Министърът на вътрешните работи Атанас Илков ще е в Брюксел за редовното заседание на Съвета „Правосъдие и вътрешни работи“, съобщиха от МВР.
Първа точка в дневния ред на заседанието на министрите е приемането на решението на Съвета за определяне на датата за премахване на проверките на лица по вътрешните сухопътни граници със и между България и Румъния.
От 31 март 2024 г. и двете държави вече прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген. Контролът по вътрешните въздушни и морски граници с България и Румъния също беше премахнат от тази дата, припомнят от ведомството.
Предложението на Унгарското председателство на Съвета на ЕС получи предварително одобрение от посланиците на страните от ЕС в края на ноември. На 30 декември миналата година бе прието предложението на Испанското председателство на Съвета на ЕС за отпадане на въздушните и морските граници в Шенген за България и Румъния. Тогава единствено Австрия бе против пълното премахване на шенгенските гранични проверки за двете страни и бе решено датата за сухопътните граници да бъде определена допълнително.
В навечерието на днешното заседание Австрия съобщи, че повече няма да налага вето, а правителството на Нидерландия уведоми парламента в Хага, че се присъединява към постигнатото единодушие в Съвета на ЕС.
България и Румъния очакват присъединяването си към Шенген от 2010 г., когато Съветът на ЕС отчете, че са изпълнени законовите изисквания. В последвалите години, въпреки тази оценка и многократните призиви на Европейската комисия и Европейския парламент, в Съвета на ЕС не бе постигнато необходимото единодушие.
Съветът на ЕС потвърди късно вечерта на 30 декември миналата година, че България и Румъния ще се присъединят към Шенгенското пространство, започвайки от въздушните и морските граници.
Присъединяването на тези държави ще стимулира пътуването, търговията и туризма и допълнително ще подсили вътрешния пазар. Обсъжданията относно допълнително решение за премахване на проверките по сухопътните граници ще продължат през 2024 г. Едно разширено Шенгенско пространство ще направи Европейския съюз по-силен — както във вътрешен, така и в глобален план, посочиха тогава от Европейската комисия.
Решението на Съвета на Европейския съюз за приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство по въздух и вода, считано от 31 март 2024 г., бе публикувано и в Официалния вестник на ЕС на 4 януари. Така то влезе в сила.
На 31 март с церемония по символично отваряне на границата на България по въздух на Летище София беше отбелязано присъединяването на страната ни към Шенгенското пространство.
На 22 ноември тази година, след проведена среща в Будапеща на вътрешните министри на България, Румъния, Австрия и Унгария, служебният министър председател Димитър Главчев съобщи, че финалното решение за влизането на България в Шенген по суша ще бъде взето на 12 декември.
На следващия ден, по повод очакваното приемане на страната ни в Шенген и по суша, директорът на Главна дирекция „Гранична полиция“ главен комисар Антон Златанов посочи, че започва реорганизация на дейността на „Гранична полиция“ като заяви, че в никакъв случай няма да се допусне двете вътрешни граници с Румъния и Гърция да бъдат безконтролни.
Той обясни, че на границата с Гърция ще се работи с компенсиращи мерки в граничната зона, чрез които ще се пречи и противодейства на преминаването на мигранти, трафика на наркотици и контрабандата на други забранени стоки.
На границата с Румъния първите шест месеца ще продължим да осъществяваме контрол на граничните пунктове, но няма да е 100 процента, а ще бъде по подобие на контрола, който осъществяват държавите в ЕС, възстановили границите си към момента, ще се базира и на анализа на риска.
Ще бъдат проверявани само рисковите превозни средства и граждани, за да продължим да пазим границите и да сме добър партньор в противодействието на трансграничната престъпност, обясни Антон Златанов.
На 29 ноември премиерът Димитър Главчев съобщи, че се създава оперативен щаб, който ще се заеме с реорганизацията на държавните структури по границата, за да може от 1 януари идната година да имаме пълна готовност за работа в Шенгенското пространство.
Преди заседанието на кабинета вчера, служебният премиер заяви още, че ползите ще бъдат за всички. На практика с Гърция няма да има граница, с Румъния ще остане граничен контрол, както между шенгенски държави, когато възстановяват граничния си контрол, който е далеч по-различен от този в момента между България и Румъния. Същият такъв контрол ще бъде прилаган и на границата между Унгария и Румъния, каза Главчев.
След евентуално приемане на България и Румъния в Шенгенското пространство по суша от 1 януари преминаването през граничния контролно-пропускателен пункт (ГКПП) „Дунав мост 2“ при Видин-Калафат и събирането на таксите на моста ще се осъществява както и досега, коментира за БТА вчера областният управител на Видин Ани Арутюнян.
Областната администрация в Хасково изготвя доклад за реорганизацията на двата гранични контролно-пропускателни пункта (ГКПП) с Гърция в областта - "Капитан Петко войвода - Орменион" при Свиленград и "Ивайловград - Кипринос" при Ивайловград във връзка с очакваното приемане на България в Шенген по суша, съобщи за БТА областният управител Мехмед Атаман. Документът трябва да бъде предаден на Министерския съвет до 19 декември.
С влизането на България в Шенген по суша режимът на Граничен контролно-пропускателен пункт-Лом, който е единственият граничен пункт в област Монтана, няма да се промени, каза за БТА областният управител на Монтана Калин Хайтов.
Във връзка с очакваното приемане на България в Шенген по суша е изготвен план за премахване на препятстващите съоръжения на Граничния контролно-пропускателен пункт (ГКПП) “Маказа“, каза за БТА областният управител на Кърджали Никола Чанев.
Срещи във връзка с подготовката за приемането на България в Шенген по суша се проведоха между институциите във Враца, Велико Търново, Плевен, Добрич.
България е член и на Шенгенската информационна система (ШИС). По данни на ЕК тя е най-широко използваната и най-голямата система за обмен на информация в областта на сигурността и управлението на границите в Европа.
Компетентните национални органи могат да въвеждат и проверяват сигнали за лица и вещи в една обща база данни.
През февруари тази година Комисията за защита на личните данни напомни, че ШИС позволява на националните правоприлагащи, съдебни и административни органи да изпълняват законовите си задачи чрез споделяне на съответните данни. По отношение на европейските агенции, те имат достъп само за четене, възможност за търсене и справка в ШИС, но не и за актуализиране или изтриване на данните или сигналите.
ШИС вече е внедрена във всички държави-членки на ЕС (с изключение на Кипър), както и в четири асоциирани държави - Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария.
/ТНП/
news.modal.text
