site.btaБрюксел предлага да поеме нов дълг до 150 милиарда евро, за да засили превъоръжаването на Европа

Европейската комисия предложи да поеме нов дълг до 150 милиарда евро, които да бъдат отпуснати на правителствата от ЕС под формата на заеми в рамките на нов план за превъоръжаване, продиктуван от войната на Русия в Украйна и опасенията, че Европа вече не може да бъде сигурна, че ще бъде защитавана от САЩ, предаде Ройтерс.

Предложението дойде ден след като президентът на САЩ Доналд Тръмп спря военната помощ за Украйна, подчертавайки нарастващото разминаване между европейските лидери и Вашингтон по отношение на сигурността на континента и начина на справяне с Русия.

"Живеем в най-съдбоносните и опасни времена. Намираме се в епоха на превъоръжаване. И Европа е готова да увеличи значително разходите си за отбрана“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Фон дер Лайен представи отпускането на заеми до 150 милиарда евро за приоритети като противовъздушна отбрана, ракети и безпилотни летателни апарати. Това е част от пакет предложения, който според нея може да мобилизира до 800 милиарда евро за европейската отбрана.

Лидерите на ЕС ще имат на 6 март първоначални обсъждания на предложенията на специална среща на високо равнище, посветена на европейската отбрана и Украйна.

Някои от плановете ще изискват одобрението на правителствата на ЕС.

Тръмп обвини европейските държави, че не харчат достатъчно за собствената си отбрана и вместо това разчитат на защитата на Съединените щати чрез НАТО. Европейските лидери настояват, че в момента стремително увеличават военните си разходи.

Голяма част от пакета на Комисията се фокусира върху насърчаването на държавите от ЕС да изразходват повече средства за отбрана и върху промяна на предназначението на съществуващите еврофондове, а не върху предоставянето на нови средства.

В пакета не е включено предложението за поемане на общ европейски дълг и безвъзмездно финансиране на проекти в областта на отбраната, за което се застъпиха балтийските държави и Франция. Това предложение срещна отпор от Германия и Нидерландия.

Полският министър на отбраната Владислав Кошиняк-Камиш заяви, че безвъзмездните средства биха били по-добър вариант. „Смятам, че това би било по-ефективно“, каза той пред репортери.

Германският министър на външните работи Аналена Бербок приветства пакета като „важна първа стъпка“.

Гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис също приветства предложенията, но посочи, че сега трябва да се изработят подробностите, за бъде гарантирано, че всички държави членове ще се възползват, независимо от текущите си разходи за отбрана.

Като част от плана Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) заяви, че ще премахне ограниченията за финансиране на проекти в областта на отбраната и ще разшири обхвата на допустимите проекти, въпреки че ще остане забраната за финансиране на покупките на оръжия и боеприпаси.

Комисията предложи разходите за отбрана да бъдат изключени от ограниченията, наложени от правилата на ЕС за държавния дълг.

"Ако държавите членове увеличат разходите си за отбрана средно с 1,5 % от БВП, това би могло да създаде фискално пространство от близо 650 млрд. евро за четири години“, заяви Фон дер Лайен.

Под натиск

Европейските лидери са подложени на огромен натиск да увеличат разходите за отбрана, тъй като завръщането на Тръмп на власт убеди много от тях, че не могат да бъдат сигурни, че могат да разчитат на защитата на САЩ чрез НАТО, както са правили в продължение на десетилетия.

По данни на Европейската агенция по отбрана членовете на ЕС ще похарчат 326 млрд. евро за отбрана през 2024 г. - около 1,9% от БВП. Европейските лидери заявиха, че разходите трябва да нараснат много повече през следващите години.

Френският министър на финансите Ерик Ломбар заяви днес, че Париж трябва да увеличи по-осезаемо отделяните средства за отбрана.

Комисията предлага още парите, които страните получават от т.нар. кохезионни фондове на ЕС - предназначени за изравняване на жизнения стандарт в Европа - да могат да се използват и за целите на отбраната.