site.btaТандемът Димитър Живков – Живака и Тигран Торосян с премиера в плевенския театър

На 8 март за първи път на сцената на плевенския театър се поставя световно известната пиеса „Джон и Джо“ от Агота Кристоф.

За първи път на сцената на ДКТ „Иван Радоев“ се поставя абсурдистката пиеса „Джон и Джо“ от Агота Кристоф. Режисьор на спектакъла е Цвети Пеняшки. Сценографията и костюмите са дело на Ясмин Манделли, музиката е на Милен Апостолов. Участват актьорите Димитър Живков-Живака, Тигран Торосян, Мария Рушанова и Иван-Александър Дойчев.

„Джон и Джо“ от унгарско-швейцарската авторка Агота Кристоф, е от т.нар. актьорски театрални текстове и не случайно за двамата актьори Димитър Живков-Живака и Тигран Торосян реализирането му на сцена е било мечта още от студентските години. Поставян по целия свят „Джон и Джо“ е от онези пиеси, които чрез средствата на комичното и трагичното превръщат двойката актьори в популярен дует. 

С привидно прост и повтарящ се диалог актьорите успяват да представят крехкостта на човешките взаимоотношения и неуловимата природа на щастието. Пиесата е едновременно забавна и тъжна, поставяйки зрителя пред въпросите за приятелството, съдбата, случайността и неизбежността на житейските цикли.

Агота Кристоф е унгарско-швейцарски писателка, носител на множество световни литературни награди. През 1956 г. напуска Унгария едва на 21 години, бяга в Швейцария, където остава до края на живота си. Известна повече с романите си, превеждани на над 15 езика, Агота Кристоф пише изцяло на френски език. Утвърждава се и като автор на театрални текстове, като през 1972 г. написва замислената първоначално като радио пиеса абсурдистката миниатюра „Джон и Джо“. В България е публикуван в сп. „Панорама“.

Театърът на Агота Кристоф се развива по линията на комедията, която в определен момент пропада в горчивината и мъката. В нейните текстове лесно могат да се открият влияния от Бекет, Йонеско и дори Чоран, но в сърцевината им изпъкват социалното и политическото. Нейните герои Джон и Джо, които заварваме в едно улично кафене, провеждат на пръв поглед почти абсурден диалог, за който можем да сме сигурни, че вероятно се случва поне за стотен път или пък за първи – никой от нас няма до края да е сигурен кое е вярно и кое не. Те са по клоунски лаконични, поетични и трогателни. Парадоксалните ситуации разкриват пред нас теми като бедността, приятелството, самотата и по един чаплинов начин изкача въпросът на Джо: „Как става така, че някои хора имат пари. Много пари. Постоянно. Харчат и пак имат. Винаги?“

Димитър Живков, актьор

Димитър Живков е български театрален, филмов и озвучаващ актьор, роден на 19 ноември 1984 г. в град Враца. 

През 2007 г. завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на проф. д-р Атанас Атанасов. 

След дипломирането си, Живков започва професионалната си кариера в Драматичен театър „Стефан Киров“ в Сливен (2007 – 2008), след което продължава в Драматичен театър „Гео Милев“ в Стара Загора (2008 – 2009). През 2009 г. се присъединява към трупата на Сатиричен театър „Алеко Константинов“ в София, където работи до 2016 г. 

През 2013 г. Живков печели наградата „Аскеер“ за изгряваща звезда. 

Същата година се присъединява към импровизационния театър „Шизи Про“, където играе до началото на 2020 г. 

През 2021 г. става част от трупата на казанлъшкия театър „Любомир Кабакчиев“.

Един от значимите му проекти е авторският моноспектакъл „Живак“, който дебютира през 2013 г. и е вдъхновен от живота и културата на Северозападна България. 

През 2023 г. Живков представя и роман, базиран на този спектакъл. 

Тигран Торосян, актьор

Тигран Торосян е български актьор от арменски произход, роден на 10 юли 1983 г. в Ереван, Армения. През 1993 г., поради обстановката в страната, семейството му се премества в София, България. 

Торосян завършва актьорско майсторство и се утвърждава като талантлив актьор на българската театрална сцена. Известен е с участията си в постановки като „Стъклената менажерия“, където изпълнява ролята на О'Конър, и „Двамата веронци“. 

Ето някои от неговите участия в театрални постановки:

„Двамата веронци“

„Изрод“ – моноспектакъл, представен на 5 март 2013 г. в рамките на инициативата „Нови територии“. 

„Седем дни от живота на Симон Лаброс“ – участие заедно с Йоана Буковска-Давидова в постановка на Театър 199.

„Колко е важно да бъдеш сериозен“ – участие в постановката заедно с Нети.

„Записки от подземието“ – дипломен спектакъл на Стефан Димитров, представен от НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ и Столичен Куклен Театър.

През 2022 г. Торосян участва в телевизионния сериал „Братя“, излъчван по NOVA, където изпълнява ролята на Марин. Тази роля допринася за популярността му сред телевизионната аудитория.

Тигран Торосян продължава активно да се изявява както на театралната сцена, така и в телевизионни продукции, утвърждавайки се като значима фигура в българското актьорско изкуство.

Цвети Пеняшки, актьор и режисьор

Цвети Пеняшки е български актьор и режисьор, роден през 1993 г. в град Враца в семейството на актьорите Емил и Капка Пеняшки.

През 2016 г. завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност „Режисура за куклен театър“ в класа на проф. Жени Пашова и доц. Петър Пашов. 

След дипломирането си, Пеняшки започва работа в Държавния куклен театър в Стара Загора като режисьор и актьор. 

През 2017 г. дебютира като режисьор с постановката „Петя и вълкът“ в същия театър. 

Участва и в пиесите „Живота Бяс“ и „Усмивки от старите ленти“. 

През 2020 г. играе ролята на Пилат Понтийски в рок операта „Исус Христос суперзвезда“, поставена от Държавна опера Пловдив. 

Същата година режисира „Меко казано“ от Валери Петров в Старозагорския куклен театър. 

През 2022 г. е режисьор и автор на част от песните в спектакъла „Мелофобия“ в театър „Сълза и смях“, с участието на Милица Гладнишка, Иван Велчев, Милена Маркова и Никеца. 

Освен театралната си дейност, Пеняшки се занимава с озвучаване на филми и сериали от 2014 г., като работи с дублажните студия „Александра Аудио“, „Про Филмс“, „Андарта Студио“ и „Саунд Сити Студио“. 

Цвети Пеняшки е известен с отдадеността си към театъра и работата със съмишленици, като споделя, че репетициите го зареждат и вдъхновяват.