какъв оксиморон, на глас преди само десетина дни. Останалите 70% останахте вкъщи. Не намерихте време, но най-вече мотивация, да изберете някого от присъстващите в тази зала. Не видяхте достойни за своето доверие. Огромната част от българския народ открито заяви, че не се интересува кой управлява държавата, кой го представлява, кой е отговорен за настоящето и бъдещето на нацията и държавата ни. 70% от нашия народ избра да остане в дома си и така на практика гласува вот на недоверие на собствената си държава.

Ако в първите часове и дни това нас, малцината гласували, ни гневеше, скоро дойде ред на отчаянието. Защото за негласувалите няма значение кои са тук, в тази зала. От друга страна пък не бива да забравяме, че за мнозинството тук, в тази зала, има още по-малко значение кои са тези, които са му гласували този вот на недоверие. Те просто са ви благодарни, защото с вашата пасивност вие ги бетонирате в меките столове, където удобно са разплули охранените си туловища. И така, в този разлом между пасивни национални нихилисти и активни илюзионисти, остатъците от българската държавност пропадат все по-дълбоко.

Илюзионистите  не можем да разберем, но нихилистите все пак можем. Можем да разберем техния гняв, пасивност и желание да накажат всички политици. Разбираме ги, защото познаваме дълбоко вкоренения в нашата българска народопсихологията  принцип, че всички са маскари.

Ето защо днес съм смирен. Защото вярвам в думите, които съм изричал неведнъж заедно с всички останали народни представители  – „… във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“. Тогава и сега, и всеки ден се кълна. И искам възмездие за онези, които доведоха нашия народ до кома, до пълна, клинична и критична липса на интерес към бъдещето на страната ни.

Управляващите предатели ни предаваха, предават ни и вероятно отново ще предават надеждите ни. Идеята за промяна отново ще бъде продадена за лични изгоди или просто от глупост. Медиите отново ще пишат и казват онова, което им се нарежда нощем и на тайни, почти гангстерски срещи. Телевизиите механично ще съобщават каквото трябва в транса на отдавна предал се слуга. Нашите сънародници, отрудените български мюсюлмани отново ще гласуват под команда и на екскурзия, защото остатъчната българска държава отдавна ги е харизала в робство на ДПС и не си прави труда дори да ги излъже, че са свободни хора. Ненаказаните престъпници отново ще купуват скъпите си костюми, по които ще ги посрещат в кое да е посолство, а главите им ще са преклонени – както на влизане, така и на излизане. Родителите ни ще продължават да броят стотинките до следващата си унизително ниска пенсия. Децата ни отново ще избират да заминават далеч, където и да е, само не тук, защото те тук не вярват, че имат бъдеще. А ние… ние, които не сме се отказали да се борим за България, ще регистрираме отново и отново симптомите на предстоящата смърт на нацията ни.

Освен ако… освен ако не се събудим сега! Българският народ удари звучен шамар на своя т.нар политически елит. Шамар, който дълго трябва да кънти, дори в празните глави в една част от тази зала. Голямата, не, извинявайте, огромната част от нашия народ презира и ненавижда хората в парламента. Смята ги за крадци, лъжци или откровени глупаци.

Поради тази причина, въпреки че държавата ни умира буквално пред очите ни, в ръцете ни, 70% от нашите сънародници не са впечатлени от това , на 20% дори им харесва, и едва 10% са тези, които се борим за оцеляването на нацията. Просто две трети от нашия народ постави грешен знак на равенство между елит и държава и така, мислейки че наказва т.нар. елит, на практика убива собственото си чедо – българската държава. Защото България е нашият дом, нашата национална държава, рожба на българската воля за собствен държавен живот.

Ето защо сме длъжни да спечелим отново народа ни! Длъжни сме да направим всичко за всички, без изключение, наши сънародници, защото те все още търсят смисъл да подкрепят и да гласуват доверие на своите избраници! Нека им го дадем – дори в този доста екзотичен и съвсем не представителен състав на парламента ни,  наивно вярвам, че това е възможно. 

В крайна сметка не е толкова сложно да се сложи край на корупцията. Още колко пачки, имоти, автомобили и метреси са нужни на корупционерите? Нима зависимостта и тупането по гърба от чужди политици и посланици е по-важно от независимостта на България? Нима категоричната позиция в защита на националните ни граници и суверенитет няма да стои по-добре в сега постните ви политически биографии? Можем да спрем да се кланяме на този и онзи, защото само гордо изправеният човек и нация заслужават и получават уважение. Уважение, което всички българи искат да получат.

Нима онова, купено с откраднатите пари за здравеопазване, струва повече от здравето и живота на българите? Можем да спрем кражбите, да си върнем добрите специалисти и да модернизираме системата. Нима образованието, което беше стожер на нашето общество и негов гръбнак векове наред, не е по-важно от неграмотните избиратели, готови да се продадат за малко храна и някой лев? Можем да запазим традициите на българското образование и да развием нови, още по-добри. Ние българите заслужаваме честно, достойно и ефективно управление. А не този буламач от фалшива експертиза и загриженост.

И в това Народно събрание, както и в предишните, „Възраждане“ няма да спре да защитава България, българите и българските национални интереси. И ще го правим не само тук, но и извън парламента и навсякъде, където е необходимо. Независимо от нихилизма, независимо от апатията, независимо от глупостта. Правим го и няма да спираме да го правим поради една много проста причина – ние друг народ нямаме, ние друга Родина нямаме. Добър, лош, нашият народ е нашето семейство и ние няма да го предадем никога. Ако трябва ще се бием, ако трябва ще умрем за него. Защото, както е казал великият български поет Никола Вапцаров,  „във бурята ще бъдем пак със теб, народе мой, защото те обичахме!“

Да живее България!