Парламентът прие на първо четене промени в Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. В подкрепа на текстовете гласуваха 134-ма народни представители, 45 бяха „против“ и 14 се въздържаха. В подкрепа на измененията гласуваха от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. "Против" бяха от "Възраждане" и 10 депутати от "БСП за България". Въздържаха се 10 депутати от БСП и четирима от "Има такъв народ".
Възложените концесии за осъществяване на дейности в стратегически обекти от значение за националната сигурност, засягащи нефт и продукти от нефтен произход, произведени от суров нефт, с произход Русия или изнесени от Русия, се прекратяват в едноседмичен срок, записаха в закона депутатите. С измененията на практика се прекратява концесията на "Лукойл" за пристанище "Росенец".
БТА припомня, че през 2011 г. е подписан договор с акционерното дружество "Лукойл Нефтохим Бургас" за концесия на пристанищния терминал "Росенец" (част от пристанище за обществен транспорт с национално значение - Бургас). Концесията е за срок от 35 години.
В хода на дебата от „БСП за България“ и „Възраждане“ изразиха опасения за доставките на петрол след прекратяване на концесията, както и притеснения, че може да бъде заведено дело срещу България. От ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС посочиха, че прекратяването на концесията е резултат от европейски регламент, който трябва да се спазва.
Борис Аладжов („Възраждане“) изрази притеснения, че ако държавата прекрати концесията, това може да предизвика поредна криза в цената на горивата, както и да бъдат прекратени договорите на около 7000 човека, работещи в "Лукойл".
Драгомир Стойнев („БСП за България“) каза, че не са против да се връщат активи, които принадлежат на българския народ и са дадени на концесия от десницата, от ГЕРБ, но липсва анализ какви ще бъдат последствията за българската икономика и потребител. Липсата на подобен анализ ни кара да си мислим, че това е поредното хаотично действие, което управляващите правят, и което не е целесъобразно за българската икономика, затова няма как да подкрепим подобно действие, заяви Стойнев. При отнемане на концесията и липсата на доставки, предприятието може да спре, каза той и попита кой ще е източникът на доставките на суров петрол за страната, така че цените да останат ниски и България да продължи да изнася своята продукция.
Ивайло Мирчев (ПП-ДБ) коментира, че днес е паметен ден, защото „за първи път ставаме свидетели на това БСП да не искат едно пристанище, което е притежавано от частна компания, да се върне на държавата“. Може би защото частната компания е руска и някакви партии са получавали финансиране от тази частна компания в някакъв момент, допълни той. По отношение на опасенията ви, че може да има проблем с доставките на петрол и на горива - само преди няколко месеца въведохме фигурата на особения управител, която няма да позволи на компании като „Лукойл“ да рекетират по какъвто и да е начин българската държава, коментира Мирчев. Петрол ще има, както е имало и преди, когато „Лукойл“ използваше петрол 60 на 40 руски и неруски, посочи той. Според Мирчев няма да има никакъв проблем доставките да минат през Босфора.
Александър Иванов (ГЕРБ-СДС) обясни, че прекратяването на концесионирането на терминала на „Росенец“ идва от европейски регламент. По думите му предметът на днешното решение е друг и не трябва да се обвързва това с доставките на петрол и функционирането на „Лукойл“.
Хамид Хамид (ДПС) коментира, че решението не е прибързано, защото има европейски регламент, който е задължителен за всички държави. В закона е останала вратичка, която служебното правителство използва и не прекрати концесията, сега с този закон затваряме тази вратичка и задължаваме правителството да прекрати тази концесия, обясни той.
Спор в пленарната зала предизвика предложението на Хамид Хамид в днешното заседание да се пристъпи и към второ четене на законопроекта. За да се уточни дали в хода на дебата Цончо Ганев от "Възраждане" е направил заявка за промени между първо и второ четене, беше дадена почивка.
След прекъсването депутатите решиха да преминат към второ четене на измененията. Председателстващият заседанието Росица Кирова се позова на парламентарния правилник и коментира, че законопроект може да се гласува на първо и второ четене в едно заседание, ако не са направени предложения за изменения или допълнения, а не заявки за предложения, какъвто бил случаят с Ганев. Николай Дренчев („Възраждане“) поиска думата за изказване, но не я получи, а председателят на Комисията по икономическа политика и иновации започна да чете доклада за второ четене. Депутати от „Възраждане“ се струпаха около трибуната, което доведе до ново прекъсване на заседанието.
/АБ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
