site.btaУНИЦЕФ България: Кризата с климата - криза с правата на детето

Министерството на колната среда и водите и УНИЦЕФ България представиха „Общ коментар № 26 относно правата на децата и околната среда, с акцент върху изменението на климата“ на Комитета на ООН по правата на детето

Министърът на околната среда и водите Юлиян Попов, Министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова, Велина Тодорова -  член на Комитета по правата на детето на ООН, представителят на УНИЦЕФ в България - Кристина де Бройн,  деца, граждански и младежки организации, ангажирани с  околната среда и климатичните проблеми, взеха участие в дискусия по повод представянето на  новия документ в България.

Увреждането на околната среда е значителна заплаха за правата на децата в световен мащаб.  Чистата, здравословна и устойчива околна среда сама по себе си е право на човека и е необходима, за да могат децата да се възползват от правата си. Най-новият общ коментар към Конвенцията на ООН за правата на децата обяснява защо са необходими спешни действия в областта на околната среда и климата и какво трябва да направят правителствата, за да защитят всички  права на децата.

„Децата са най-малко отговорни за кризата с климата, но страдат най-много от нейните последици: всяка година 1,7 милиона деца на възраст под пет години губят живота си поради предотвратими екологични вреди. Общият коментар е спешен призив към държавите да дадат приоритет на действията във всеки аспект на детството, засегнат от изменението на климата, като например правото на детето на образование и здравословна околна среда. Кризата с климата е криза с правата на детето.“, заяви Кристина де Бройн, представител на УНИЦЕФ в България.

Общият коментар № 26 за първи път предоставя изчерпателно тълкуване на задълженията на държавите членки по Конвенцията на ООН за правата на детето при предприемането на действия за справяне с  проблемите на околната среда и климатичните промени.

Според министър Юлиян Попов и правителството, и индустрията, и хората по отделно правят много за ограничаване на последствията от климатичните промени, но има още много, което да се направи. Той отбеляза, че в последните 30 години детската смъртност е спаднала, продължителността на живот се е увеличила, качеството на въздуха в София  и в цялата страна се е подобрило, качеството на храните се е повишило.

„Затова не попадайте в капана на т.нар. климатична тревожност, важно е да се насочим към решенията, а такива има – и за смекчаване на климатичните промени чрез намаляване и премахване на индустриалните енергийни парникови газове, и за адаптацията към климатичните промени“, заяви още министър Попов.

В Общия коментар също така се посочва, че трябва да се извършват оценки на въздействието върху правата на детето за всички законодателни актове, политики и проекти, разпоредби, бюджетни или други решения, свързани с околната среда. Изрично се разглеждат и извънредните ситуации и природни бедствия, свързани с климата, разрушаването на биологичното разнообразие и повсеместното замърсяване, като се посочват мерки за спазването на всички права на децата.

"Децата са по-уязвими от възрастните, когато става дума за справяне с последствията от различни обществени явления, в т.ч. климатичните промени. Ето защо за мен и екипа на Министерството на труда и социалната политика е важно да направим всичко възможно за предотвратяване на негативните ефекти върху живота на децата", заяви министър Шалапатова.

„Общият коментар 26 е важен с това, че той призна едно ново право - на чиста, здравословна и устойчива околна среда и децата трябва да изискват това право от държавата си“, заяви доц. д-р Велина Тодорова, член на Комитета на ООН по правата на детето.

Коментарът обръща специално внимание на това, че мнението на децата трябва да се зачита при вземането на решения, свързани с околната среда, и се подчертава решаващата роля на образованието в сферата на екологията за подготовката на децата да предприемат действия, да се застъпват и да се предпазват от вреди, причинени на околната среда.

„Срещам много млади хора, които са силно заинтересовани от темата и имат предложения за конкретни действия. Важно е ние да участваме във взимането на решения, защото те засягат нас и нашите деца много повече от всеки друг“, заяви по време на дискусията Цветелина Гарелова, младежки делегат към ООН.

Самият Общ коментар № 26 е резултат от глобален и междупоколенчески ангажимент, включващ широки консултации с държавите членки, с международни и регионални организации, като структури и специализирани органи на ООН, национални институции по правата на човека, организации на гражданското общество и самите деца.

Линк към „Общ коментар № 26 относно правата на децата и околната среда, с акцент върху изменението на климата“ на Комитета на ООН по правата на детето.

Линк към версията за деца на Общ коментар № 26 на Конвенцията.

Припомняме и данните от Доклада „Места и пространства“ на изследователския център на УНИЦЕФ – Иноченти от 2022г., който сравнява как 39 държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Европейския съюз (ЕС) се справят с осигуряването на здравословна среда за децата. Докладът включва показатели като излагане на вредни замърсители, включително токсичен въздух, пестициди, влага и олово; достъп до светлина, зелени площи и безопасни пътища; и приноса на държавите за климатичната криза, потреблението на ресурси и изхвърлянето на електронни отпадъци. България заема 35-о място от общо 39 държави в класацията, но е важно да се отбележи, че не се представя  слабо във всички измерения.